Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
София, 25 февруари 2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. петнадесети януари …… 2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ………………………………..
ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ………………………………
.. Севдалин Мавров ……………………………
при секретар .. Иванка Илиева …………………… и в присъствието на прокурора от ВКП .. Красимира Колова …………., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров …………………………….. КНОХД № . 306 . / . 08 . год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на адв. Т защитник на подсъдимия М по жалба на адв. З повереник на А. С. – граждански ищец, срещу присъда № 44 от 15.04.08 год., постановена по ВНОХД № 1/08 год. по описа на Бургаски апелативен съд.
С присъда № 153 от 04.12.07 год., поставена по НОХД № 248/07 год. подсъдимия М е признат за невинен в това, на 17.08.02 год. в с. С., Бургаска област, да е причинил смърт по непредпазливост на П. С. от гр. Б. на 26 години, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, поради което и на осн. чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 124, ал.1, пр. 1, вр. чл. 128, ал.2 НК. Отхвърлен е предявеният от А. С. – майка на починалия С. , граждански иск за неимуществени вреди в размер на 75 000.00 лв. като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.
С атакувания съдебен акт, след проведено въззивно съдебно следствие, Бургаският апелативен съд е отменил първоинстанционната присъда. Признал е подсъдимия за виновен в това, че на 17.08.02 год. в с. С., Бургаска област, причинил смърт по непредпазливост на С. на 26 години, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в несъвместима с живота черепно – мозъчна травма, квалифицирана като постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, поради което и на осн. чл. 124, ал.1, пр. 1, вр. чл. 128, ал. 2 НК и чл. 54 НК го е осъдил на ТРИ години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „общ” режим, съгласно чл. 46, б. „б” ЗИН. Г. е осъден да заплати на С. обезщетение в размер на 50 000.00 лв. за претърпените от нея в резултат на смъртта на сина й неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.02 год. до окончателното й изплащане, направените от нея разноски в размер на 900.00 лв. и държавната такса върху присъдената сума в размер на 2000.00 лв. Апелативният съд е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част до сумата от 75 000.00 лв. и е осъдил подсъдимия за направените по делото разноски в размер на 1 087.60 лв.
С жалбата на подсъдимия се акцентира на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.т.1, 2 и 3 НПК. Излагат се доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се на осн. чл. 354, ал.1, т. 2 НПК апелативната присъда да се отмени, Г. да бъде признат за невинен и бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска да се измени присъдата, като се приложи чл. 66 НК. Към жалбата са представени писмени бележки от упълномощения за касационното производство адв. П, допълващи доводите й, включващи и нови доводи за недоказаност на авторството. Прави се и искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с оглед приложение на чл. 78а НК след промяна на правната квалификация. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
С жалбата на гражданската ищца се атакува присъдата на БАС в гражданскоосъдителната й част. Иска се на осн. чл. 354, ал.2, т.5 НПК да се измени, като се увеличи присъденото обезщетение за неимуществени вреди до предявения пълен размер. Жалбата се поддържа пред Върховния касационен съд
Прокурорът дава мотивирано становище за неоснователност на двете жалби. Моли постановената въззивна присъда да се остави в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид подадените жалби, съдържащите се в тях доводи и становищата на страните, в рамките на касационната проверка намира жалбата на подсъдимия Г за НЕОСНОВАТЕЛНА, а жалбата на гражданската ищца за ОСНОВАТЕЛНА.
Не може да се сподели доводът за недоказаност на авторството. В тази насока БАС е направил всеобхватна проверка на доказателствения материал, събран на досъдебното производство, при първоинстанционното разглеждане на делото и при въззивното следствие.важил е доказателствените искания на страните. На базата на годни доказателствени средства и задълбочен анализ е взел мотивирано решение за виновността на Г. Изводът, че на инкриминираните дата и място подсъдимият е нанесъл първоначално удар в гърба на пострадалия, а след това и серия от силни удари в областта на предмишницата и няколко в главата на С. , предизвикали падане с последващ тежък удар на главата му в асфалта, не почива единствено на извънпроцесуални самопризнания на касатора. Въззивният съд изключително прецизно е проследил етапите на възникналия конфликт и участниците в тях. Дал е вяра на част от свидетелските показания и е игнорирал други, които не се подкрепят от останалия доказателствен материал и най – вече от обективните находки по делото, проверени от съответните съдебно – медицински експертизи. Подреждайки фактите на случилото се във връзка със зараждането на инцидента, неговото развитие и инкриминирана фаза, законосъобразно и обосновано БОС и БАС са приели за годни доказателствени средства свидетелските показания на свидетелите А, пред които подсъдимият е направил частично извънпроцесуално признание, съдържащо в себе си и елемент на защита. Безспорно тези показания са косвени доказателства, но са на незаинтересовани свидетели, които не са участвали в наказателния процес в друго процесуално качество по смисъла на чл. 118 НПК. В тази насока, постановената осъдителна присъда не е изградена на базата на негодни доказателствени средства и на предположения. Нещо повече – на досъдебното производство и пред съдебните инстанции по фактите са положени достатъчно усилия за установяването евентуално и на друг участник в сбиването, какъвто не се установява. Защитата неправилно изгражда изводи от заключението на вещото лице – др. Янков, който „не отрича” констатираните телесни увреждания на пострадалия, да са причинени от повече от едно лице. Задачата на експертизата е била с друга насоченост и при изпълнението й експертът е изградил и възможна друга хипотеза в споменатия смисъл, но тя не е подкрепена от останалият доказателствен материал.
Не може да се сподели и отразената в писмените бележки причинно – следствена връзка между действията на подсъдимия, причинените на пострадалия телесни увреждания и смъртния резултат. Доказателствата по делото следва да се преценяват поотделно и в тяхната логична свързаност, последователност и насоченост. Чрез показанията на свидетелите И, А. и Д. са присъединени по делото извънпроцесуалните самопризнания на подсъдимия за физически контакт между него и пострадалия под формата на „блъскане” или „изхвърляне”. Същите самопризнания представляват и средство за защита и като такива логично са съпоставени и проверени чрез съдебно – медицинските експертизи. Заключенията на последните категорично опровергават версията на Г. и насочват към друг механизъм за получаване на телесните увреждания, констатирани от съдебните медици. Съдържанието и измеренията на психическото отношение на дееца към причинените общественоопасни последици се определят от обективните особености на реализираното противоправно поведение – индивидуализиращите го по време и място условия; характер, насока и сила на упражненото физическо въздействие; използуваните способи и средства за засягане на пострадалия; увредените органи на човешкото тяло и медико-биологичните параметри на нараняванията, което налага тяхното обстойно изследване и задълбочен анализ. Тази индивидуализация изключва квалифициране на случая по чл. 124, ал. 1, пр.3 НК, с оглед нанесените множество силни удари в областта на тялото и главата на пострадалия, причинили: тежка черепно – мозъчна травма, изразяваща се в контузия на ствола, субдурален и субарахноидален кръвоизлив; пукнатина на черепа в ляво; кръвонасядания по гърба в дълбочина; кръвонасядания по лицето и областта на дясната ключица и охлузване на дясното коляно. Нараняванията, силата, насочеността и механизма на осъществяването им са налагали обсъждането и на друга по-тежка правна квалификация на извършеното деяние, но с оглед пределите на касационната проверка този въпрос не следва да се повдига.
С жалбата на адв. Ч се излагат редица доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На част от тях БАС на л. 7 от мотивите към присъдата е изложил задълбочен отговор, който не следва да бъде преповтарян. Останалите сочени нарушения на процесуалните правила по чл. 242, ал.2, чл. 105, ал.2, чл. 234, ал.1-3, чл. 247, ал.7 НПК свързани с действията на прокурора след отмяната на присъда № 187/06 год. по описа на БОС по НОХД № 146/04 год. от БАС с решение № 53/07 год. по ВНОХД № 29/07 год., са били в изпълнение на отменителното решение на въззивния съд и извършените процесуалноследствени действия са били насочени към съхраняване правата на подсъдимия и разкриване на обективната истина съгласно чл. 13 НПК по реда и със средствата на действащия процесуален закон. Ето защо, не може да се приеме, че са допуснати процесуални нарушения.
За да постанови ефективно изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода от три години, което е в минималния размер, предвиден в закона, БАС законосъобразно е отчел освен доминиращата роля на смекчаващите отговорността обстоятелства и целите на генералната и специална превенция. Настоящата инстанция не намира нещо особено в процесуалното поведение на Г. , което да сочи към реализирана самооценка и осъзнаване на извършеното. Той е млад човек, но безпричинно е отнел живота на човек на двадесет и шест години, намесил се правомерно да предотврати по сериозно сбиване между свидетелите М. От друга страна, приложението на чл. 66, ал. 1 НК не би допринесло за постигане на генералната превенция. Към настоящия момент, масовост са придобили случаите на злоупотреба с алкохол в питейни заведения и домашна среда, водещи след себе си до безсмислено и жестоко насилие със съставомерни последици. Ето защо, не е допуснато касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3, вр. ал. 5, т. 2 НПК.
По делото Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, единствено не споделя размера на присъденото на гражданската ищца обезщетение за неимуществени вреди. След като е отчел съвместния живот между убития и неговата майка, съществувалата между тях взаимна обич и уважение, младата възраст на С. и болезнената му загуба в разцвета на силите, БАС е уважил гражданския иск за сумата от 50 000.00 лв. Настоящата инстанция намира, че за обезщетяване на причинените болки и страдания за цял живот на гражданската ищца С. , предявената от нея претенция в размер на 75 000.00 лв. следва да бъде уважена в пълен размер. В тази насока присъдата на БАС следва да бъде изменена.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНАВЯ присъда № 44 от 15.04.08 год., постановена по ВНОХД № 1/08 год. по описа на Бургаския апелативен съд в гражданскоосъдителната й част, като УВЕЛИЧАВА присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 50 000.00 лв. на 75 000.00 /седемдесет и пет хиляди/ лв.
ОСЪЖДА подсъдимия М. К. Г., със снета по делото самоличност, да заплати допълнителна държавна такса в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата и част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………………………….
ЧЛЕНОВЕ:………………………………………….
…………………………………………..