О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
Гр.С., 20.04.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.3927 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. И. срещу решение №.911/7.07.17 по г.д.№.1362/17, Х граждански състав на Окръжен съд [населено място] – с което е потвърдено реш.№.1124/12.04.17 по г.д. №.14958/16 на Пловдивски районен съд, Х., за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на 60000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие ексцес от трудова злополука.
Ответната страна [община] оспорва жалбата; претендира евентуални разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес за неоснователен. За да достигне до този извод е приел, че с решение по г.д.№.1082/12 на Пловдивски окръжен съд на Н.И. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 14.08.06г., като от медицинска гледна точка влошаване на състоянието му от 2012г. досега няма. Във връзка с твърдяния ексцес са приети две съдебно-медицински експертизи, от които се установява, че ищецът, предвид оплаквания за движещи се повлекла и светкавици пред двете очи, е бил насочен към извършване на лазертерапии поради съмнения за нови руптури /т.е. разкъсвания на ретините/; не може да се установи със сигурност какво е предизвикало провеждането на лазертерапиите; най-вероятната причина е анамнезата на пациента за усещане за светкавици, което обикновено е индикация за дърпане върху ретината и опасност от скъсване, но няма данни за такива разкъсвания; при преглед не са установени дори индиции за влошаване на състоянието на дясното око; няма нови руптури на ретината, нито обостряне на възпалителните огнища на двете очи; извършвана е лазеробработка на вече наличните стари огнища; нови увреждания на ретината няма, като от медицинска гледна точка влошаване на състоянието на Н.И. от 2012 до 2017г. няма. В. инстанция е приела, че не е допуснато нарушение от първоинстанционния съд във връзка с твърдяната неправилна преценка на ЕР ТЕЛК от 22.03.2017 предвид принципа за забрана влошаване положението на жалбоподателя. Посочила е, че това решение не може да установи твърдяния ексцес. Макар да има увеличение на процента неработоспособност в резултат на трудова злополука – от 15% по ЕР ТЕЛК №.3045/9.09.13 на 30% по ЕР ТЕЛК №.3947/12.09.16 – в последното по време ЕР ТЕЛК от 22.03.17 процентът неработоспособност в резултат на трудова злополука отново е определен на 15%, като общият процент трайно намалена работоспособност не е променен във всички посочени ЕР и въщност предстои да се установява какъв е относителния дял на трудовата злополука. Към настоящия момент няма влязло в сила ЕР ТЕЛК, което да установява увеличение на дела на трудовата злополука спрямо останалите общи заболявания.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1.”Необходимо условие ли е да има отбелязване „влязло в сила” на ЕР на ТЕЛК, с което се претендира ексцес от трудова злополука?” /реш.№.2/25.02.15 по г.д.№V./14, ІV ГО/; 2.”В. съд длъжен ли е да изложи собствени фактически и правни констатации по делото /мотиви/ или на основание чл.272 от ГПК може само да препрати към мотивите на първоинстанционния съд?” /реш.№.324/22.04.10 по г.д.№.1413/09, ІV ГО, реш.№.990/24.03.10 по г.д.№V./09, І ГО, реш.№.157/8.11.11 по т.д. №.823/ 10, ІІ ТО, реш.№.181/12.07.16 по г.д.№.360/16, ІV ГО/; 3.”В. съд длъжен ли е да обсъди всички доказателства при постановяване на съдебното решение?” /реш.№.553/27.06.13, по г.д.№.196/12, ІV ГО/; 4. ”Може ли въззивният съд да игнорира констатациите на ЕР на ТЕЛК по отношение на влошаване на здравословното състояние по повод трудова злополука със назначени в производство по чл.200 КТ съдебно-медицински експертизи?” /реш.№.185/17.07.12, по г.д.№.737/11, ІV ГО/; 5. „Подлежат ли на обезщетение по реда на чл. 200КТ претърпени болки и страдания от ексцес от трудова злополука, претърпяна от работник/служител, когато няма ЕР на ТЕЛК, констатиращо увеличен процент Т.?” /реш.№.376/11.05.10 по г.д.№.1188/09, ІІІ ГО, реш.№.368/ 12.05.10 по г.д.№.1235/09, ІІІ ГО, реш.№.764/21.01.11 по г.д.№.389/10, ІІІ ГО/; 6.”Съставлява ли противоречие с т.10 на ППВС №.4/75 обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено първоначалното обезщетение?” /реш.№.161/17.01.13 по т.д. №.1040/11, І ТО/.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице
Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. И. от касатора въпрос не е бил предмет на обсъждане на въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка. Дотолкова, доколкото е обсъждала постановените по отношение на ищеца ЕР на ТЕЛК, в това число ЕР ТЕЛК №.3947/12.09.16, фиксиращо процентът на Т. поради трудова злополука на 30%, е посочила, че не може да вземе предвид последното не доколкото то не съдържа отбелязване, че е влязло в сила, а тъй като с последващото такова от 2017г. е определен отново процент Т. в резултат на трудова злополука 15% /вследствие на подадена от касатора жалба срещу ЕР ТЕЛК №.3947/12.09.16, с ЕР Н. от 18.11.16 (необжалвано от него) то е отменено и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване – което е направено с ЕР ТЕЛК от 22.03.17 (понастоящем обжалвано от касатора), съдържащо определяне на 15% Т. вследствие на трудовата злополука/. С оглед на изложеното така формулираният въпрос не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване по критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
Във връзка с втория въпрос в практиката на ВКС, в това число
цитираната, безспорно се приема, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263 ал.1 ГПК; разпоредбата на чл.272 ГПК, в която е предвидена възможност при потвърждаване на първоинстанционното решение да се препрати към мотивите на първата инстанция, не го освобождава от задължението му да изгради свои фактически и правни изводи за съществуването на спорното право, да обсъди възраженията и доводите на страните и да изрази становището си по тях. В случая, както сам сочи и касаторът, въззивният съд не е препращал към мотиви на първоинстанционния по реда на чл.272 ГПК – поради което и въпросът дали евентуално препращане е достатъчно, е ирелевантен. От друга страна, въззивната инстанция е изложила свои съображения относно това защо приема, че не е налице ексцес – посочила е, че на база изслушаните медицински експертизи няма влошаване в състоянието на ищеца, не може да се установи със сигурност какво е предизвикало провеждането на лазертерапиите /най-вероятната причина е анамнезата на пациента за усещане за светкавици, което обикновено е индикация за дърпане върху ретината и опасност от скъсване, но няма данни за такива разкъсвания/ и няма влязло в сила решение, установяващо наличие на ексцес – на увеличен процент Т. поради трудова злополука /по делото няма спор, че след отменителното решение на Н. – което ищецът безспорно не е обжалвал – е постановено ново, вече обжалвано от него ЕР ТЕЛК от 22.03.17г., с което този процент е запазен в размер на 15%/. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи, в това число за наличие или липса на причинно-следствена връзка. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
Съгласно цитираната във връзка с третия въпрос практика на ВКС съдът е длъжен да обсъди събраните по делото доказателства и като съд по съществото на спора да формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относими и допустими доказателства, събрани по предвидения в ГПК ред; само след цялостна преценка на доказателствения материал/поотделно и в съвкупност/, като приложи и последиците на тежестта на доказване, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани /реш.№.553/27.06.13 по г.д.№.196/12, ІV ГО/. В. инстанция действително не е обсъждала събраните доказателства за претърпени болки по време на лазерните интервенции на ищеца. Това, обаче, е направено, предвид разбирането й, че липсва ексцес в смисъл на влошаване на здравословното състояние, респективно надлежно удостоверяване на такова с ЕР на ТЕЛК, и не може да се установи със сигурност какво е предизвикало провеждането на лазертерапиите, във връзка с които се претендира обезщетяване – като за това разбиране евентуално търпяни болки, без влошаване и надлежно удостоверяване с ЕР ТЕЛК, респективно без причинна връзка с трудовата злополука, са ирелевантни. Предвид изложеното, изводът за липса на предпоставки, чието кумулативно наличие обуславя правото на обезщетение, и доколкото задължението за обсъждане на събраните доказателства касае релевантните такива, не е налице процедиране в отклонение от задължителната практика на ВКС.
Четвъртият въпрос е неотносим към решаващата воля на съда. В. инстанция не е приемала, че констатации на ТЕЛК относно влошаване на здравословно състояние по повод трудова злополука могат да бъдат игнорирани с назначена в производство по чл.200 КТ съдебно-медицинска експертиза, респективно не е излагала подобни мотиви в решението си. Д., доколкото не е приела въз основа на ЕР ТЕЛК №.3947/12.09.16, че има увеличение на Т. вследствие на трудовата злополука от 15% на 30%, го е направила, предвид приетото, че това решение не е влязло в сила – видно от данните по делото, вследствие на подадена от ищеца срещу него жалба, Н. го е отменила изцяло с необжалвано от касатора решение и при новото освидетелствате е определен същият процент Т. вследствие трудова злополука /15%/ – т.е. не е удостоверено по надлежния ред наличие на ексцес.
С петия и шестия въпрос се цели поставяне на проблема подлежат ли на репариране като ексцес вреди от деликт, които не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение с това, при което му е присъдено първоначално обезщетение, респективно когато липсва установен с ЕР ТЕЛК увеличен процент на Т.. Във връзка със същия е налице задължителна практика на ВКС-решение №.185/27.05.10 по г.д.№.5264/08, ІІІ ТО, решение №.226/ 29.03.10 по г.д.№.4119/08, ІІІ ГО – в които изрично е разяснено, че наличието на влошаване на здравето на ищеца и причинната връзка с увреждането трябва да са установени с решение на ТЕЛК – признаването на професионалния характер на заболяването според чл.62 ал.3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести; съгласно чл.3, 10 и 13 от посочената наредба, признаването на професионалната болест, към която се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, става с решение на ТЕЛК или Н., което е задължително за всички лица, органи и организации в страната; усложнения, резултат от призната професионална болест, са такива допълнителни здравни състояния, които възникват след и са в причинно-следствена връзка с признатата професионална болест; следователно признаването на определено заболяване за професионална болест, настъпилите усложнения и причинно-следствената връзка с професионалната болест е от изключителна компетентност на ТЕЛК, а по реда на обжалване на Н.. Същото важи относно трудовата злополука и евентуални усложнения от нея – ТЕЛК е медицинският орган, който е компетентен да се произнесе по административен ред относно причинната връзка между влошаването на състоянието на ищеца и увреждането от трудова злополука. Този орган трябва да извърши личен преглед на лицето и проверка на съществуващата медицинска документация и след спазване на установения процедурен ред да даде заключение налице ли е причинна връзка между осигурения социален риск /трудова злополука или професионално заболяване/ и влошаването на здравето на пострадалото лице. Експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото. Липсата на такова решение /или непредставянето му по делото/ компрометира твърдението на ищеца за наличието на влошаване на здравето, което да е във връзка с началното увреждане и обуславя отхвърлянето на иска с правно основание чл.200 ал.1 КТ. Дори да се приеме, че обсъжданата в цитираната от касатора практика хипотеза е различна и не се обхваща от визираните в реш.№.185/27.05.10 по г.д. №.5264/08, ІІІ ГО, и реш.№.226/29.03.10 по г.д.№.4119/08, ІІІ ГО, при всички случаи наличието на търпяни болки и страдания следва да е в причинна връзка с първоначалното увреждане – професионална болест или трудова злополука – за да може да обоснове право на обезщетяване. От заключенията на изслушаните медицински експертизи и разпита на вещите лица извод за наличие на такава причинна връзка не може да бъде направен /изрично се сочи, че не може да се твърди със сигурност дали причината за обръщането на ищеца към лекуващия лекар е настъпилия инцидент, респективно какво е предизвикало извършването на лазер терапиите/ – и това е отразено от въззивния съд, като същевременно други доказателства, в това число тройни експертизи, не са ангажирани /тежестта за установяване на причинна връзка е на ищеца – чл.154 ГПК/. При всяко положение, обаче, при постановяване на влязло в сила ЕР ТЕЛК, надлежно установяващо ексцес, касаторът незабавно би могъл да предяви правото си на обезщетяване по реда на чл.200 КТ.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед изхода на спора на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение /разноски не са правени/ в размер на 50лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.911/7.07.17 по г.д.№.1362/17, Х граждански състав на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА Н. Д. И., ЕГН [ЕГН], да плати на [община] 50лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: