3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 841
София, 30.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 804/2010 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. стоянов срещу решение № 42 от 11.04.2010 г. по гр.д. № 54/ 2010 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 294 от 16.12.2009 г. по гр.д. № 136/ 2009 г. на Бургаски окръжен съд. С първоинстанционото решение съставът на окръжния съд отхвърлил иска по чл. 422 ГПК, предявен от касатора срещу Д. Д. Д. за признаване за установено по отношение на ответника, че срещу него има парично вземане в размер на 50 000 лв. по запис на заповед, издаден в негова полза на 14.10.2008 г.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че въпросът за връзката между записа на заповед и каузалното отношение, като причина за неговото издаване и процесуалноправният въпрос за разпределението на доказателствената тежест по предявения пряк иск срещу издателя на ефекта, се решават противоречиво от съдилищата, като в част от съдебните актове е застъпено становището, че във всички случаи в тежест на поемателя по записа на заповед е да установи наличието на каузално правоотношение като причина за издаването му, като докаже, че вземането му по това правоотношение, което ценната книга обезпечава не е погасено, в който смисъл били постановените от Окръжен съд-Кюстендил решение по в.гр.д.№ 213/2009 г. и от Окръжен съд-Хасково решение по гр.д.№ 452/ по в.гр.д.№ 213/2009 г., влезли в сила поради отказаният им от ВКС достъп до касационен контрол. Сочи и съдебни решения на ВКС, ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК и имащи поради това характера на задължителна съдебна практика, според които длъжникът носел тежестта на доказване на личните си възражения срещу кредитора по записа на заповед, като при доказване на съществуващо каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, в тежест на поемателя и кредитор по него е да докаже своето изпълняемо вземане – както съществуването му, така и конкретния му размер. В подкрепа на твърдението си представя Решение № 103 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 717/2008 г., ІІ т.о.; Решение № 78 от 17.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 29/2009 г., І т.о. Като второ основание поддържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дължи ли ищецът по иск по чл.422 ГПК пълно и главно доказване на правопораждащите вземането му факти, след като според него този иск е обвързан от пределите на предшествалото го заповедно производство или доказателствената тежест е като тази по исковете по чл.254 ГПК (отм.), при които доказването на вземането по каузалното правоотношение се възлагала на ответника.
Ответникът по касация Д. Д. Д. оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да счете за неоснователен предявения иск по чл. 422 ГПК, въззивният съд приел, че твърденията на ищеца, че процесният запис на заповед е издаден, за да обезпечи вземане, произтичащо от сключен между страните договор за заем, т.е., че между тях са съществували каузални правоотношения, са останали недоказани. Изложени са съображения, че въпреки предоставената му възможност, ищецът не е представил договор или разписки за предаването на суми на ответника и тъй като поетото едностранно задължение за плащане не може да се презумира като дължимо по договор за заем, в решението е направен извод, че липсата на каузално правоотношение не може да породи менителнично задължение. След като въпреки доказателствената тежест, която носи, ищецът не е установил наличие на това каузално правоотношение, то предявеният от него иск за установяване на вземането му срещу ответника по процесния запис на заповед е счетен за неоснователен.
Настоящият състав намира, че са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Въпросът за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му и свързаният с него процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение са релевантни за спора, тъй като от тях зависи изходът на делото. Посочените правни въпроси се решават противоречиво, като служебно известни на настоящия състав са и Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т.д.№ 901/2009 г., І т.о. и Решение № 143 от 12.04.2011 г. на ВКС по т.д.№ 693/2009 г., ІІ т.о., и двете постановени по чл.290 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42 от 11.-4.2010 г. по гр.д. № 54/ 2010 г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Г. С. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 000 лв., в което да се посочи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: