1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1073
София, 01 октомври 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 3564 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано e по касационна жалба на Н. Д. Д. от [населено място], подадена чрез адвокат Г. П. срещу решение № 55/09.03.2015 г. по в.гр.д. № 50/2015 г. на Окръжен съд – Шумен, с което се потвърждава решение № 241/21.10.2014 г. по гр.д. № 626/2013 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав в частта, в която Н. Д. Д. е осъдена да заплати на М. П. С. от [населено място] сумата от 8500 лева обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и са присъдени направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Приложено е изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което се твърди, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, но не е формулиран конкретен въпрос. Изложени са съображения, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС като са приложени извлечения от мотивите на решение № 497/21.01.2013г. по гр.д. №674/2012 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 71/03.06.2009г. по т.д. №767/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, решение № 81/07.07.2009г. по т.д. №761/20078 г. на ВКС, ТК, І т.о, решение № 89/17.07.2009г. по т.д. №523/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о и решение № 118/06.10.10г. по т.д. № 1053/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., без да посочва в какво се състои противоречието при решаване на делата.
За да постанови обжалваното решение, окръжният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд за фактическите обстоятелства по делото и правните му изводи, че претенцията за обезщетение по чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД, във връзка с неизпълнението на насрещно задължение по сключения предварителен договор, не е погасена по давност, тъй като първоначално уговорения тригодишен срок за изпълнение на задълженията от купувача е продължен на пет години. Продавачите са прехвърлили собствеността на имота с нотариален акт № 41 от 26.01.2006 г., от който момент купувачът трябва да се изпълни задължението си, но с оглед неизпълнението на насрещното задължение, прехвърлителите са предявили иск за обезщетение преди изтичането на три години след крайния срок за изпълнение, поради което давностният срок не е изтекъл. След като купувачът не е изпълнил насрещните си задължение по сделката, претенцията за обезщетение на продавачите е приета за основателна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно дадените указания в т.1 от ТР № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото правен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационно обжалване, без да се разглеждат дали са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В случая, изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа оплакване, че съдът не е тълкувал срока по предварителния договор, според изискванията на чл.20 ЗЗД, което по същество се припокрива с касационните доводи в жалбата му и има отношение към правилността на фактическите и правни изводи на съда, но не може да обоснове допускане до касационно обжалване. В решението си въззивният съд е приел, че по силата на предварителния договор от 2005 г., купувачът се е задължил за срок от три години да построи магазин в продадения му недвижим имот, който срок е изменен с анекса от 22.10.2008 г. на пет години, считано от прехвърляне на собствеността на имота. Сделката е извършена с нотариален акт № 41 от 26.01.2006 г. и задължението на купувача е следвало да се изпълни до 26.01.2011 г. а исковата молба за обезщетение от неизпълнението на договора е подадена в съда на 21.12.2013 г., т.е преди изтичането на тригодишната давност по чл.111, б.”б” ЗЗД, с оглед на което правилно е прието, че възражението на ответната страна за погасяване на претенцията за обезщетение е неоснователно.
Предвид изложените по-горе съображения, решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната страна по жалбата е поискала разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева с ДДС и е представила доказателства за изплащането им от 10.06.2015 г., които следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 55 от 09.03.2015 г. по в.гр.д. № 50/2015 г. на Окръжен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Н. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на М. П. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата от 900 (деветстотин) лева, разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.