О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1371
София, 01 декември 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ерик В. гр.д. № 4769 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу въззивно решение № ІV-53 от 05.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 423/2015 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 86 от 20.01.2015 г., постановено по гр.д. № 6579/2014 г. на Бургаски районен съд, с което частично са уважени предявените искове на А. Н. Р., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата от 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.2 и т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане, и за сумата от 950,96 лева мораторни лихви върху главницата за периода от 16.07.2013 г. до подаване на исковата молба – 15.09.2014 г., като са отхвърлени исковете до пълния предявен размер за главницата от 20 000 лева и за мораторните лихви от 2182,37 лева.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпроси, които обуславят изхода на делото и са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – за установяването на пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претедираните вреди и за определяне размера на обезщетението, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Според касатора решението по тези въпроси на Бургаския окръжен съд противоречи на задължителната практика обективирана в т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., на т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, както и на т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между причинените вреди и незаконното обвинение. В изложението е поставен и материалноправият въпрос за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице, с оглед критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, който въпрос според касатора е решаван противоречиво от съдилищата в представените решение № 539 от 09.08.2010 г. по гр.д. № 1747/2009г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 37 от 11.02.2009г. по гр.д. № 5367/2007г., І г.о.; решение № 322/27.03.2008 г. по гр.д. № 1726/2007 г., І г.о.; решение № 49/27.04.2011 г. по гр.д. № 697/2010 г., ІІІ г.о.; решение № 62/27.02.2012 г. по гр.д. № 1065/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: За да уважи частично претенциите за обезщетение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като са били повдигнати обвинения за извършени престъпления от общ характер, по които ищецът е признат за невиновен. Съдът е установил, че с постановление от 07.03.2012 г. по ДП № 18/2012 г. А. Н. Р. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.131, ал.1, т.2 и т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК, и е бил задържан. С определение от 08.03.2012 г. съдът е взел мярка за неотклонение „домашен арест”, която е била отменена с определение от 13.03.2012 г. на ОС-Бургас, постановил задържането му под стража. По внесеното обвинение срещу ищеца е било образувано НОХД № 1746/2012 г., което е приключило на 09.11.2012 г. с присъда, в която ищецът и другите двама подсъдими са признати за невиновни по повдигнатите обвинения. Присъдата е потвърдена от въззивната инстанция с окончателно решение от 16.07.2013 г.
Съдът е приел в обжалваното решение, че с оглед на конкретните обстоятелства за вида и тежестта на повдигнатото обвинение, последиците от незаконното обвинение върху здравословното и емоционално състояние на ищеца и степента на въздействие на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” за 242 дни, справедливото обезщетение е в размер на 8000 лева.
Поставените въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не обосновават допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В обжалваното решение са направени фактически констатации и въз основа на тях въззивният съд е формирал собствени изводи за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите неимуществени вреди. Според т.19 от ТР №1/2001 г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК, която не е загубила сила и при действащия ГПК, във въззивното производство съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като преценява самостоятелно събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, достига до свое собствено решение по отношение на иска, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Дадените разяснения са съобразени от въззивния съд в обжалваното решение, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. С указанията по прилагане на закона в т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС се посочва, че държавата чрез своите правозащитни органи се освобождава от отговорност ако единствената причина за увреждането е поведението на пострадалия или се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат, но преценката се прави при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В обжалваното решение на въззивния съд са обсъдени всички събрани доказателства и релевантни за спора факти, въз онова на които са направени изводи за конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, в съответствие с практиката на ВКС и посочената от касатора т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., според която критерият справедливост по чл.52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай. Въззивният съд е взел отношение по всички обстоятелства от значение за размера на дължимото обезщетение – тежестта на обвинението, преживяното от ищеца безпокойство, продължителността на наказателното преследване, като са съобразени също продължителния му престой в следствения арест и в затвора, поради което не се установява противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставените от касатора въпроси, тъй като част от приложените решения са постановени по реда на чл.290 ГПК, чрез която е уеднаквена съдебната практика, което изключва противоречивото тълкуване на едни и същи разпоредби на закона. За да е налице основанието посочено от касатора е необходимо правните въпроси да са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с други влезли в сила решения на съдилищата, представляващи незадължителна съдебна практика, според т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не може да се приеме, че поставените материалноправни или процесуалноправни въпроси се решават противоречиво и в случаите, когато са присъдени обезщетения за неимуществени вреди въз основа на различни обстоятелства от значение за други конкретни дела. В случая липсва соченото противоречие поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-53 от 05.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 423/2015 г. на Окръжен съд-Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.