О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
Гр.София, 24.06. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д.N.2192 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение от 23.04.19 по ч.г.д.№.406/18 на Апелативен съд Велико Търново молбата на Г. А. Ч. за освобождаване от внасяне на държавна такса /ДТ/ по частна касационна жалба против постановено по делото определение №.334/23.10.18 /с което се потвърждава определение №.498/16.07.18 по г.д.№.76/18 на ОС Ловеч за връщане на исковата му молба и прекратяване на първоинстанционното производство/ и за предоставяне на правна помощ за приподписването й е оставена без уважение.
Постъпила е частна жалба от Г. А. Ч., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното определение е прието, че исканията следва да се отхвърлят поради липса на изискуемите предпоставки за уважаването им. Направени са във връзка с разпореждане за оставяне на частна касационна жалба без движение с указания за отстраняване на нередовности /внасяне на 15лв. ДТ, представяне на мотивирано изложение на касационните основания и приподписване на жалбата от адвокат/. Същевременно, от представените декларации не може да се направи извод, че молителят не разполага с достатъчно средства, а съдебните актове за освобождаването му от ДТ, постановени от други съдилища, са намерени за неотносими.
Така постановеното определение е незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК такси не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят; преценката се прави като се вземат предвид доходите на лицето и семейството му, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи /опр.№.206/17.03.13 по ч.г.д.№.2434/13, ІІ ГО, опр. №.40/1.02.12 по ч.г.д.№.22/12, II ГО и др./.
В случая с молбата за освобождаване от ДТ и предоставяне на правна помощ е представена декларация, видно от която молителят не разполага с никакви доходи, никакви средства по банкови сметки, не работи и не получава пенсия, а притежаваните имоти не би могъл да ползва лично или отдава под наем; в този смисъл са и представените по делото доказателства; за подслон, храна и лекарства разчита на майка си, с която живее, но тя не му осигурява джобни пари. При тези обстоятелства следва да се направи извод, че той е материално затруднен да обезпечи заплащане на дължимата държавна такса. Основанията на чл.83 ал.2 ГПК са налице, молбата е основателна и следва да се уважи. Аналогичното важи и за възможностите на молителя да плати за ангажиране на адвокатска помощ. Освен това подадената от него частната касационна жалба е оставена без движение с указания, които не биха могли да бъдат отстранени без ползване на такава – и при констатираното затруднено материално състояние на лицето, правна помощ под формата на процесуално представително следва да бъде предоставена. Противното би лишило страната и от теоретична възможност за отнасяне на спора й пред по-горен по степен съд за обжалване – каквато възможност законът иначе предвижда. Предвид изложеното искането за предоставяне на правна помощ е също основателно и следва да се уважи. По аргумент от чл.36 ал.2 ЗПП – съгласно който органът по чл.25 ал.1 или 2 назначава определения адвокат за повереник, защитник или особен представител за всички фази и съдебни инстанции, освен ако има възражение за това, трябва да се приеме, че определеният служебен защитник ще се счита назначен за всички фази и съдебни инстанции – до приключване с влязъл в сила съдебен акт на образуваното по исковата молба на молителя дело.
С оглед на изложеното атакуваното определение трябва да се отмени, като Г.Ч. се освободи от ДТ и му се предостави исканата правна помощ. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 23.04.19 по ч.г.д.№.406/18 на Апелативен
съд Велико Търново.
ОСВОБОЖДАВА Г. А. Ч., ЕГН [ЕГН], от внасяне на държавна такса.
ПРЕДОСТАВЯ на Г. А. Ч., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].2, правна помощ по чл.21 т.3 ЗПП под формата на процесуално представителство по ч.г.д.№.406/18 на АС Велико Търново.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд Велико Търново за извършване на по-нататъшни процесуални действия по администриране на частна касационна жалба против определение №.334/23.10.18 по ч.г.д.№.406/18 на същия съд и назначаване на служебен защитник на страната след изискване от АК Велико Търново определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ съобразно чл.25 ал.4 ЗПП.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: