1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1
гр. София, 03.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 4580 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез Адвокатско дружество М. и Р., представлявано от адв. Д. М. срещу определение № 4326 от 23.10.2013г. по ч. т. дело № 1776/2013г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 43168 от 30.08.2013г. по ч. гр. дело № 12697/2013г. на Варненски районен съд, X. състав, с което е отхвърлено заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], Мария С. З. и К. Д. Н., двамата от [населено място] за солидарно заплащане на суми, дължими по договор за предоставяне на стандартен кредит без право на усвояване на погасените суми 06-09049/02.07.2009г. и анекс 1/10.01.2011г., и направените по делото разноски.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: какви суми следва да бъдат попълвани в точка 9 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение – цялото парично вземане или само частта от това вземане, за която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Варненски районен съд, въззивният съд е приел, че заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу срещу [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], Мария С. З. и К. Д. Н., двамата от [населено място] противоречи на закона. Излага съображения, че неправилно заявителят е описал в т. 9 от заявлението цялото задължение, съответстващо изцяло на приложеното извлечение от счетоводни книги, а едва в т. 14 е посочил, че претенцията е частична, както и че същата е посочена неясно. Според въззивния съд заявителят е следвало да индивидуализира вземането си, както по размер, така и за кой период се отнася лихвата, като предоставената в т. 14 информация може да бъде единствено допълнителна информация, кореспондираща с дадената в т. 9, но не и за първи път вземането да се конкретизира в т. 14 от заявлението.
Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е във връзка с индивидуализацията на вземането и е релевантен за делото. С разпореждане от 11.02.2013г. на Председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС по множество процесуалноправни въпроси по заповедното производство и производството по иска на основание чл. 422 ГПК, по които е постановена противоречива съдебна практика, решаването по един от които ще има значение за преценката за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а именно: задължен ли е съдът при констатирана нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение съобразно с изискванията по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК да дава указания на заявителя за поправянето му. Обстоятелството, че посоченият въпрос – предмет на разглеждане по т. 1 на тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е от значение по отношение на релевантния за настоящия спор процесуалноправен въпрос, обосновава извод за спиране на производството по делото до постановяване на окончателен съдебен акт от ОСГТК на ВКС, имащ задължителен за съдилищата характер.
Мотивиран от горното и на основание чл. 278, ал. 1 във връзка с чл. 292 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч. т. дело № 4580/2013г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение до приключване на производството по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.