О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
С. 02.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4637 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. И. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 268 от 11.07.2017г. по в.гр.д. № 225 по описа за 2017г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 306 от 9.12.2016г. по гр.д.№ 460/2016г. на Районен съд Червен бряг като са отхвърлени предявените от него искове против И. Н. И. и Х. Х. С., на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.124 ГПК за прогласяване нищожността на сключения между ответниците договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а.№ 199 т.6 рег.№ 4060, д.№ 915/14.12.2015г.в частта му досежно жилищните сгради и приемане на установено съществуването на право на собственост на ищеца върху 1/2ид.ч.от сградите, описани в договора, като неоснователен и недоказан и са присъдени съответните разноски.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
В. съд е приел, че ищецът нито е навел фактически твърдения, обосновавщи релевираните от него основания за нищожност – противоречие със закона, невъзможен предмет, липса на съгласие и липса на основание, нито е доказал наличието им. Относно първото основание –ищецът не е изложил твърдения на коя норма противоречи договора и съдът не установява наличие на подобно противоречие. Относно второто основание /невъзможен предмет/, съдът е посочил, че сградите, предмет на договора, са съществували към момента на сключването му и са годен предмет на правото на собственост /т.е. липсва начална фактическа или правна невъзможност да се изпълни договора, поради липса на обект/. Не е налице и липса на основание или съгласие за сделката, защото основанието се презумира, а ищецът не е оборил законовата презумция и по делото не е установено външно обективираната воля да не отговаря на действителната. Искът по чл.124 ГПК, въззивният съд е приел за неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не е установил фактите, от които твърди, че произтичат претендираните от него права, а именно че сградите – в имота, за който няма спор, че е бил лична собственост на бившата му съпруга – са били построени в „груб строеж”/по смисъла на §5 т.46 ДР ЗУТ/ към момента на прекратяване на брака им. Като е съобразил, че двуетажната сграда не е нанесена в плана на селото /в парцел ХІІІ им.№ 522 в кв.19/,че за нея няма издадени строителни книжа и със свидетелски показания е установен само факта на започване на строителството „някъде след 1980г.”, а за стопанската постройка е представено разрешение за строеж от 1985г. на името на съпругата на ищеца, без да са ангажирани доказателства, касаещи реализиране на строителството, въззивният съд е посочил, че подадената от съпрузите, декларация за процесните сгради пред М. в Общината, доколкото е свидетелстващ документ без обвързваща доказателствена сила, не е достатъчна да установи, придобиването на сградите в режим на съпружеска имуществена общност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
К. в представеното изложение, като се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ГПК, оспорва правилността на извода на въззивния съд, че по делото е останал недоказан факта, че процесните постройки са построени по време на брака му, развива доводите си в този смисъл и счита, че постановеният акт противоречи на приетото в решение с №188 от 13.05.2014г. по гр.д.№ 5563/2013г. на ІV г.о. Счита, че въззивният акт е постановен в противоречие с разпоредбата на чл.164 ал.1 т.2 ГПК и установената практика с решение № 32 от 19.02.2016г. по гр.д.№ 3335/2015г. на ІІІ г.о., защото съдът е „пренебрегнал доказателствената сила на официален удостоверителен документ – удостоверение № 1835 от 2.06.2016г. на РС червен бряг”. Отделно касаторът оспорва и извод на въззивния съд, че строителството е извършено изцяло с лични средства на съпругата, като се позовава на противоречие с решения № 843 от 21.07.2011г. по гр.д. № 315/2010г. на ІV г.о., № 46 от 12.03.2010г. по гр.д. № 725/2009г. на ІІ г.о. и № 218 от 1.02.2016г. по гр.д.№ 1872/2016г. на І г.о., касаещ предявен иск по чл.23 ал.2 СК. К. се позова и на Постановление № 5 от 31.10.1972г. по гр.д.№ 4/1972г. на ППВС относно някои въпроси по имуществените спорове по чл.13 и чл.14 СК. Счита, че въззивният акт противоречи и на решение № 46 от 12.03.2010г. по гр.д. № 725/2009г. на ІІ г.о., относно установяване на фактическото положение за завършеност на сградата „в груб вид”. В представеното изложение няма формулиран конкретен въпрос, за който да е възможно да се прецени дали е налице някое от изчерпателно посочените в закона специални основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на общо основание за допустимост, доколкото касаторът само е изложил доводи за неправилност, без да постави нито един конкретен материално правен или процесуално правен въпрос, от значение за изхода на спора. Съгласно разясненията, посочени в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване- а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Фактът, че касаторът е посочил конкретна съдебна практика, на която счита, че въззивният акт противоречи, не дава основание за друг извод, защото специалното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК изисква противоречието да е по конкретно поставения от касатора въпрос, а при липса на такъв, няма как да се извърши проверка дали въззивния акт е в противоречие с цитираната съдебна практика.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 268 от 11.07.2017г. по в.гр.д. № 225 по описа за 2017г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.