Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр.София, 08.07. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 3/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №92 от 14.04.2008г., постановено по в.гр.дело №529/2007г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав, с което е уважен искът на С. Х. К. от гр. С. срещу “М” О. , гр. С. допълнително за сумата от 10 838.85 лв., представляваща обезщетение за ползване на нает имот след прекратяване на договор за наем за времето от 1.02.2002г.до 31.07.2003г. , ведно със законната лихва и разноски, както и в частта, с която е оставено в сила решението на СГС, с което е уважен искът за сумата от 4643.15 лв., ведно със законната лихва. Касаторът “ М. ” О. иска отмяна на решението в осъдителната му част като неправилно, поради допуснати от съда нарушения, съставляващи основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се също така, че по гр.дело № 8916/2002г. на СРС касаторът е осъден да заплати на ищеца наем за времето от 1.01.2000г. до 24.07.2002г., в който период попада претенцията на ищеца по чл.59 ЗЗД за времето от 2.02.2002г. до 24.07.2002г.
С определение №181 от 23.03.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част като е счетен за съществен правен въпросът за действието и зачитането на силата на присъдено нещо на влязло в сила решение между същите страни по иск по чл.232 ЗЗД от съществуваща между тях облигационна връзка по договор за наем, последиците от прекратяването на който са предмет на разглеждане по настоящото дело.
Ответникът по жалбата С. Х. К. от гр. С. в писмен отговор иска да се остави в сила решението в обжалваната му част.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв.
Разгледана по същество тя е частично основателна.
Въззивният съд се е произнесъл по иск за заплащане на обезщетение от ползването от ответника на недвижим имот-апартамент и гараж, след прекратяване на действието на срочен договор за наем, сключен между страните на 1.01.1999г. за времето от 1.02.2002г. до 31.07.2003г. Съдът е приел, че договорът за наем е едностранно прекратен от наемодателя за неизпълнение на договорно задължение на наемателя да заплаща уговорената в договора наемна цена, считано от 31.01.2002г., като предаването на имота от наемателя на наемодателя е станало от съдебен изпълнител с протокол за въвод на от 31.07.2003г. За времето от 1.02.2002г. до 31.07.2003г. през което ответникът – касатор е ползвал без правно основание имота – апартамент от 120 кв. и гараж от 16 кв.м., намиращи се на ул.”П” №78, гр. С. размерът на обезщетението е определено от съда на 14 000 лв. за жилищния имот и 1473 лв. за гаража.
Решението е частично неправилно.
В нарушение на чл. 220, ал.1 ГПК/отм/ въззивният съд не е зачел влязлото в сила решение, постановено по гр.дело № 8916/2004г. на СРС, с което е ответникът “М” О. е осъден да заплати на ищеца сумата от 595.33 щ.д. по иск по чл.232, ал.2 ЗЗД за времето от 1.01.2000г. до 24.07.2002г., ведно със законната лихва. За посочения период от време съдът е приел, че страните са във валидна облигационна връзка по договор за наем от 1.01.1999г. с обекти на договора жилище на първия етаж и гараж на жилищна сграда намираща се на ул.” А. П. ” №78, гр. С.. И. за заплащане на уговорения между страните наем е уважен до 24.07.2002г., от която дата е прието, че договорът е развален едностранно от наемателя. Решението, съгласно цитираната разпоредба, е задължително за страните и съда, поради което искът на ищеца за заплащане на обезщетение за ползването на имота от ответника без правно основание е неоснователен за времето от 1.02.2002г. до 24.07.2002г. За посочения период от време ищецът е обезщетен с присъдения му наем с влязлото в сила решение, затова решението на въззивния съд като неправилно ще следва да бъде отменено частично. За периода от време от 25.07.2002г. до 31.07.2003г. , съобразно данните на тройната експертиза от 12.03.2008г. за размера на пазарния наем за първия етаж искът е основателен за сумата от 9519лв. / 6384лв. : 7 = 912 лв. 912 лв. : 30 дни х 7 дни = 210 лв. + 912 лв. = 1122 лв. обезщетението за времето от 25.07.2002г. до 31.08.2002 г. + обезщетението в размер на пазарния наем за времето от 1.09.2002г. до 31.07.2003г./ За времето от 25.07.2002г. до 31.07.2003г. размерът на обезщетението за гаража е в размер на 893.15 лв.
Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост и за допуснато от съда съществено процесуално нарушение по приложение на процесуалните правила чл.136 и чл.157 ГПК отм. Суверенно право на решаващия съд е даде вяра на едни или други доказателства, стига да изложи съображение защо кредитира едни доказателства, а други не. В случая съдът е изложил мотиви за възприемане на показанията на св. Н достоверни за обстоятелството, че за процесния период от време жилището е било годно за обитаване и е било обитавано, обосновани и с приетите по делото писмени доказателства. В правото на съда е да възприеми един от представените от вещите лица варианти за пазарния наем на наетия жилищен етаж и гараж. Обезщетението е определено на базата пазарен наем за ползване на първия етаж като жилищен, а гаража като гараж, а не като търговски обекти, каквато уговорка е постигната в договор за наем. Доводите на ответника, че от страна на ищеца не му е указано съдействие да ползва наетите обекти като търговски са ирелевантни, след като от негова страна не е упражнено правото да иска разваляне на договора за наем, а е продължил да ги държи до отнемането на фактическото им държане чрез съдия изпълнител на 31.07.2003г. Държането на наетия обект от наемателя, както при действащ договор за наем, така и след неговото разваляне или прекратяване поради изтичане на срока, за който е нает, е основание за наемодателя да иска заплащане на наемната цена, респ.обезщетение за ползването, какъвто е настоящия случай.
С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, намира, че въззивното решение в осъдителната му част и частта , с която е оставено в сила осъдителното решение на първоинстанционния съд ще следва да бъде отменено и постановено друго, с което искът за присъждане на обезщетение за ползването на първия етаж за времето от 25.07.2002г. до 31.07.2003г. следва да бъде уважен за сумата от 9519 лв., а за гаража в размер на 893.15 лв. За разликата исковете като неоснователни ще следва да бъдат отхвърлени. Ищецът има право на разноски по компенсация в размер на 319лв.
Водим от горното съставът на първо отделение на ТК на Върховния касационен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №92/14.04.2008г., постановено по в.гр.дело №529/2007 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав и оставеното с него в сила решение от 1.06.2006г., по гр.дело №2699/2005г. на СГС, с което “М” О. е осъдено да заплати на С. Х. К. от гр. С. обезщетение за ползването на първия етаж от жилищната сграда на ул.” Ал. П. ” №78, гр. С. сума в общ размер 14 000 лв., както и да заплати обезщетение за ползването на гараж на същия адрес в общ размер 1473лв. за времето от 1.02.2002г. до 31.07.2003г. ведно със законната лихва, както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “М” О. , гр. С. да заплати на С. Х. К. от гр. С. обезщетение за ползването на първия етаж от жилищната сграда на ул.” Ал. П. ” №78 в размер на 9519лв. и сумата от 893.15 лв. обезщетение за ползването на гараж след прератен договор за наем за времето от 25.07.2002г. до 31.07.2003г., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2004г. до окончателното й заплащане, както и разноски в размер на 319 лв., изчислени по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част като неоснователни.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: