О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 261
София, 16.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март………………………………
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….…
гр.дело N 1455/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е подала Л. Г. Ж. от гр. Л., ч. пълномощника си адв. Д. П. от АК-Ловеч, срещу решение № 130 от 20.05.2009 година по гр.д. N 153/2009 година на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение № 628 от 14.11.2008г. по гр.д. № 10/2007г. на Ловешския районен съд в частта, с която “А” АД, гр. С., е осъдено да заплати на касаторката сумата 5569, 85 лева, съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума и вместо това е постановил друго, като е отхвърлил иска за тази сума. Обжалвано е същото решение и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и са отхвърлени искове на касаторката срещу същия ответник за заплащане на сумата 817, 87 лева, съставляваща обезщетение по чл.220, ал.1 КТ и за сумата 817, 87 лева, съставляваща обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.
Ответникът “А” АД, гр. С., не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е подадена от легитимирана страна, но е процесуално допустима само в частта, с която е отхвърлен иск за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, претендирано в размер на 5569, 85 лева. По отношение на останалите парични искове тя е недопустима, тъй като обжалваемият интерес е под 1000 лева – чл.280, ал.2 ГПК. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касаторката се поддържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – съдът е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с възможността съдът да проверява законността на уволнението при положение, че то не е било оспорено от работника или служителя в срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ и нещо повече, работникът или служителят се е позовал на последиците от прекратяването и претендира съответни обезщетения, които произтичат от този факт. Доколкото развитите съображения и соченото решение касаят практика на състав на Върховния касационен съд, поддържаното основание за допускане на касационно обжалване може да се определи по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване е основателно, защото обжалваното решение е постановено в разрез с приетото по гр.д. № 2283/2003г. на ВКС, където са зачетени последиците от прекратяването, но искът е отхвърлен поради ненадлежна пасивна легитимация.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 130 от 20.05.2009 година по гр.д. N 153/2009 година на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, предявен в размер на 5569, 85 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ същото решение в частта, която се отнася до обезщетенията по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ, предявени в размер на по 817, 87 лева. В тази част определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред друг тричленен състав на ВКС.
Касаторката не дължи държавна такса на основание чл.359 КТ.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.09.2010г. в 9ч.с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.