4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№998
гр. София,27.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3560 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по: 1/ касационна жалба на [фирма] срещу решение №42 от 22.04.2013г. по в.т.д. № 83/2013г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 501/ 14.12.2012г., постановено от Бургаски окръжен съд по т.д. № 539/ 2012г. за отхвърляне на молбата на касатора по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], [населено място]; 2/ по частна касационна жалба на [фирма] срещу същото въззивно решение, в частта, с която се потвърждава постановеното от Бургаски окръжен съд по чл.248 ГПК определение № 131/ 29.01.2013г. т.д. № 539/ 2012г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основана на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата, [фирма], изразява становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на жалбата, съответно поддържа, че същата е неоснователна с оглед липсата на наведените основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Претендира присъждане на направените в трите инстанции разноски.
. В частната касационна жалба се поддържа, че определението на въззивния съд, инкорпорирано в постановеното решение, е неправилно, като противоречащо на материалния закон.
Ответникът по частната касационна жалба, [фирма], моли да се потвърди атакуваното определение, като законосъобразно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба и касационната частна жалба, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в законоустановения преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди отхвърлянето на молбата на кредитора по чл.625 ТЗ, въззивният съд е приел, че вземането за направените в ответното дружество допълнителни парични вноски, на които се основава активната легитимация на молителя, не произтича от търговска сделка. Решаващият състав се е аргументирал с довода, че задължението за плащане на допълнителните парични вноски произтича от решение на Общото събрание на съдружниците, прието с мнозинство, поради което то не е последица от съвпадането на насрещни волеизявления. Направен е извод, че решението на Общото събрание на съдружниците за набиране на допълнителни парични средства не представлява търговска сделка по см. на чл.286, ал.2 ТЗ. Изложени са и съображения, че допълнителните парични вноски са свързани с икономическото обезпечаване на дружеството, респ. с неговото съществуване, а не с предмета му на дейност като търговец. Неизпълнението на задължението за заплащането на тези вноски не води до отговорност на съдружниците по чл.79 ЗЗД, а се отразява на членствените им правоотношения. След прекратяването на дружеството всеки от съдружниците има право да получи от дружеството дружествения си дял, дивидента и предоставената допълнителна парична вноска. Според въззивния съд, подписаният договор за заем под формата на допълнителни парични вноски няма самостоятелно значение, още повече, че същият като има подзаглавие „допълнителни парични вноски”. Във връзка с това е прието, че въпреки, че посоченото основание за заплащане на сумите е „заем”, същите имат характер на допълнителни парични вноски. С оглед изложеното, въззивната инстанция е счела, че вземането на кредитора не произтича от търговска сделка, поради което не е налице активна легитимация на лицето, подало молбата по чл.625 ТЗ, и на това основание е потвърдено отхвърлянето на искането за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество.
Въззивният съд е потвърдил определението по чл.248 ГПК, с което е отказано изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, с което на дружеството е присъдена само част от заплатеното адвокатско възнаграждение, по съображения за правилно приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, приемайки, че хонорара от 20 044,57 лева е прекомерен с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Според решаващия състав, не може да се правят предположения дали едно производство по несъстоятелност ще премине през всички фази на развитие и в зависимост от това да се определя размера на адвокатското възнаграждение. Изложени са аргументи, че правилото на пар.2 ДР на Наредба №1/ 2004г. не може да бъде прилагано във връзка с чл.78, ал.5 ГПК, тъй като същото излиза извън законовата делегация по чл.36 Закона за адвокатурата, която регламентира правото на Висшия адвокатски съвет да определя само размера на минималните адвокатски възнаграждения, а не да определя размера им в хипотеза на чл.78, ал.5 ГПК.
Допускането на касационното обжалване е обосновано от молителя по чл.625 ТЗ с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото правни въпроси: „/1/ Въз основа на какъв правен акт възниква задължението на ООД за връщане на внесена допълнителна парична вноска- въз основа на многостранна правна сделка – решение на съдружниците или въз основа на двустранен договор за предоставяне на конкретната парична вноска?; /2/ Договорът, по силата на който съдружник- търговец предоставя в заем на ООД допълнителна парична вноска, съставлява ли сделка, неплатеното задължение по която, да е основание за обявяване на дружеството – длъжник в неплатежоспособност?”. Поддържа се, че доколкото по релевираните въпроси няма формирана съдебна практика по чл.290 ГПК, е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Поставените въпроси, свързани с активната легитимация на кредитора по чл.625 ТЗ, основаваща се на вземане за връщане на допълнителни парични вноски, са относими към предмета на конкретното дело, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност, и обуславят изхода му, тъй като решаващият мотив на въззивния съд да отхвърли молбата по чл.625 ТЗ е, че вземането на кредитора не произтича от търговска сделка. При осъществена обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и липсата на задължителна съдебна практика, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „Кой е източникът на задължението за допълнителна парична вноска в дружество с ограничена отговорност и вземането към дружеството за връщането й, легитимира ли кредитора с вземане по търговска сделка по чл.625 ТЗ в хипотеза на сключен между съдружника и дружеството договор за предоставяне на заем под формата на допълнителни парични вноски и взето решение от Общото събрание на съдружниците на ООД за направата на допълнителни парични вноски?”.
В изложението към частната касационна жалба се сочи, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото са следните правни въпроси, обусловили решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора: /1/ Кои вземания се считат за предявени по см. на чл.7, ал.3 Наредба № 1/ 09.07.2004г. с оглед определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за една инстанция в съдебното производство, образувано по повод подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност и приключило с отхвърляне на молбата?; /2/ Върху каква база следва да се изчислява с оглед произнасяне по претенцията за присъждането му, адвокатското възнаграждение по см. на чл.7, ал.3 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за защита по дела за несъстоятелност в случаите, при които в производството, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност, не се стига до откриване на производство по несъстоятелност, респективно до фазата на предявяване на вземанията. Изложени са доводи, че отговорът на поставените въпроси ще допринесе до формиране на ясна и безпротиворечива практика по прилагането на закона.
Първият формулиран от частния касатор въпрос не е относим към предмета на конкретното дело, тъй като фазата на предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност е предпоставена от откриването му, докато в настоящия случай молбата по чл.625 ТЗ е отхвърлена. Съгласно разпоредбата на чл.685, ал.1 ТЗ, началният момент за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност е от вписване в търговския регистър на решението по чл.630 ТЗ. Ето защо, по отношение на въпроса кои вземания се считат предявени при отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност с оглед определянето на държавната такса, не е осъществено общото основание за допускане на касационния контрол.
Вторият релевиран в изложението към частната жалба въпрос, конкретизиран от настоящия състав, как следва да се изчислява минималното адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ, когато същата е отхвърлена, е обусловил изхода на спора относно отговорността за разноските, с оглед изложените от въззивната инстанция мотиви, като е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като приносът в тълкуването на закона би осигурил решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, поради което по отношение на този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът, [фирма], следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 95 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №42 от 22.04.2013г. по в.т.д. № 83/2013г. на Бургаски апелативен съд по касационната жалба на [фирма] и по частната касационна жалба на [фирма].
УКАЗВА на касатора, [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 95 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.