О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.07.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, наказателна колегия, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на седми юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 918/2014 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано пред ВКС на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на задочно осъдения Б. Ц. М. за възобновяване на НОХД № 361/2013 г. по описа на РС – Търговище, поради неучастието му в наказателното производство.
С депозираното искане е отправена и молба за спиране на изпълнението на влязлата в сила присъда № 56 от 12.09.2013 г., постановена по НОХД № 361/2013 г. по описа на РС – Търговище.
ВКС, след като обсъди молбата на осъдения М. и материалите по делото, намери искането за спиране на изпълнението на влязлата в сила осъдителна присъда за неоснователно.
Наказателната отговорност на осъденото лице е била ангажирана за престъпление по чл.131а, вр. чл.129, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, като му е било наложено наказание шест години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.
Искането на осъдения за спиране е мотивирано с разпоредбата на чл. 420, ал. 4 от НПК, но в разглеждания случай не е налице която и да е от предвидените в посочената норма хипотези за задължително спиране на изпълнението. В частност, обстоятелството, че осъденият М. е бил предаден на българските власти по силата на ЕЗА, издадена от районния прокурор на РП – Търговище, с цел предаването му за изтърпяване на наложеното с цитираната присъда наказание, не обуславя автоматично приложението на разпоредбата на чл. 423, ал. 5 от НПК. Тези въпроси са предмет на производството по възобновяване по същество, поради което е недопустимо да бъдат обсъждани предварително и предрешавани в контекста на искането по чл. 420, ал. 3 от НПК.
С доводи в гореизложения смисъл настоящият съдебен състав прие за недопустима и отправената от осъдения М. с молбата му (вх. № 1161 от 05.06.2014 г. на ВКС) претенция за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека от задържане под стража поради липса на опасност от укриване. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК ВКС по произнася по мярката за неотклонение на задочно осъдения едва след разглеждане на искането за възобновяване по същество и то, само в случаите, когато наказателното производство бъде възобновено. Понастоящем спрямо молителя М. не се изпълнява мярка за неотклонение задържане под стража, тъй като е осъден с влязла в сила присъда, като задържането му в местата за лишаване от свобода се осъществява в изпълнение на влязлата в сила присъда (чл. 412, ал. 1 от НПК).
Водим от изложеното и на основание чл. 420, ал. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Ц. М. за спиране на изпълнението на влязлата в сила присъда № 56 от 12.09.2013 г., постановена по НОХД № 361/2013 г. по описа на РС – Търговище.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Б. Ц. М., залегнало в молбата му вх. № 1161 от 05.06.2014 г., за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека от задържане под стража.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Преписи от разпореждането на председателя на отделението за образуване на н.д. № 918/2014 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, и копие от саморъчното искане на осъдения за възобновяване вх. № 2063 от 26.02.2014 г. на РС – Търговище да се връчат на осъдения М. съгласно молбата му вх. № 1202 от 09.06.2014 г. на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.