О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 08.10.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА искане по наказателно дело № 1494 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на чл.420 ал.2, вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдения И. С. С. за възобновяване на ВНОХД № 1554/2014 г. на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 496/16.05.2014 г., с което е била потвърдена присъда на Софийския районен съд от 09.10.2013 г. по НОХД № 18717/2011 г.
С тази присъда подсъдимият И. С. С. е бил признат за виновен в това, че на 07.08.2011 г., около 22.30 ч., в гр.С.,[жк], [жилищен адрес] принудил М. Н. К. да извърши нещо противно на волята й /да му даде мобилния си телефон, след като е избрала номера на И. Г., за да проведе разговор с него/, като употребил за това сила и заплашване /скъсал и взел в ръката си част от златния ланец на К., като я заплашил, че няма да й го върне, докато не избере тел. номер на Г., като след проведения разговор върнал частта от златния синджир/, поради което и на основание чл.143 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е наложил наказание „пробация“, включваща пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете за срок от 6 месеца.
В искането за възобновяване е релевиран довод за неправилно приложение на материалния закон – поради неприлагане на чл.9 ал.2 от НК, предпоставките за което са били налице. Направено е искане за спиране изпълнението на присъдата, което е започнало на 22.08.2014 г.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане по чл.420 ал.3 НПК във връзка с посоченото основание за възобновяване и данните за наложенот онаказание по присъдата, намира, че изпълнението й не е от характер и степен да доведе до настъпването на непоправими вреди за осъдения. Затова ВКС намира, че по настоящето дело липсва разумна необходимост от прилагане на изключението по чл.420 ал.3 от НПК.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. С. С. за спиране изпълнението на присъда на Софийския районен съд от 09.10.2013 г., постановена по НОХД № 18717/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: