О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
София 17.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1267 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба „Еврофермер” ЕООД гр.Пловдив, представлявано от управителя Г., чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 219 от 26.11.2018г. по в.гр.д. № 494/2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 586 от 26.04.2018г. по гр.д. № 2570/2017г. на Пловдивски окръжен съд и вместо това е постановено друго като е осъдено да заплати на Т. М. Т. и Р. Г. Т., сумата от 60 000лв., дължима по споразумение от 20.09.2015г. за увеличение на цената на продадения с н.а.№ 56 т.2 рег.№ 3240, д.№ 220 от 30.04.2015г. недвижим имот, представляващ земя УПИ VІІІ-511, отреден за „База за съхранение на плодове и зеленчуци и ракиен казан” в кв.61 по КРП на с.Сталево от 9 000лв.на 69 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2015г. и мораторна лихва върху главницата за периода 20.12.2015г. – 16.10.2017г. в размер на 450лв., като е отхвърлен иска за мораторна лихва в останалата му претендирана част и са присъдени разноски по съразмерност от 10 317лв.
Касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, и като евентуално на това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като поставя следните три въпроса: 1. Допустимо ли е, след като е изготвен едни нотариален акт, който е вписан, сумата по него е платена и страните са декларирали, че това е действително уговореното плащане по сделката, с отделно споразумение да се постигне увеличение /изменение/ на цената, за която е продаден имота и това да породи задължение за изпълнение?, 2. Ако такова изменение е допустимо, необходимо ли е то да се оформи като нотариален акт за поправка на предходния нотариален акт или за възникване на задължение за плащане на по-висока цена е достатъчно подписаното споразумение? и 3. Какво е значенето на декларацията по чл.25 ал.9 ЗННД? Според касаторът, даденото от въззивнията инстанция разрешение на първия въпрос е в противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 445/2012г.на ІV г.о., по гр.д.№ 766/2011г. на ІІ г.о., гр.д.№ 777/2010г. на І г.о., гр.д.№ 273/1999г.на ІІ г.о. и определение по ч.т.д.№ 549/2009г. на ІІ т.о., по третия въпрос – с определение по ч.гр.д.№ 2664/2011г. на ОС Варна.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответниците, чрез процесуалния им представител адвокат С., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Като твърдят, че сключеното между страните споразумение от 20.09.2015г. съставлява търговска спогодба, се позовават на решението по т.д.№ 1850/2013г. на І т.о. и нормата на чл.293 ал.3 ТЗ, съгласно които при търговски сделки обхвата на отговорността е разширена и неизправната по договора страна не може да се брани с възражение за нищожност на сделката, а дължи изпълнение. Претендират разноски, без да представят доказателства за реалното извършване на такива.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
При безспорно установените факти, че след като ответниците са продали на ищеца с н.а.№ 56/30.04.2015г. недвижим имот/земя/, за сумата от 9 000лв., на 20.09.2015г.са подписали споразумение, с което са се съгласили да увеличат продажната цена на 69 000лв., въззивният съд е преценил като основателен предявения иск за разликата от 60 000лв., на основание чл.79 ЗЗД. Възражението за нищожност на допълнителното споразумение поради неспазване на изискванията на чл.18 ЗЗД е преценил като неоснователно с аргумента, че доколкото изискването за нотариална форма е за прехвърляне на вещни права, същото е ирелевантно за постигнатите договорки с облигационен характер, каквато е настоящата.
Съобразно тези мотиви, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси, които отговарят на изискването за общо основание за допустимост /без последният/, не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на посоченото специално основание.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да е положителен отговорът на първия поставен от касатора въпрос за допустимостта, след осъществяване на продажба на недвижим имот по съответния ред, с отделно споразумение да се договори промяна в цената чрез увеличаването й. Съгласно чл.20а ал.2 ЗЗД – договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Страните са свободни да определят съдържанието на договора и последиците при неизпълнение,при постигане на съгласие между тях, в границите определени от чл.9 ЗЗД, ако договорките им не противоречат на повелителните норми на закона и добрите нрави. Сключеният в тези граници договор, обвързва страните със силата закон, която обвързаност се разпростира и върху измененията на договора, когато това е станало по тяхно взаимно съгласие. Затова, когато е уговорено настъпването на определени правни последици, но страните впоследствие по взаимно съгласие са изменили първоначално сключения договор или отделни негови клаузи в съответствие с принципа за автономия на волята, тези изменения също обвързват договарящите, независимо от това кога са поети задълженията – с първоначалното сключване на договора или с последващото му изменение с допълнително споразумение. Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона, съгласно чл.63 ал.1 ЗЗД. По така поставеният от касатора въпрос противоречие с цитираната от него практика на ВКС не е налице, защото посочените решения са постановени по различни въпроси, а съгласно т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице само когато противоречието е по идентичен на поставеният от касатора въпрос. В случая решенията по гр.д.№ 445/2012г.на ІV г.о. и гр.д.№ 766/2011г. на ІІ г.о. са постановени по въпрос, касаещ наличието на грешка /по смисъла на чл.28 ЗЗД/ при изразяване и формулиране на волеизявлението на страните, т.е. хипотеза, при която действителната им воля се различава от отразената в нотариалния акт, решението по гр.д.№ 777/2010г. на І г.о.е относно начина на тълкуване волята на страните. Решението по гр.д.№ 273/1999г.на ІІ г.о. и определението по ч.т.д.№ 549/2009г. на ІІ т.о. са несъотносими, доколкото посоченото в тях, че цената по която се продава вещта е елемент от същественото съдържание на сделката и че при вписан нотариален акт за договор за покупко-продажба на недвижим имот, в който е посочено, че цената е изплатена, последващото изявление на страните по акта, че увеличават цената, не съставлява изменение на вписания нотариален акт /в смисъл на поправка или отстраняване на допусната грешка/, а е ново волеизявление, са безспорни и не противоречат, а са в съответствие с решаващите мотиви на въззивния съд.
Вторият поставен от касатора въпрос също не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика. Съгласно чл.18 ЗЗД – с нотариален акт трябва да бъдат извършени договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти. Договорите, с които се уговаря заплащане на парични суми /в какъвто смисъл е постигнатото между страните споразумение от 20.09.2015г./ не съставлява договор за прехвърляне на собственост и за него не е налице изискване за форма.
Последният поставен от касатора въпрос, касаещ значенето на декларацията по чл.25 ал.9 ЗННД, доколкото не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и не е от значение за изхода на спора, не отговаря на изискванията за общо основание и по него не може да се допусне касационно обжалване /вж.т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС/. Касае се за декларация, която съгласно посочената норма се подава от участниците в нотариалното производство, при извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, с която те декларират че сумата, посочена в акта, е действително уговореното плащане по сделката. Доколкото в случая е безспорно, че – към момента на извършване на сделката – сумата на уговореното плащане е била тази, която е посочена в декларацията, поставеният въпрос няма връзка с договорено четири месеца по-късно изменение на сумата.
Независимо от крайният изход в настоящето производство, в полза на ответната страна не следва да се присъждат разноски поради липса на ангажирани доказателства за реалното извършване на такива.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 219 от 26.11.2018г. по в.гр.д. № 494/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.