1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 28.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 450 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. Д. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Ц. К. срещу [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл. 47, т. 2, т. 3, предл. 2 и т. 6 ЗМТА на арбитражно решение № 353 от 25.10.2013г. по арб. дело № 353/2013г. на арбитър Б. Г..
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. М. Л. – М. София е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид съдържащите се в исковата молба и отговора на същата искания на страните, на основание чл. 140 ГПК счита, че представените от ищеца и ответника писмени доказателства, описани в исковата молба и отговора, както и изисканото и изпратено от арбитър Б. Г. арбитражно дело № 353/2013г. следва да бъдат допуснати и приети, тъй като са относими, допустими и необходими доказателствени средства. Искането на ищцата да бъде задължен ответникът да представи оригинал или нотариално заверено копие на договор за револвиращ заем № [ЕГН]/26.11.2008г. следва да бъде уважено. Ответникът не е представил доказателства относно твърдението, че оригиналът на договора е представен в прокуратурата по жалба на И. Г..
По изложените съображения и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора в заверени от страните ксерокопия и описани в същите писмени доказателства.
ПРИЕМА арбитражно дело № № 353/2013г. на арбитър Б. Г..
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи оригинал или нотариално заверено копие на договор за револвиращ заем № [ЕГН]/26.11.2008г.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по чл. 146, ал. 2 ГПК:
Предявен е иск от И. Д. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Ц. К. срещу [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл. 47, т. 2, т. 3, предл. 2 и т. 6 ЗМТА на арбитражно решение № 353 от 25.10.2013г. по арб. дело № 353/2013г. на арбитър Б. Г..
Ищцата поддържа становище, че решението на арбитъра е основано на несъществуващо арбитражно споразумение, тъй като Общите условия към сключения договор за револвиращ заем, съдържащи арбитражната клауза, не са подписани от ищцата, не са й предоставени от ответното дружество – основание по чл. 47, т. 2, предл. 1 ЗМТА. Излага съображения, че в предходно арбитражно производство със същия предмет, образувано пред Арбитражен съд „А. Юстициариум” С. по арб. дело № 1455/2013г., такова възражение е уважено и арбитражното производство е прекратено. Ищцата твърди, че с отговора на исковата молба, подадена до арбитър Б. Г., е оспорила компетентността на арбитъра да разгледа спора поради липса на арбитражна клауза в договора за револвиращ заем, а с оглед становището на ищеца в арбитражното производство /ответник в настоящото производство/ И. Г. е направила възражение, че общите условия не са подписани от нея, нито са й предоставени от ответника при сключване на договора. Поддържа становище, че в арбитражното производство не са представени доказателства за момента на предаване на вече попълнения договор за револвиращ заем заедно с общите условия. Ищцата релевира доводи, че въпреки направеното възражение по реда на чл. 20, ал. 1 ЗМТА, в нарушение на чл. 20, ал. 4 ЗМТА липсва мотивирано определение на арбитъра по възражението за некомпетентност.
Основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2, предл. 2 ЗМТА е въведено като евентуално, ако се приеме наличие на арбитражно споразумение, и е аргументирано с недействителност на арбитражното споразумение поради липса на валидно изразена воля за сключването му. Ищцата поддържа, че не й е била предоставена възможност да се запознае с общите условия на договора за револвиращ заем при подписването му.
Ищцата релевира доводи за противоречие на арбитражното решение на обществения ред на Република България поради следното: арбитърът не е постановил мотивирано определение по възражението за липса на компетентност поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение, нито е направил това с арбитражното решение; немотивираното определение е постановено без да са приложени по делото действалите към момента на сключване на договора общи условия; решението е мотивирано и се основава на доказателства, които не са приети в арбитражното производство – погасителен план по втория револвинг; в нарушение на принципа на равенство на страните в процеса и принципа на състезателност арбитърът след отмяна на определението за даване на ход по същество е провел ново заседание за попълване на делото с нови доказателства и уточняване на твърденията на ищцовото търговско дружество /ответник в настоящото производство/; арбитърът не е обсъдил някои от възраженията и доводите на ответницата /ищца в настоящото производство/ – че отпуснатата сума е изцяло върната след постъпването й по банковата й сметка въпреки изричното несъглаясие на ответницата да се ползва от заема; доводите, че договорът за револвиращ заем е заведен в ищцовото търговско дружество с една дата, а като дата на сключването му се посочва друга дата; възраженията за противоречие на клаузите на ДРЗ с разпоредбите на З., наличието на неравноправни клаузи. Ищцата поддържа, че при разглеждане на спора и постановяване на арбитражното решение са нарушени принципът за законност, за равенство на страните в процеса, за състезателност, за дирене на обективната истина, правото на справедлив процес, поради което арбитражното решение е несъвместимо с обществения ред – чл. 47, т. 3 ЗМТА.
Относно основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 6 ЗМТА е въведено твърдението, че процедурата, по която е проведено арбитражното производство, е съобразена с общите условия версия от 01.12.2011г., с които страните не са постигнали съгласие, а общите условия версия от 16.02.2008г. предвиждат друга процедура за разглеждане на арбитражното дело. Ищцата релевира доводи за наличие на неравноправни клаузи в общите условия по смисъла на чл. 143 З. – т. 2 във връзка с т. 1.6. от ОУ, т. 12.4. и арбитражната клауза.
Ищцата моли арбитражното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез пълномощника си юрисконсулт Н. Л. – М. оспорва предявения иск, като прави възражение за неоснователност на молбата за отмяна на арбитражното решение и липса на твърдените основания по чл. 47 ЗМТА.
Релевира доводи, че сезираният арбитър ад хок Б. Г. е копетентен да разгледа спора между страните, тъй като към датата на сключване на договора за револвиращ заем този арбитър е посочен в общите условия и страните са се съгласили той да бъде компетентен да разглежда имуществени спорове между тях. Прекратяването на производството пред Арбитражен съд „Арбитър Юстициарум“ С. на 28.03.2013г. поради неподведомственост на спора не формира сила на пресъдено нещо по претенцията на [фирма] срещу И. Д. Г..
Ответникът поддържа становище за наличие на валидна арбитражна клауза за инцидентен арбитраж „ад хок“, създаден за разрешаването на конкретен спор, допустим съгласно чл. 4 ЗМТА, предвид клауза „В“ от сключения между страните договор за револвиращ заем № [ЕГН] и общите условия, които са предадени на ищцата и същата се е запознала с тях и ги е приела. Излага доводи, че няма законово изискване общите условия към основния договор да бъдат подписани, а е достатъчно писменото им приемане чрез подписване на основния договор или нарочен документ.
Ответникът релевира доводи за неоснователност на възражението на ищцата, че до арбитражното заседание, в което е представено копие на общите условия, същата не е запозната със съдържанието им.
Поддържа становище, че арбитражното решение не противоречи на обществения ред на Република България и с него не са нарушени основните принципи на правопорядъка в страната. Арбитърът не е нарушил правото на участие и защита на страните в процеса, уведомил е своевременно страните за насрочените арбитражни заседания, предоставил е възможност за вземане на становище и ангажиране на доказателства, допуснал е всички доказателствени искания на ищцата.
Ответникът аргументира липсата на основанието по чл. 47, т. 6 ЗМТА с обстоятелството, че образуването на арбитражния съд и на арбитражната процедура е съобразено с уговореното между страните към датата на сключване на договора за револвиращ заем, съгласно чл. 18 и чл. 24 от общите условия.
Относно твърдението на ищцата за наличие на неравноправни клаузи ответникът изразява съображения, че ищцата не е конкретизирала за кои общи условия се отнася, в ЗМТА не се съдържа основание за отмяна на арбитражно решение поради неравноправност на клаузи от общите условия, както и че арбитражната клауза не е неравноправна, тъй като не е във вреда на потребителите, нито изключва или препятства правото на защита, нито ограничава средствата за доказване, нито предвижда обръщане към арбитраж, който не е предвиден в закона.
Ответникът моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер 390 лв.
УКАЗВА на ищеца, че доказателствената тежест за установяване на твърдените от него факти и обстоятелства е негова.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване.
Страните да се призоват за откритото заседание като им се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.