1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 17.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Василев гр.д. № 1156/2016 г.
Производство по чл.309, ал.1, изр.2 ГПК.
С молба вх. № 2090/24.02.2016 г., подадена от С. Ц. Ц., чрез адвокат Й. Г. от САК се иска отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, на влязлото в сила решение № 209 от 22.02.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 2746/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което се потвърждава решение № 3110 от 13.07.2015 г. по гр.д.№ 2701/2005 г. на Варненския районен съд за определянето на мярка за закрила на детето А. И. П., ЕГН [ЕГН] за срок от една година и шест месеца, на основание чл.28, вр. чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето, като съдът е определил режим на лични отношения с майката и с бащата на детето и му е определил месечна издръжка, която да бъде заплащана от всеки от двамата родители. В молбата е направено искане за спиране изпълнението на решението на Варненския окръжния съд по реда на чл.309, ал.1, изр.ІІ, във връзка с чл.282, ал.3 ГПК, по която е образувано настоящото дело.
Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена от процесуално легитимирано лице и в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, но е неоснователна, поради следните обстоятелства:
Влязлото в сила решение на съда, чиято отмяна се иска от молителката С. Ц. Ц. е постановено в производство на спорна съдебна администрация по чл.28, ал.1, вр.чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето, което е било инициирано по молба от 11.03.2015 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане”, [населено място], поради което съдебното решение не се ползва със силата на пресъдено нещо. Съгласно указанията в т.2 на Постановление № 2/1977 г. на Пленум на ВС, на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. извънредния способ за контрол не може да бъде проведен по отношение на съдебни актове, чийто правен резултат може да бъде променен чрез молба за разглеждане в ново производство.
Съгласно разпоредбата на чл.309, ал.1, изр.2 ГПК, спирането на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение става при условията на чл.282, ал.2-6 ГПК, като молителят е длъжен да представи надлежно обезпечение за евентуалните вреди от спирането на изпълнението, но тези правила са обусловени от процесуалната допустимост на молбата за отмяна на влязлото в сила решение. В случая се иска отмяна на съдебен акт, по отношение на който този извънреден способ не намира приложение, поради което молбата за спиране е неоснователна.
Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение по в.гр.д.№ 2746/2015 г. на Варненския окръжен съд е процесуално недопустима, което обуславя неоснователност и на искането за спиране на изпълнението на съдебния акт, постановен в производство на спорна съдебна администрация по реда на чл.28, във вр. с чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Ц. Ц., чрез адвокат Й. Г. за спиране изпълнението на решение № 209/22.02.2016 г. по в.гр.д.№ 2746/2015 г. на Варненския окръжния съд, по реда на чл.309, ал.1, изр.ІІ, във връзка с чл.282, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.