Р Е Ш Е Н И Е
№ 185/2009
София, 13.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 19.03.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1508/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Т. К. Г.,А. К. Т.,С. К. Г. и Ш. А. Г. против решение №183/05.02.2008г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №2583/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба Д. ,ч. М. на регионалното развитие и благоустройството,в писменото си възражение по жалбата,моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Ответникът по касационната жалба О. гр. Л.,Пловдивска област,с представените писмени бележки,счита касационната жалба за неоснователна и моли за потвърждаване на въззивното решение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си, първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на О. Л. и Д. ,представлявана от М. на регионалното развитие и благоустройството,че ищците Т. К. Г.,А. К. Т.,С. К. Г. и Ш. А. Г. са собственици по давност и наследство на тази част от имот пл. №72 в кв.15,с площ от 1530 кв.м,която попада в УПИ-детска градина и ясли, с описани граници,за която без основание е съставен А. за държавна собственост №83/19.08.1987г.,като иска за разликата до претендираните 2040 кв.м отхвърля.
Въззивният съд е обезсилил решението на първоинстационния съд,в частта му,с която е прието по отношение на О. гр. Л.,че ищците са собственици по давност и наследство на тази част от имот пл. №72,кв.15 с площ 1530 кв.м,която попада в УПИ * детска градина и ясли при описани граници,отменил е решението в частта му ,с която е прието за установено по отношение на Д. ,че ищците Т. К. Г.,А. К. Г. ,С. К. Г. и Ш. А. Г. са собственици по давност и наследство на гореописания недвижим имот и е отхвърлил предявения иск,с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/, за признаване за установено по отношение на Д. ,че ищците са собственици на основание давностно владение и наследство на недвижим имот,находящ се в с. Б.,О. Л. ,представляващо част от имот пл. №72,кв.15 с площ от 1530 кв.м,която попада в УПИІV-детска градина и ясли с описани в решението граници,за която без основание е съставен акт за държавна собственост №83/19.08.1987г.,като неоснователен.
В касационната си жалба,касаторите твърдят,че при постановяване на решението са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка се правят доводи за неправилно приложение на материалното право по отношение процедурата по отчуждаването на процесния имот и обезщетяването ,действало към момента на издаване на заповедта за това-1986г.,като се твърди,че не е изпълнена предвидената в закона процедура и оттам че не е проведено отчуждително производство,поради което имотът не е станал държавна собственост. Навеждат се аргументи за разместване на доказателствената тежест,която съдът възлага на ищците относно статута на имота,както и липсата на преценка на установеното със свидетелски показания упражнявано от наследодателя на ищците владение върху процесния имот,продължило повече от 10 години,годно да го направи собственик на това оригинерно основание. Тези оплаквания са неоснователни. Видно от заявеното с исковата молба,ищците в качеството си на наследници на общия наследодател К,б.ж. на с. Б.,поч.1997г.,са сезирали съда с положителен установителен иск,като са поискали да бъде признато за установено по отношение на ответниците,че са собственици на част от гореописания процесен имот,на основание наследство и давностно владение,за която част без основание е съставен АДС №83/1987г. Следователно,по така заявената претенция ищците са тези които носят доказателствената тежест и следва да докажат придобиването на процесната част от имота напълно и по категоричен начин, с доказателствата по делото. Предмет на така заявената от ищците претенция е част от парцел ****Детска градина и ясли, в кв.15 по плана от 1986г. на с. Б.,за който е отреден имот пл. №72,в който имот се включва и парцел **** в кв.15 по същия план на селото,като за последния наследодателят на ищците се снабдил приживе с констативен нотариален акт №72 от 23.05.1995г. Съгласно данните по съставения акт за държавна собственост №83/1987г. и данните по съдебно-техническата експертиза на вещо лице М. ,същият е съставен на 19.07.1987г. на основание З. №РД-497/09.04.1986г.,по силата на която се одържавява целият парцел **** в кв.15 с площ от 2800 кв.м,описан като незастроен терен отреден за детска градина и ясли,като този план е приложен,а по данни на експертизата за това отчуждаване няма проведена отчуждителна процедура. Съдът правилно е приложил материалния закон,като е приел ,че процесния имот е станал държавна собственост и с оглед забраната съгласно разпоредбата на член 86 от ЗС в редакцията й до измененията до 1990г. не може да се придобие по давност,както и впоследствие с измененията на тази разпоредба през 1996г.,тази забрана се отнася до имоти-публична държавна собственост. Видно от отразеното в акта за държавна собственост от 1987г. на процесния имот,чието съдържание не е оборено,към момента на отчуждаването през 1986г. като бивш собственик на имота е посочено-ТКЗС-АПК. Освен това по отношение на периода от време,за който се твърди,че наследодателя е владял процесната част от УПИ *,както и за този период,в който впоследствие неговите наследници-ищците са продължили това владение,в резултата на което твърдят,че са придобили тази част по давност,то същото е неоснователно,защото според член 59 от ЗТСУ/отм/-в редакцията му от Д. В. бр.29/1973г.е посочено,че реално определени части от дворищно-регулационни парцели не могат да се придобиват ч. правни сделки или по давност,а съгласно изменението му, публикувано в Д.в. бр.34/2000г.-реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобият ч. правни сделки или по давност,само ако отговарят на изискванията за минималните размери за площ и лице,определени с ППЗТСУ. Ето защо,заявената от ищците претенция,правилно и законосъобразно е отхвърлена с постановения съдебен акт,като неоснователна и недоказана.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №183/05.02.2008г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №2583/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: