1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 13.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1706 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] чрез адв. Б. П. срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] за отмяна по реда на чл. 47, т. 2 ЗМТА на решение от 28.04.2016г. по вътрешно арбитражно дело № 92/2015г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по иска.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид съдържащите се в исковата молба доказателствени искания, на основание чл. 140 ГПК счита, че представените от ищеца писмени доказателства, описани в исковата молба, следва да бъдат допуснати и приети, тъй като са относими, допустими и необходими доказателствени средства. Изисканото вътрешно арбитражно дело № 58/2015г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата трябва да бъде приложено.
По изложените съображения и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените с исковата молба в заверени ксерокопия и описани в същата писмени доказателства.
ПРИЛАГА вътрешно арбитражно дело № 92/2015г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по чл. 146, ал. 2 ГПК:
Предявен е иск от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] чрез адв. Б. П. срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] за отмяна по реда на чл. 47, т. 2 ЗМТА на решение от 28.04.2016г. по вътрешно арбитражно дело № 92/2015г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата.
Ищецът поддържа становище, че арбитражното решение е постановено при липса на арбитражно споразумение поради следните доводи, които ищецът твърди, че е изложил и пред АС при Б. с възражение за липса на компетентност, подадено на 08.05.2015г.:
1/ Вторият вариант на договора за покупко-продажба на електроуреди № ГМ 21/14 от 26.06.2014г. между „Стил М,” Е. като продавач и [фирма] като купувач арбитражна клауза и включената в него арбитражна клауза /т. 17/ са сключени от лице без представителна власт по отношение на [фирма], тъй като лицето, подписало договора, В. Ч. към датата на подписване на арбитражното споразумение не е бил законен представител на дружеството, нито е бил упълномощен от законните представители за сключване на арбитражното споразумение, към него момент управители са били В. М. М. и Н. П. П..
2/ Изцяло необосновано АС при Б. е приел, че [фирма] частично е изпълнило втория вариант на договора и по този начин е потвърдило съдържащото се в него арбитражно споразумение.
3/ Разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗЗД, на която се е позовал АС при Б., не обосновава валидност на арбитражното споразумение, тъй като урежда единствено унищожаемите договори, а в конкретния случай е налице договор, който е висящо недействителен като сключен от лице без представителна власт.
4/ Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, на която се е позовал АС при Б., не обосновава валидност на арбитражното споразумение, тъй като изрично предвижда потвърждаването на договори, сключени без представителна власт, да се осъществява в същата форма, в която е необходимо да бъде направено упълномощаването за тяхното сключване. Арбитражното споразумение е формален договор и потвърждаване по смисъла на посочената разпоредба може да бъде извършено единствено и само в писмена форма.
5/ Разпоредбата на чл. 301 ТЗ, на която се е позовал АС при Б., не обосновава валидност на арбитражното споразумение, тъй като посочената правна норма представлява материалноправна разпоредба, приложима единствено и само по отношение на търговски сделки, а арбитражното споразумение не представлява търговска сделка. Ищецът поддържа и становище, че в конкретния случай не са налице предвидените в чл. 301 ТЗ предпоставки, тъй като [фирма] незабавно след узнаване за сключеното от негово име арбитражно споразумение, се е противопоставило да бъде обвързано от неговите правни последици.
Ищецът моли арбитражното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените разноски – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
УКАЗВА на ищеца, че доказателствената тежест за установяване на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства е негова.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
Страните да се призоват за откритото съдебно заседание, като им се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.