О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
Гр.С., 23.11.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през ноември двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.1574 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Ц. Д. срещу решение от 25.01.18 по г.д.№.548/17 на Окръжен съд Монтана – с което е потвърдено решение от 23.10.17 по г.д.№.834/17 на Районен съд Лом за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1- т.3 ГПК.
Ответната страна МБАЛ [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил извършеното уволнение на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ за законосъобразно, вкл. поради липса на злоупотреба с право. По делото няма спор, че ищцата е започнала работа при ответника през 1986г., през 2010г. трудовото й правоотношение за длъжност „машинописка“ е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, през 2012г. уволнението е отменено и след преназначаване заема длъжност „оператор компютър“, със Заповед №.131/15.03.17 трудовото й правоотношение за длъжност “оператор въвеждане на данни в отделение по нервни болести“ е прекратено, тъй като не отговаря на завишените изисквания за образование, въведени с утвърдена на 14.03.17 длъжностна характеристика – „полувисше медицинско образование, специалност мед. сестра, степен бакалавър, завършен курс за компютърна грамотност“. В. инстанция е препратила към мотивите на първоинстанционния съд, като допълнително е обсъдила и направените възражения и оплаквания в жалбата. Приела е, че работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.6 КТ, след като има промяна в изискванията за заеманата длъжност досежно вид и степен на образование или професионална квалификация – и тази промяна е настъпила след сключването на трудовия договор. Същевременно, негово право е както да определи степента и вида на изискуемото образование с оглед на конкретната работа, така и да промени тези изисквания без необходимост от обосновка. Волята му при определяне на изискванията за определена длъжност е въпрос на суверенна преценка и не подлежи на съдебен контрол, в случай, че не се нарушава императивна правна норма. Посочено е, че доводите, че по-високите изисквания за образование обхващат само длъжността „оператор въвеждане на данни“ в Неврологичното отделение при ответника, не обуславят незаконосъобразност на реализираното изменение. В съответствие с изложеното по-горе, преценката на работодателя за коя конкретна длъжност какви изисквания да предвиди се прави по целесъобразност, измененията не следва да бъдат обосновани – и обстоятелството, че ищцата е единственият оператор въвеждане данни в болницата, за когото е предвидено ново изискване, не променя тази констатация. Мотивите за извършената промяна се съдържат в заповед №.54/14.03.17, като съдът не може да изследва въпроса дали е съществувала обективна необходимост от въвеждането й–с изключение на случаите, когато изискванията са определени в нормативен акт, това е право на роботодателя /реш.№.1238/17.06.05 по г.д.№.770/03, III ГО, реш.№.507/ 8.07.10 по г.д.№.978/09, IV ГО/. От друга страна, дали е налице злоупотреба с право, е конкретен фактически въпрос по делото. В разглеждания случай съдът е приел, че предвид мотивите на работодателя за промяна на образователните изисквания за длъжността и характера на самата работа, такава злоупотреба не е налице. Промяната е обоснована с необходимостта служителят да съхранява, класифицира и обобщава подадената информация от другите оператори на данни в отделенията-за цялото лечебно заведение, с цел подобряване на информационната обезпеченост и обмен на данни в болницата. Именно селектирането, обобщаването и класификацията на тази информация обуславя завишаване на образователните изисквания към лицето, което заема тази длъжност. Тези допълнителни действия от една страна действително не променят съществено извършваната работа от служителя, но от друга предполагат наличието на по-задълбочени знания в областта на медицината, които включват елемент на подбор на данните, които постъпват, обработката им и предоставянето на извадки от тях по конкретна задача на ръководството на болницата за нуждите на управлението. Освен всичко това тази дейност се извършва в лечебното заведение и е свързана с ежедневна употреба на медицински термини. Видно от новата длъжностна характеристика, промените в нея действително не са големи /и това предполага липсата на предпоставки за промяна на самата длъжност/, но ключовото и същественото в тях е задължението за класифициране и обобщаване на постъпващата информация, а не получаването й. Именно тези нововъведени задължения за длъжността са свързани с допълнителна мисловна работа и с по-задълбочени медицински познания /предвид разнородния характер на информацията/ и предопределят и решението за въвеждане на ново изискване за медицинско образование. Всичко това обуславя стремежа на работодателя да назначи компетентно медицинско лице, което да отговаря на новите критерии.
