О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……
С., 18.02. 2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 7309 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. Х. чрез пълномощника му адвокат Н. Д. Т. против решение № 1006 от 2.07.2014 г., постановено по гр.д. № 817 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 6099 от 5.11.2013 г. по гр.д. № 2722/2012 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от И. П. Х. против К. П. Х., Д. К. М., Х. К. П., Д. Д. К. и Г. Д. К. иск за делба на наследствени от К. П. Х. и възстановени по реда на ЗСПЗЗ с решение № 11000/10.06.1999 г. на ПК-Бяла седем земеделски имота в землището на [населено място].
Писмен отговор на касационната жалба са подали Д. К. М. чрез пълномощника си адвокат Р. В. А. и Д. Д. К. и Г. Д. К. чрез пълномощника си адвокат М. Д., в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
При преценка налице ли е основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Не е спорно по делото, че на страните в качеството им на наследници на К. Х., починал на 28.07.1986 г. им е възстановена по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху процесните недвижими имоти, както и че с пълномощно с рег. № 13867 от 22.04.1996 г. на нотариус Св. С. с район на действие района на В. И. П. Х., К. П. Х., Х. К. П. и Д. К. Я. /наследодател на Д. Д. К. и Г. Д. К./ са упълномощили Д. К. М. да ги представлява и подписва пред ПК, ликвидационен съвет и община, земеделски кооперации, съд и нотариус като получава рента, други плащания, трудови и дялови участия, нотариални актове за земеделски земи, находящи се в землището на [населено място] от наследодател К. П. Х. и П. И. Х., да оформи собствеността на дяловете на упълномощителите на тяхно име, да ги представлява и разписва при разпределение на дяловете между наследниците, както и да подпише договор за доброволна делба за наследствените земеделски земи, както и, че същата с оглед на предоставените й правомощия е подписала такъв договор.
Спорът между страните е дали при сключването на договора за доброволна делба упълномощеното лице е имало право да ги представлява, тъй като в предоставеното й пълномощно имотите предмет на договор за доброволна делба не са били точно и ясно индивидуализирани, както и дали същата е разполагала с право да договаря сама със себе си. Спорен е и въпросът дали делбата не е извършена при измама и във вреда на упълномощителя.
В. съд е приел, че при сключването на договора за доброволна делба пълномощникът М. е действала в рамките на предоставените й правомощия, при валидно учредена представителна власт, даваща й право да подпише договор за доброволна делба, както и да определи дяловете на съделителите. Счетено е, имотите, предмет на възставовяване, станали в последствие и предмет на договора за доброволна делба, са индивидуализирани в достатъчна степен в пълномощното, тъй като същите са описани като земеделските земи, находящи се в землището на [населено място], останали в наследство от наследодателя им К. П. Х. и П. И. Х.. От друга страна в пълномощното изрично са изброени и фактически и правни действия, които може да извършва упълномощеното лице, сред които са и сключване на договор за доброволна делба. За неоснователни са приети твърденията, че пълномощника не е имала права да договаря сама със себе си, тъй като е упълномощеното лице е един от съделителите, който съобразно изискванията на закона задължително следва да участва като страна по нея, поради което може да се приема, че учредявайки й представителна власт останалите наследници са й делегирали и правото да договаря сама със себе си.
Изложени са съображения, че по делото не са събрани доказателства, че при сключването на договора за доброволна делба съделителката е действала във вреда на останалите наследници и при измама от нейна страна. Разпоредбата на чл.40 ЗЗД изисква представителят да е имал съзнателно намерение да увреди представлявания и да постигнал споразумение с трето лице във вреда на представлявания. Съобразно трайната практика на ВКС преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на интереса на представлявания може да има различни форми, в т.ч. и договор сключен при неизгодни условия. В настоящия случай не се представиха доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че при подписването на договора за доброволна делба пълномощника е действал във вреда на представляваните от него лица.
При условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК касаторът поставя въпросът: валидно ли е учредена представителна власт на един съсобственик да извърши разпореждане или делба с недвижими имоти, договаряйки сам със себе си и като пълномощник на няколко други съсобственици, ако пълномощното в негова ползва е съставено преди извършване на реституцията на недвижимите имоти и в съставеното пълномощно имотите не са индивидуализирани
Този въпрос е включен в обхвата на въпроса какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя, по който е образувано т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, поради което настоящото производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д. № 7309 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: