О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
Гр.София, 05.06.2019
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.129 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. А. срещу решение №.6552/23.10.18г. по г.д.№.11828/18 на СГС, IVГс. – с което е потвърдено реш.№.451838/17.07.18 по г.д.№.79037/17 на СРС, 76с., за отхвърляне на предявените от касатора искове по чл.344 ал.1 т.1-т.2 КТ.
Ответната страна Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /НАП/ оспорва жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С атакувания акт съдът е приел, че между страните няма спор относно обстоятелството, че ищецът е работил по безсрочен трудов договор /№.2312/29.11.02/ с ответника на длъжност „главен специалист“ сектор „Административно обслужване“, отдел „Логистика“ – като трудовото му правоотношение е било прекратено /със Заповед №.2883/5.10.17, връчена при отказ на същата дата/ на основание чл.9 ал.8 вр. с чл.9 ал.4 пр.2 и чл.9 ал.1 т.1 ЗНАП поради наличие на несъвместимост – предвид признаването му за виновен в извършване на умишлено престъпление по чл.343Б ал.1 НК /управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,62 промила на хиляда/ и осъждането му на пробация /с определение по протокол от 29.07.15 по нохд №.304/15, РС Царево, за одобряване на споразумение/ – за което наказание не е бил реабилитиран към момента на уволнението. От правна страна е намерил, че съгласно чл.9 ал.4 изр.2 ЗНАП служител на агенцията по трудово правоотношение може да бъде лице, което е дееспособен български гражданин, отговаря на условията по чл.107а КТ и на условията по чл.1 ал.1 ЗНАП – едно от които е лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер. Въведените с нормата ограничения за заемане на определена служба или извършване на определена дейност са предвидени като гаранция за добросъвестното изпълнение на трудовите и служебните задължения, като несъвместимостта може да съществува при възникване на правоотношението или да се появи впоследствие /както е в разглежданата хипотеза/. При всички случаи, обаче, тя трябва да е налична към момента на прекратяването му. Уволнителното основание по чл.9 ал.8 ЗНАП има обективен характер и по правната си природа е близо до обективната невъзможност за изпълнение по трудов договор, регламентирана в чл.328 ал.1 т.12 КТ. В конкретния случай несъвместимостта е породена от наличието на влязло в сила споразумение, имащо характер на присъда /чл.383 ал.1 НПК/ за извършено от ищеца престъпление от общ характер по чл.343Б ал.1 НК. Този обективен факт е основание за едностранно прекратяване на правоотношението със служителя на агенцията без предизвестие /чл.9 ал.8 ЗНАП/-като се има предвид и, че към датата на издаване на процесната заповед /5.10.17/ не е настъпила реабилитация, която да заличи осъждането му. При тези обстоятелства е формиран извод, че работодателят е имал право да прекрати процесното трудово правоотношение на основание чл.9 ал.8 ЗНАП. С оглед обективния характер на основанието съдът е намерил за неотносими към правния спор възраженията за нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, в това число на сроковете за налагането им, както и поддържаната аналогия с чл.194 ал.1 КТ, чл.94 ал.1 ЗДСл и чл.13а ал.2 ЗНАП – които регламентират единствено срокове за налагане на дисциплинарни наказания от дисциплинарно наказващия орган. Посочил е, че в случая не се касае за прекратяване на правоотношението поради виновно неизпълнение на трудови задължения, а поради наличие на обективно основание–осъждане на ищеца за умишлено престъпление от общ характер-което води до несъвместимост за заемане на съответната длъжност.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“След като в ЗНАП не е определен срок за изпълнение на нововъзникнало законово задължение за несъвместимост, поради възникване на някое от основанията за недопустимост, каквото е регламентирано в чл.27 ЗДСлуж, респективно в чл.126 т.12 КТ, в какъв срок работникът или служителят е длъжен да изпълни това си задължение?“; 2.“Невярното деклариране на данни по чл.107а ал.1 КТ, респективно липсата на корекции на неверни данни от служителя по време на съществуването на трудовото правоотношение, може ли да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по смисъла на ЗНАП, когато съставлява проявна форма на нелоялност към работодателя по смисъла на КТ?“; 3. „Следва ли при установяване на несъвместимост да важат по аналогия правилата за дисциплинарна отговорност, изхождайки от разпоредбата на чл.13а ал.2 от ЗНАП към тази по чл.194 ал.1 КТ /специален закон към общ закон/, касаещи органите, прекратяващи трудовото, респективно служебното правоотношение и дисциплинарно наказващите органи, като и за срокове за установяване на несъвместимост и за налагане на дисциплинарно наказание?“; 4.“При образувано производство за установяване на несъвместимост на служител с позоваване на давност, поради изтичане на предвидените в чл.13а ал.2 от ЗНАП респ. чл.94 ал.1 ЗДСлуж давностни срокове, прекратяване на трудовото, респ. служебно правоотношение, може ли да бъде налагано?“; 5.“При установяване на несъвместимост неправилна и/или непълна правна квалификация в заповедта за прекратяване на правоотношението отразява ли се на законността й?“; 6.“При липса на установени в ЗНАП задължение и срок за уведомяване на работодателя за несъвместимост, работодателя има ли право и в какъв срок при изявено желание и от двете страни, да измени трудовия договор като предложи на работника друга длъжност, която той може да изпълнява?“.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Въпроси №.1-№.2 и №.4-№.6 не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените от касатора въпроси не са били предмет на изследване от въззивната инстанция, тя не ги е обсъждала и не е излагала мотиви в тази връзка /отделно от това петият въпрос е и неясно формулиран, а и съдържа условие, което не е било прието от въззивния съд (съдът не е приемал, че заповедта не е достатъчно добре мотивирана, респективно че се касае за неясна или непълна квалификация)/. Предвид изложените те са неотносими към решаващата й воля и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Във връзка с третия въпрос не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В случая не се касае за неясни, непълни или противоречиви разпоредби, във връзка с които да липсва съдебна практика, респективно за необходимост от промяна или осъвременяване на такава /т.4. ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС/. Несъвместимостта е вид ограничение за заемането на определена служба или извършването на определена дейност като гаранция за добросъвестно изпълнение на служебните задължения и избягване на конфликт на интереси. Едно от проявленията й се съдържа в чл.9 ал.4 вр. с ал.1 т.1 ЗНАП. Съществуват ясни разпоредби – чл.9 ал.8 ЗНАП, съгласно които наличието на несъвместимост по смисъла на чл.9 ал.4 вр. с ал.1 т.1 ЗНАП съставлява самостоятелно основание за едностранно прекратяване на правоотношението със служител на агенцията без предизвестие. То е въведено с императивна правна норма и работодателят е длъжен да прекрати трудовия договор при наличие на обстоятелство по чл.9 ал.4 вр. с ал.1 т.1 ЗНАП. Касае се за задължение за прекратяване на трудовото правоотношение-а не за право на работодателя – предвид, предвидената в защита на публичен интерес, невъзможност трудовият договор да съществува при наличие на основание за безусловното му прекратяване от вида на предвиденото в чл.9 ал.8 вр. с ал.4 вр. с ал.1 т.1 ЗНАП /в този смисъл е налице и практика по чл.290 ГПК по сходно основание (чл.330 ал.2 т.8 КТ) – напр. реш.№.704/09.12.10 по г.д.№.216/10, ІІІ ГО/. Тази невъзможност е ясно разграничена по обективните си белези от виновното неизпълнение на трудово задължение – което съставлява дисциплинарно нарушение и води до ангажиране на дисциплинарната отговорност на съответния работник или служител съгласно чл.190 вр. с чл.187 КТ – в това число при съществуваща възможност за съответна преценка на работодателя дали да му наложи наказание или не. Поради това и при уволнение по реда на чл.9 ал.8 ЗНАП правилата, регламентиращи дисциплинарната отговорност по КТ, не намират приложение. Въззивният съд е приложил съответните ясни правни норми в ЗНАП в точния им смисъл и съобразно посоченото по-горе. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. В полза на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50лв. на основание чл.78 ал.3 вр. с ал.8 ГПК и Наредбата за правната помощ. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.6552/23.10.18г. по г.д.№.11828/18 на СГС, IVГс.
ОСЪЖДА В. Г. А., ЕГН [ЕГН], да плати на Национална агенция по приходите 50лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.3 вр. с ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: