Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
София 12.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1737 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.251 ГПК.
В производство по чл.7, вр.чл.106 ал.4 от Закона за адвокатурата /ЗА/, със свое решение № 229 от 23.12.2019г. по гр.д.№ 1737/2019г., настоящият съдебен състав е отменил решение с № 1697 на Висш адвокатски съвет и потвърденото с него решение № 1 от 4.02.2019г. на Избирателната комисия при Адвокатска колегия Благоевград, в частта, с която са обявени за избрани членовете на Адвокатски съвет Благоевград по жалбата на адвокат И. Х. Н., като я е оставя без уважение в останалата й част досежно решение с № 1698 на Висш адвокатски съвет и е оставил без уважение жалбите на адвокат К. К. Т., адвокат Е. Б. П., адвокат Т. Г. Т. и адвокат И. Х. Н., всички от [населено място] против решения с №№ 1694, 1695 и 1696, всички от 15.03.2019г. на Висшия адвокатски съвет.
Постъпила е молба от адвокат М. М. Г. и адвокат В. А. М., които не са страни и не са участвали в приключилото производство по гр.д.№ 1737/2019г.на ІІІ г.о., но са участници в процедурата по избор, приключила с решение № 1 от 4.02.2019г. на избирателната комисия при Адвокатска колегия Благоевград /като първата е избрана за председател на АС, а втората за председател на ДС към АК Благоевград/ с искане за постановяване на решение по тълкуване на постановеното от съдебния състав решение № 229 от 23.12.2019г. Необходимостта от тълкуване е обоснована с проведено на 10.01.2020г. заседание на ВАдС, на което е взето решение № 2251, с което е изразено становище, че „органите на адвокатската колегия встъпват в изпълнение на задълженията си едновременно след проведен избор, след влизане в сила на избора на всеки орган”, копие от което прилагат. Според молителите е „налице правен спор във връзка с тълкуването на решение № 229 от 23.12.2019г.” Това свое становище обосноват както с цитираното решение № 2251 на ВАдС, така и с текст от мотивите на стр.5 от постановения съдебект акт. В молбата си адвокат Г. и адвокат М. сочат, че след постановяване на решение № 2251, ВАдС е отменил като незаконосъобразни общо 32 на брой решения, взети на заседание на АС при АК Благоевград, като „на практика не е ясно дали новоизбраните органи или действащите до преди окончателното” решение на съда, „следва да изпълняват задълженията си”, съгласно ЗА.
В изпълнение на процедурата по чл.251 ал.3 ГПК, беше изпратено копие от постъпилата молба за становище и в предоставения срок, постъпиха отговори от страните по делото в следния смисъл: Адвокатите К. Т., И. Н., Т. Т. и Е. П., считат молбата за недопустима поради липса на правен интерес, доколкото подалите я не са страни по делото, съответно за неоснователна, тъй като постановения съдебен акт не е двусмислен. Според тях волята на съда е ясно изразена в диспозитива на постановения акт. Фактите и доводите, изложени в молбата, касаят последващи обстоятелства, които нямат връзка с приключилото пред съда производство по чл.7 от ЗА. Въпросите за изпълняемостта на постановения съдебен акт не могат да се разрешават по реда на чл.251 ГПК. Становището на Висшия адвокатски съвет също е за неоснователност на молбата. Счита се, че съдебния акт е ясен, а искането за тълкуване не е насочено към тълкуването му, а към недопустимо произнасяне по въпрос, който е извън обхвата на вече разрешения спор.
По постъпилата молба за тълкуване, след преценка на материалите по делото и като счита, че не е необходимо призоваване на страните в открито съдебно заседание, настоящият състав на Върховният касационен съд я намира за неоснователна поради следното:
На тълкуване подлежи единствено диспозитива на решението, когато същият е неясен. /Мотивите служат за указание при неговото тълкуване/. Тълкуване се допуска само при такава неяснота в смисъла на съдебния акт, която поражда съмнение във формираната воля от съда. В конкретния случай, съдебният състав счита /а такова е и изразеното становище от страните по делото/, че формираната в диспозитива воля е ясна и недвусмислена. Фактите, посочени в сезиращата молба, доколкото са настъпили след постановяване на съдебния акт, макар и да имат връзка със същия, не могат да са основание за тълкуване. Практиката приема,че като опора в тълкуването могат да служат само диспозитива и мотивите на решението, но не и данните и доказателствата по делото, а още по-малко други обстоятелства, възникнали впоследствие.
Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат М. М. Г. и адвокат В. А. М. за тълкуване на решение № 229 от 23.12.2019г. по гр.д.№ 1737 по описа за 2019г. на Върховен касационен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.