Съдът е намерил за неоснователно и оплакването, че терминът „полувисше образование“ не присъства в Закона за висшето образование. Посочил е, че използваната в заповедта терминология не противоречи на ЗВО /предвид пар.5 ПЗР на ЗВО и пар.32 ал.2 и 3 ЗИД на ЗВО/, новата такава не отменя използването на по-стари термини /в по-голямата си част валидните и действащи към настоящия момент дипломи съдържат именно такива понятия/, а и в заповедта е указан и другия термин за изискващото се образование-„бакалавър“. Посочил е, че промяната в образователните изисквания не противоречи на Националната класификация на длъжностите – Н. не въвежда задължителни изисквания за образователно и квалификационно ниво, с които работодателите да се съобразяват; информацията в Н. съдържа данни за минимално образователно ниво и няма пречки да се предвиждат завишени такива. Освен това, предвид чл.12 от Правилника за прилагане на Н., работодателите могат да назначат на съответната длъжност и лице, което не отговаря на изискванията по Н. за образование, освен ако длъжността не е определена с нормативен акт, предвиждащ определено образование /напр. ЗСВ – магистратска длъжност може да се заема само от лица с юридическо образование/. За неоснователни са намерени и възраженията за липса на мотиви в заповедта за уволнение- те са ясно посочени-несъответствие между изискванията за образование за длъжността съгласно утвърдена длъжностна характеристика и поименно щатно разписание и реалното образователно ниво на лицето. По реда на 272 следва да се считат инкорпориран и мотивите, че в чл.333 ал.1 КТ изрично е регламентирана закрила, която е неприложима за процесното основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на същата разпоредба за всеки отделен случай. К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Формулира следните въпроси: 1.“При прекратяване на трудово правоотношение с работник, когато се въвежда ново изискване за образование за съответната длъжност, и за една конкретна щатна бройка, следва ли работодателят да извърши подбор, ако в щатното разписание има няколко еднакви такива длъжности, с едни и същи задължения и изисквания за заемане на длъжността?“; 2.“Законосъобразни ли са действията на работодателя, с които се злоупотребява с правомощията му да променя изискване за образование за определена длъжност по смисъла на чл.8 ал.1 КТ, като установява изисквания, които са напълно неотносими към характера на работата /реш.8/28.01.10 по г.д.№.598/09, III ГО, реш.№.1355/ 8.07.10 по г.д.№.978/09, IV ГО/; 3. „Следва ли работодателят да се съобрази със специалната защита на конкретния работник, съгласно КТ /в конкретиня случай синдикален лидер – председател на секция на МФ Подкрепа към КТ Подкрепа/ и дори при законосъобразна промяна на изискванията за образование за съответната длъжност, при наличие на други идентични щатни бройки за същата длъжност, да извърши подбор за съответната длъжност, между наличните щатни бройки по щатното разписание?“.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /такъв е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т.1 ТР №.1/09 от 19.02.10г., ОСГТК на ВКС/ – тъй като не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка. При тези обстоятелства той не е свързан с решаващата й воля и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Отделно от изложеното, касаторът не сочи и практика, във връзка с която се твърди противоречие /т.2 ТР 1/09 от 19.02.10, ОСГТК/. Същевременно изискването за подбор е ясно регламентирано в закона /чл.329 КТ/, то е приложимо само при определени хипотези на прекратяване на трудовото правоотношение /по т.2 и т.3 на чл.328 ал.1 КТ/ – сред които настоящата не е, като по въпросите за подбора е налице трайно установена безпротиворечива съдебна практика /вкл. обобщена с ТР № 3/11 от 16.01.12, ОСГК на ВКС/, която не се нуждае от промяна или осъвременяване /т.4 ТР 1/09 от 19.02.10, ОСГТК на ВКС/. Предвид изложеното не са налице твърдяните основания на чл.280 ал.1 ГПК.
Вторият въпрос също не е бил обсъждан от въззивния съд – и следователно не е свързан с решаващата му воля. Освен това съдържа условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция. Съдът не е приемал, че е налице злоупотреба с правомощията на работодателя да променя изискванията, респективно, че при наличие на такава злоупотреба, действията му са законосъобразни. Напротив – изложил е обстойни мотиви защо намира, че не е налице хипотеза на злоупотреба с право, респективно защо при така изменените изисквания уволнението е законосъобразно. Предвид изложеното, въпросът не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване и не е налице твърдяната от касатора хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Аналогичното важи и за третия въпрос. В първата си част той е конкретен, фактически, като отговорът му следва да се даде с акта по същество – решението, а от друга страна въпросът за подбора не е бил предмет на обсъждане и мотиви в тази връзка не са излагани. При тези обстоятелства не се касае за правен въпрос, който би могъл да обоснове допускане на касационно обжалване по критериите на чл.280 ал.1 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че в закона изрично са посочени както основанията, при които закрилата по чл.333 КТ е приложима, така и тези, във връзка с които е налице изискване за подбор – като и в двата случая процесното /чл.328 ал.1 т.6 КТ/ не попада сред тях.
Не е налице и твърдяната хипотеза на чл.280 ал.2 ГПК. К. не излага отделна обосновка в изложението, различна от тази по повод конкретните въпроси. Същевременно, във връзка със същата, предвид вече посоченото, не е налице процедиране в отклонение от задължителната практика на ВКС и съответно хипотеза на очевидна неправилност. Доколкото се прави препращане към касационната жалба, съдържащите се в нея доводи за неправилност, кореспондиращи и на формулираните в изложението въпроси, предвид изложените от въззивния съд мотиви и отразеното по-горе – както и като се има предвид, че атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика, не биха могли да обосноват наличие на хипотеза на чл.280 ал.2 ГПК.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване не следва да се допуска. На ответната страна се дължат 600лв. разноски за адвокатски хонорар на основание чл.78 ал.3 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.01.18 по г.д.№.548/17 на Окръжен съд Монтана.
ОСЪЖДА П. Ц. Д., ЕГН [ЕГН], да плати на МБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], 600лв. /шестотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: