5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
София, 16.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1973 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. М. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 3883 от 14.06.2018г. по в.гр.д. № 10933/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 2.06.2017г. по гр.д.№ 55525/2016г. на СРС като е отхвърлен предявения иск против Р. Ц. К. и Д. С. З.- С., на основание чл.45 ЗЗД, да заплатят солидарно в полза на ищеца на сумата от 6 000лв., представляваща част от обезщетение, в общ размер на 26 000лв. за претърпени неимуществени вреди – изживян психически стрес и претърпени болки и страдания, придружени с влошаване на здравословното състояние, вследствие осъществено противоправно поведение от страна на отвениците спрямо ищеца, изразяващо се в даване на невярно заключение по съдебно-психиатрична експертиза по ч.н.д.№ 13929/2015г-на СРС и са присъдени разноски.
Касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за спазването на изискванията на чл.146 ГПК относно правната квалификация на иска и указанията до страните за релевантните факти и доказателствената тежест? Длъжен ли е въззивният съд да събере служебно доказателства относно факти, подлежащи на доказване с експертни заключения? Позовава се на противоречие с ТР №1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС относно задължението на съда да приложи императивна материално правна норма”когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище” и 2. Законосъобразно ли е заключение на вещи лица, извършено без личен преглед н ищеца? Твърди противоречие с чл.155-165 Закона за здравето, чл.10 ал.3 и чл.14 от Наредба № 16 от 13.05.2005г. за съдебно-психиатричните експертизи за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства.
Срещу подадената от касационна жалба са постъпили два писмени отговора. В представеният от Д. С. З.- С., чрез процесуалния представител адвокат Д., се изразява становище за недопустимост поради липса на посочените специални основания. По същество счита жалбата за неоснователна поради липса на предпоставките по чл.45 ЗЗД. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., реалното извършване на които установява с приложен договор за правна помощ и защита.
В представеният от Р. Ц. К., чрез процесуалният й представител адвокат Д. отговор, също се оспорват допустимостта и основателността на подадената касационна жалба. Счита поставените от касатора въпроси за несъотносими. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., съобразно представен списък и договор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
Въззивният съд е преценил като неоснователен предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, поради обстоятелството, че ищецът върху който е доказателствената тежест не е установил наличието на елемент от фактическия състав, а именно наличие на противоправното поведение от страна на ответниците. Счел е, че при изготвяне на депозираната по н.ч.х.д.№ 13929/15г.на СРС психиатрична и психологична експертиза срещу ищеца, ответниците, като вещи лица и лекари с призната специалност, са действали добросъвестно, в кръга на своите правомощия, като са изпълнили поставените им задачи, след запознаване с всички налични материали и доказателства по делото. Доколкото, поставената им задача е изисквала работа само по съдържащите се в делото документи, те са действали в съответствие, а не в противоречие с възложеното им,според професионалните си знания и специалната си компетентност. Доколкото не е установено да са допуснали нарушение на предписано правило, поведението на ответниците не е нито противоправно, нито виновно. Доколкото не им е било възложено извършването на личен преглед на лицето, липсата на такъв не може да се определи като проявена от тях небрежност при изпълнение на служебните им задължения.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси, които не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, не следва да се допуска касационно обжалване. Както вече беше посочено – решаващите мотиви на съда са свързани с липса на установено противоправно поведение, а в тази връзка въпрос не е поставен от касатора. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2009г. по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по допустимост, съдът не може да обсъжда законността на приетите по делото доказателства, в какъвто смисъл е поставения втори въпрос. Първият също е несъотносим, доколкото касае задължението на съда да приложи императивна материално правна норма, тогава когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, а настоящият случай не е такъв. Тъй като именно, поставеният от касатора въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, непосочването на отговарящ на посочените изисквания правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Отделно от изложеното, в случая не е налице и нито едно от посочените специални основания. Установената съдебна практика единно и непротиворечиво приема, че иск по чл.45 ЗЗД може да бъде уважен само при комулативното наличие на всички елементи от изискуемия се фактически състав /противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка/. Установената липса на един елемент, какъвто в случая е липсата на противоправно поведение, винаги води до неоснователност на иска. Наличието на трайно установена съдебна практика изключва наличието на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Това е така, защото съгласно т.4 от ТР № 1 от 19.02.2009г. по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос би могъл да е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Няма противоречие с цитираните от касатора норми на чл.155-156 Закона за здравето, установяващи реда, по който става задължителното настаняване и лечение на лицата, които поради заболяването си могат да извършат престъпление и с чл.10 ал.3 и чл.14 от Наредба № 16 от 13.05.2005г. за съдебно-психиатричните експертизи за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства, досежно реда за назначаване на съдебно-психиатричната експертиза и нейното съдържание, тъй като с тях се предоставя именно на съда възможност да определя формата за провеждане на експертизата, амбулаторна или стационарна, като изхожда от това дали лицето има възможност да се яви за амбулаторна експертиза, съответно необходимостта от непрекъснато, продължително наблюдение за изготвяне на експертиза, каквото се осигурява при стационарни условия.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в тежест на касатора следва да бъдат възложени установените като реално направени разноски на всеки един от ответниците за адвокатско възнаграждение, които са съответно от 500лв. /установен с договор за правна защита и съдействие № 828778 от 16.04.2019г., където сумата е отразена като заплатена в брой/ и 1 000лв./ установен с договор за правна защита и съдействие № 766092 от 7.04.2019г., където също сумата е отразена като заплатена в брой /.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3883 от 14.06.2018г. по в.гр.д. № 10933/2017г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. М. С. ЕГН …, [населено място], ул.”…” № … да заплати на Д. С. З.- С., [населено място] 1463, ул.”…” № .., ап…сумата от 500лв. /петстотин лева/, направени разноски.
ОСЪЖДА М. М. С. ЕГН …, [населено място], ул.”…” № .. да заплати на Р. Ц. К., [населено място], пл.”Е. Й.” № 59, ОДПЗС София град сумата от 1 000лв. /хиляда лева/, направени разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.