О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 998
С. 02.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3335 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. М. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение от 30.01.2014г. по в.гр.д. № 14385 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено в решение от 29.07.2013г. по гр.д. № 34603/12г. на Софийски районен съд, като са отхвърлени обективно кумулативно съединените му искове против Е. Й. М. с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 13 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно- транспортно произшествие на 27.07.2007г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за 1 250лв., предявен като частичен от иск в пълен размер за 7 867.37лв., обезщетение за забавено плащане за периода 18.07.2009г.- 18.07.2012г. Решението е при участието на ЗД [фирма] като трето лице помагач.
Като основание за допустимост касаторът се позова на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпросите : 1. При наведен довод във въззивната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд във връзка с разпределението на доказателствената тежест при изготвяне на доклада по делото, може ли съдът да допусне само част от поисканите доказателства и след това да мотивира акта си с липса на доказателства, които той не е допуснал? , по който касаторът твърди противоречие с ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д. № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС, 2.При оспорен официален свидетелстващ документ /констативен протокол за ПТП с пострадали лица/, изготвен от органи на МВР след оглед на мястото на произшествието, извършени замервания и разпит на свидетели, как следва да бъде разпределена доказателствената тежест и дали ситуацията е идентична с тази при изготвяне на протокол за ПТП, но без извършване на гореописаните процесуални действия? и 3. Дали при оспорване на същия официален свидетелстващ документ /констативен протокол за ПТП, изготвен от компетентни органи след извършване на процесуални действия/ относно механизма на произшествието, изготвените по делото съдебно-медицинска и съдебно – автотехническа експертизи, съставляват релевантни доказателства? Според касатора дадения от въззивният съд отговор на втори и трети въпрос е в противоречие с приетото в решение № 15 от 25.07.2014г. по т.д.№ 1606/13г. на І г.о.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е възприел извода на първоинстанционния за недоказаност на иска поради липса на проведено от ищеца „пълно и главно доказване” на механизма на ПТП. С. направеното от противната страна оспорване на съставения на мястото констативен протокол за ПТП от 27.07.2007г., съдът е приел, че същият следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото, първо защото не носел подписите на страните и второ, защото „в частта относно механизма на ПТП” няма „материална доказателствена стойност”. Представеното удостоверение от СДВР, че е налице влязло в сила наказателно постановление, с което на ответника е наложено административно наказание, въззивният съд е преценил като ирелевантно, тъй като не разполага с данни за съдържанието му. За представеното Постановление за прекратяване на наказателното производство от 3.09.2008г.по пр.пр. № 5418/07г.,също е приел, че не установява причините за произшествието. В. съд не се е произнесъл по наведения във въззивната жалба довод за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила досежно събирането на доказателствата и по-специално относно неправилното разпределение на доказателствената тежест. Изложеният довод е бил за нарушение на чл.193 ал.3 от ГПК, съгласно който когато се оспорва неистинност на документ,който не е частен, тежестта на доказване върху оспорващата страна /т.е. оспорванията във връзка с механизма на ПТП и вредите е следвало да бъдат доказани от ответника/. На основание чл.266 ал.3 от ГПК жалбоподателят е поискал да изиска от СРП пр.пр. № 5418/07г., приключила с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 3.09.2008г., което искане е било оставено без уважение от въззивния съд с довод за настъпила преклузия.
При тези данни, настоящият съдебен състав счита, че следва да допусне касационно обжалване по първия поставен от касатора въпрос, който е разрешени от въззивния съд в противоречие с приетото в т.2 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д. № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС. В същото е посочено, че докладът по делото е от съществено значение за постановяване на правилно решение. Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и извършването на неточен доклад /с неправилно разпределение на доказателствената тежест/ следва да се квалифицира като нарушение на съдпроизводствените правила. Когато във въззивната жалба страната се позове на такова нарушение, въззивният съд е длъжен да извърши правилно разпределение на доказателствената тежест и да предостави възможност на страните да предприемат действия по посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да извършат пред първата инстанция поради неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК е извинителна причина за допускане на тези доказателства за първи път пред въззивната инстанция.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по първия въпрос /което обезсмисля произнасянето по останалите два/, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.01.2014г. по в.гр.д. № 14385 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметка на ВКС сумата от 285лв./ двеста осемдесет и пет/ лева – държавна такса за разглеждане на спора по същество и да представи вносната бележка в деловодството, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
С. внасяне на дължимата такса, ДЕЛОТО да се докладва да насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.