Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
Гр.С., 17.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2070 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието срещу решение от 24.11.17 по дисциплинарно дело №.35/17 на Дисциплинарната комисия /ДК/ на К. на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/ на Република България – с което е отхвърлено искането за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ П. Г., рег.№.837, район на действие ОС С.. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, и моли за неговата отмяна.
ЧСИ П. Г. и К. на частните съдебни изпълнители оспорват жалбата; последната претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.73 ал.2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано да обжалва лице – поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието, че не са налице сочените в искането на Министъра на правосъдието нарушения, поради което и същото е отхвърлено като неоснователно. Посочено е, че:
1/ не е налице твърдяното нарушение на чл.481 ал.1 изр.2 /неизвършване на насрочена продан на движими вещи в установените срокове/ – тъй като се касае за забавяне не поради проявена небрежност или немърливост при изпълнението на задълженията на ЧСИ, а предвид целенасочено синхронизиране на публичната продан на ипотекирания недвижим имот – семеен хотел, и движимите вещи – хотелско обзавеждане и оборудване, което е оправдано с оглед функционалната принадлежност на вещите към имота и осигуряване на възможност за купувача на същия да участва в наддаването за вещите с цел по-голяма ефективност;
2/ липсва нарушение на чл.481 ал.10 ГПК, тъй като след обявяването на търга за нестанал, вещите са били оставени в длъжника – и в този смисъл може да се счита, че са освободени от изпълнение;
3/ не е налице твърдяното нарушение на чл.474 ГПК ЧСИ при реализиране на продажбата на движимите вещи чрез явен търг с устно наддаване – вещите са били оценени поотделно – и всяка е с единична цена под 5000лв., изнесени са на продажба при цена за всяка поотделно /посочването, че се продават в комплект, не означава, че е препятствана възможността да се участва в наддаването за някоя или за част от тях/, обстоятелството, че общата им стойност надхвърля 5000лв., не променя приложимия ред на осребряване;
4/ не е налице нарушение на чл.474 ал.5 ЧСИ, тъй като продажбата по реда на чл.481 ГПК не предвижда разгласяване по правилата за публична продан /чл.477 ал.3 ГПК/;
5/ не е налице твърдяното съставяне на протоколи, които не съответстват на процесуалните разпоредби по отношение на вида на осъществените продажби, с оглед констатирано несъответствие в текста и в заглавието на протокола – ЧСИ се е позовал условно на публичния характер на процедурата /публична продан с явен търг с устно наддаване не съществува като институт и понятие в ГПК/ и не е имал предвид публична продан на вещите; дори да е допусната известна непрецизност в изписването на протоколите, това не представлява дисциплинарно нарушение;
6/ липсва нарушение на 492 вр. с чл.474 ал.5 ГПК с оглед „обявяване“ на 18.10.16 на купувач на движимите вещи на търга – съгласно чл.481 ал.9 ГПК, когато купувачът приеме цената и я изплати на съдебния изпълнител, в протокола се обявява, че вещта е купена, като в случая става въпрос за терминологична неточност, а не за дисциплинарно нарушение.
ВКС намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:
Във връзка с твърденията за нарушаване на 481 ал.1 изр.2 ГПК по делото не се спори, че изпълнението е насочено върху недвижими имоти, вкл. хотел, и движими вещи, съставляващи обзавеждане и оборудване на същия; описът им е извършен на 1.04.16, а изпълнението чрез явен търг с устно наддаване е насрочено с разпореждане от 2.06.16 за 5.07.16; за последната дата е насрочено и отварянето на наддавателните предложения за публичната продан на недвижимите имоти. Действително цитираната разпоредба предвижда срок от 1 до 3 седмици от описа за насрочване на проданта, който не е спазен. От друга страна, обаче, така предвидената времева рамка е инструктивна, а отклонението е допуснато с оглед осигуряване по-голяма ефективност на реализирания метод за осребряване на имуществото – за синхронизиране на датата на отварянето на наддавателните предложения за публичната продан на недвижимия имот хотел с тази на продажбата на движимите вещи, съставляващи обзавеждането и оборудването му. Това разрешение би позволило на хотела, оставен в държане на длъжника, да функционира до осъществяването на проданта, и да генерира евентуална печалба – което е в интерес на всички страни по изпълнението, както и евентуално по-бързо и компактно реализиране на продажба на имота ведно с оборудването и обзавеждането от един купувач. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не се касае за неоправдано бездействие, а за предприемане на действия в интерес на по-ефективно изпълнение-и следователно липсва дисциплинарно нарушение.
Относно твърдяното нарушение на чл.481 ал.10 ГПК предвид неосвобождаване на вещите и непредаването им на длъжника с оглед обявяването на търга от 5.07.16 за нестанал, такова не е налице. В разпоредбата е предвидено, че ако проданта се обяви за нестанала, съдебният изпълнител освобождава вещта и я предава на длъжника; ако той не присъства – на пазача; ако вещта не е била предадена за пазене, се оставя на мястото на проданта на разположение на длъжника. Смисълът на нормата е при обявяване на търга за нестанал съответната движима вещ да се остави отново на разположение на длъжника /директно на него, респективно на назначения пазач или при липса на такъв на мястото проданта на разположение на длъжника – предвид бездействието му въпреки знанието му за търга/ и да може да се ползва от него – без да се възлагат в тежест на взискателя други разноски за пренасянето на вещта и без това да е свързано с придобиване на статут на несеквестируемо имущество. В случая няма спор, че както преди, така и след провеждането на търга, вещите са останали в държане на длъжника. При тези обстоятелства следва да се счита, че те са освободени от изпълнение, целта на разпоредбата е постигната и това фактическо положение не би било променено от издаването на формален акт за предаване, каквото е и ненужно.
Т. нарушение на чл.474 ГПК не е налице. Правната норма предвижда четири възможни начина за продажба на движими вещи – чрез магазин, борса, явен търг с устно наддаване и публична продан. Начинът на публична продан се определя от стойността и вида на описаната движима вещ /чл.474 ал.5 ГПК/. За да се извърши продажба по реда на чл.481 ГПК, вещта трябва да не е от тези, посочени в чл.474 ал.5 ГПК – т.е. да не е с оценка над 5000лв., МПС, кораб, въздухоплавателно средство. Публична продан на движима вещ с цена до 5000лв. е недопустима. В случая е безспорно, че всяка от обявените за продажба движими вещи е била оценена поотделно и има определена единична цена на стойност под 5000лв. При това положение без значение за приложимия способ е отразяването в обявлението, че вещите се продават в комплект. Това не препятства възможността за наддаване за някоя или за част от тях – в обявлението са дадени единични цени за вещите поотделно и изрично е посочено, че всяка отделна вещ се предлага устно от съдебния изпълнител по определената й начална цена за търга. Обстоятелството, че общият сбор от оценките на всички вещи надвишава сумата 5000лв., не променя приложимия ред на осребряване – този по чл.481 ГПК – който и правилно е бил използван от ЧСИ.
Липсва нарушение на чл.474 ал.5 ГПК. Продажбата на търг с устно наддаване е уредена в чл.481 ГПК. Разпоредбата предвижда облегчен ред, който не съдържа препращане към чл.474 ал.5 и чл.477 ал.3 ГПК, респективно не включва поставяне на обявление и регистриране при условията на чл.477 ал.3 ГПК за провеждане на публична продан. ЧСИ следва да извърши разгласата на търга по избран от него и подходящ с оглед особеностите на случая начин. При тези обстоятелства липсата на разгласа по реда на чл.477 ал.3 ГПК /каквато, по твърдения на ЧСИ, е била извършена с оглед практиката му да ползва и този способ за разгласяване-но по неясни причини съставеният протокол липсва/ не съставлява нарушение.
Доколкото се твърди, че съставените протоколи не съответстват на процесуалните разпоредби по отношение на вида на осъществените продажби /озаглавени са „Протокол за явен търг с устно наддаване“, а в първия абзац е записано, че се провежда „публична продан с явен търг с устно наддаване“/, следва да се има предвид, че протоколът съдържа ясно позоваване на процесуалния ред, по който се извършва търга и се обявява за нестанал – чл.481 ал.10 ГПК – урежадащ явен търг с устно наддаване; указание за това се съдържа и в самото заглавие на протокола. Отразяването в текста му, че се касае за публична продан чрез явен търг с устно наддаване на движими вещи, сочи единствено на известна терминологична неточност /предвид изпозвания термин „публична продан“ – който по-скоро акцентира на открития, публичен характер на продажбата/ – без това да рефлектира на яснотата относно използвания способ /по чл.481 ГПК/ или на валидността на предприетото действие. При тези обстоятелства не може да се приеме, че същата съставлява дисциплинарно нарушение.
Не е налице и соченото нарушение на чл.492 вр. с чл.474 ал.5 ГПК. Цитираните разпоредби са неприложими в разглежданата хипотеза – която касае продажба на движими вещи на стойност под 5000лв. и се осъществява по реда на чл.481 ГПК. Съгласно чл.481 ал.9 ГПК, когато купувачът приеме цената и я изплати на съдебния изпълнител, в протокола се обявява, че вещта е купена. В съставения на 18.10.16 протокол за явен търг с устно наддаване са описани подробно извършените действия, в това число изплащането на цената от купувача, като отразяването, че същият се обявява за купувач, е направено очевидно с цел спазване на изискването на чл.481 ал.9 ГПК да се обяви, че вещта е купена. Евентуална терминологична неточност и непрецизност на изказа /че се ябявява лице за купувач вместо вещта за купена/, при спазване на изискуемия ред за осъществяване на продажбата, не би могла да се третира като дисциплинарно нарушение.
Предвид всичко изложено по-горе следва да се приеме, че правилно и законосъобразно ДК на КЧСИ е приела, че не са налице предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ П. Г.. Жалбата на Министъра на правосъдието срещу решението за отхвърляне на искането му за налагане на дисциплинарно наказание е неоснователна и атакуваният акт следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.8 ГПК на КЧСИ на РБ се дължат 100лв. юрисконсултско възнаграждение
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.11.17 по дисциплинарно дело №.35/17 на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България, с което е отхвърлено искането за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ П. Г..
ОСЪЖДА Министъра на правосъдието, [населено място], [улица].1, да плати на основание чл.78 ал.8 ГПК на К. на частните съдебни изпълнителни на РБ, [населено място], [улица].7, ет.4, 100лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: