О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
Гр.София, 30.05.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.312 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура Бургас срещу решение на Апелативен съд Бургас №.73/16.11.18 по г.д.№.292/18 – с което е потвърдено решение №.14/29.05.18 по г.д.№.80/18 на Окръжен съд Ямбол за осъждане на Прокуратурата на Република България да плати на Д. М. С. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно с лихви.
Д. М. С. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за основателен за сумата 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение. За да достигне до този извод е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като образуваното срещу ищеца наказателно производство за престъпления по чл.116 ал.1 т.6 вр. с чл.115 вр. с чл.20 ал.2 НК и по чл.339 ал.1 НК /за умишлено убийство по особено мъчителен начин, с особена жестокост, в съучастие с друго лице, и за държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси без надлежно разрешение/ е било прекратено поради това, че деянията не са били извършени от лицето. Установил е и, че незаконното обвинение /за което е привлечен като обвиняем на 10.03.13 и производствата са били прекратени с постановления съответно от 14.08.14 и 20.04.15, последното в сила от 7.05.15г./, в това число и наложената във връзка с него мярка за неотклонение /„задържане под стража (за периода 13.03.13-21.03.13 – след първоначално 72часово задържане), последвана от домашен арест (21.03.13-7.05.13) и парична гаранция в размер на 5000лв./, е причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания – силно притеснение и тревога до плач, тежко изживяване на убийството на неговия работник, във връзка с което е бил обвинен, накърняване на човешкото достойнство, чест, добро име и обществена репутация, като се има предвид, че е имал множество контакти като търговец със значителен бизнес в [населено място], компрометиране на бизнеса му и загуба на доверие /във фирмата му имало голямо напрежение, започнали да напускат хора, имало многократно претърсване на базите/, негативно отношение и отчуждаване на хората, което е засегнало и семейството му. По отношение на размера на дължимото обезщетение, като е съобразил – тежестта на престъпленията, в които е бил обвинен /повдигнато е било обвинение за две тежки умишлени престъпления, за които се предвижда наказание съответно „лишаване от свобода“ от 15 до 20г., „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без право на замяна“, и „лишаване от свобода“ от 2 до 8 години/, продължителността на наказателното преследване /съответно година и половина по първото обвинение и две години по второто/ – която е нормална за този вид престъпления, вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение /търпяна е най-тежка такава “задържане под стража“, но за кратък период от 12 дни (вкл. и задържането за 72часа по чл.64 ал.2 НПК), а впоследствие домашен арест за период от месец и половина, заменена с гаранция 5000лв. – което сочи на кратко ограничаване свободата на придвижване-като по време на мярката „домашен арест“ Д.С. е получил право два пъти да пътува до София за общо 4 дни във връзка с ангажименти по търговската му дейност/, обстоятелството, че по същото време срещу ищеца са водени още две наказателни производства за тежки умишлени престъпления /по чл.129 НК и по чл.1144 ал.3 НК/ /отразено е, че на този факт се отдава съществено значение и той изключва дължимостта на цялостна обезвреда за търпените неимуществени вреди от проведеното по отношение на него наказателно преследване – на репариране подлежат неимуществените вреди само частично, съответно на процесното наказателно производство/, обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането – съдът е приел като съответно на вредите обезщетението в размер на 10000лв.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно
обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът АП Бургас се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса „при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД; какво е съдържанието на понятието „критерии за справедливост“?“ /т.11 от ТР №.3/2005г. на ОСГК на ВКС, ППВС №.4/1968г./ .
Настоящият състав на ВКС намира, че сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице.
С въпроса се цели поставяне на проблема за съдържанието на понятието „справедливост“ според чл.52 ЗЗД и оттам – за обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени вреди. Налице е многобройна практика, вкл. цитираната и постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /напр.№.532/24.06.2010 по г.д №.1650/2009, III ГО, реш.№.377/22.06.2010г. по г.д №.1381/2009, IV ГО, реш. от 6.04.2011 по г.д. №.951/2010, III ГО, реш.№.149/2.05.2011 по г.д.№.574/10, III ГО, реш.№.643/15.11.2010г по г.д.№ 1916/2009, IV ГО, реш.№.111/17.03.2014г. по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС, ППВС №.4 от 23.12.1968/, в които са дадени разрешения на правния въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д. №.3/2004 на ОСГК на ВКС/. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики – които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението – продължителност на наказателното производство, тежест на повдигнатото обвинение, наложени мерки за процесуална принуда, характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст, обществено и социално положение, отражения върху личен, професионален и обществен живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването, личността на увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната среда, съществуващите обществено-икономически условия на живот /изброяването е примерно, а не изчерпателно – от значение с оглед конкретиката на случая могат да са и други обстоятелства, които следва да бъдат преценени комплексно/. В случая тези критерии са били съобразени от въззивната инстанция – която изрично е подчертала, че отчита голямата тежест на престъпленията, в които е бил обвинен ищеца /две на брой, ангажиращи сериозна наказателна отговорност/, факта, че му е била наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“-но за сравнително кратък период, а по време на последвалия домашен арест два пъти му е било разрешавано и пътуване във връзка с бизнеса/, разумната продължителност на наказателното преследване, отражението върху живота на пострадалия, в това число върху професионалната му ангажираност и бизнес, злепоставянето му в обществото, интензитета на търпените болки и страдания, наличието на още две водени наказателни производства докато е било висящо процесното – като на този факт е отдадено съществено значение и изрично е посочено, че обезщетението е съобразено с него и е определено само съразмерно на вредите от разглежданото обвинение, а не за репариране на всички такива, обществено-икономическите условия. При тези обстоятелства въззивният съд е извършил преценката си на база именно установените в практиката на ВКС критерии и обстоятелства и не е налице твърдяното отклонение от същата, респективно основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Апелативен съд Бургас №.73/16.11.18 по г.д.№.292/18.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: