О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
С. 27.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2460 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. П. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ч. против въззивно решение № 165 от 17.01.2017г. по в.гр.д. № 4240 по описа за 2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1035 от 2.02.2016г. по гр.д.№ 16845/2013г. на Софийски градски съд като е отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 25.01.2011г. между Д. П. Н. като купувач и М. С. Т. като продавач предварителен договор за покупко-продажба на 1/2 ид.ч.от празно дворно място, находящо се в [населено място], на кръстовището между [улица]и „Ц. Б. І”, цялото с площ от 640 кв.м., съставляващо УПИ V-6, кв.254 по плана на [населено място] „Центъра” и иска с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка 100 000лв.за неизпълнение на договора, признат е за неистински, на основание чл.194 ал.2 ГПК, предварителния договор от 25.01.2011г. и са присъдени разноски.
Независимо, че касаторът е представил към касационната си жалба „Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване”, в което общо се е позовавал на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК, не е формулирал нито един конкретен въпрос, във връзка с който да е възможно да се провери дали е разрешен от въззивния съд в противоречие установената съдебна практика на ВКС, дали е разрешаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението, в четири подточки, са изложени доводи за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт. Твърди се първо, че сключеният между страните предварителен договор е валиден, тъй като е сключен в писмена форма, съдържа съществените уговорки за сключване на окончателен и ответницата е собственик на имота. Второ, оспорват се изводите на въззивния съд за наличие на хипотеза на чл.190 ГПК, с оглед обстоятелството, че оригиналът на сключеният предварителен договор не е бил представен по делото и съдът не е съобразил направените в писмените бележки и въззивната жалба възражения във връзка с факта, че пълномощник на ищеца е представил оригинала на договора за справка и сравнение, заключението на вещото лице по графологическата експертиза, че положените подписи са на страните по делото, че неправилно съдът е връчил копие от молбата на ответника от 9.06.2015г. на присъствалия в залата адвокат на ищеца и в нарушение на процесуалните правила, със свое определение от 12.06.2015г., е задължил ищеца да представи оригинала на договора. Трето, твърди че липсва произнасяне по направеното във въззивната жалба искане за връщане на делото за ново разглеждане. Четвъртото възражение е свързано с възприетото от съда заключение на тройната графологическата експертиза.
Ответната страна, М. Т., чрез процесуалният си представител, оспорва както допустимостта, така и основателността на подадената касационна жалба. Счита, че в представеното изложение няма посочено и развито нито едно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и че не е формулиран въпрос, от значение за изхода на делото, по който да е възможно съдът да селектира подадената жалба. Отделно счита жалбата и за неоснователна поради липса на посочените пороци по чл.281 ГПК.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, като разгледа подадената жалба и изразените от страните становища, съобразно материалите по делото, намира следното:
В. съд е счел предявените искове с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД за неоснователни, като е възприел извода на първоинстанционния съд за отсъствие на валиден предварителен договор, който да е източник на потестативното право на ищеца да поиска обявяването му за окончателен. Позовал се е както на заключението на приетата по делото тройна експертиза, така и на останалите доказателства, включително гласни, въз основа на които е достигнал до извода, че не е доказано ответницата да е формирала и изразила воля да прехвърли своята идеална част от правото на собственост върху процесното дворно място.
При липса на поставени от касатора въпроси, за които да се прецени дали отговарят на изискванията за общо основание за допустимост и по отношение на тях дали е налице някое от изчерпателно посочените в закона специални основания, касационно обжалване не може да се допусне. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правен въпрос, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. В цитираното тълкувателно решение е прието, че посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Сам по себе си фактът, че касаторът, независимо, че не е формулирал въпрос, се е позовал на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК и е представил изложение,в което е развил доводите си за неправилност на постановения въззивен акт, не променя извода за невъзможност за допускане на касационно обжалване. Съгласно т.1 от споменатото т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, защото това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. В производството по чл.288 ГПК касационната инстанция не осъществява контрол за законосъобразност. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извършва само и едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, като взе пред вид, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 165 от 17.01.2017г. по в.гр.д. № 4240 по описа за 2016г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.