3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
гр.София, 29.07.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 3483 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 вр. с чл.248 ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. А. Х. от [населено място], общ.Т., срещу определение №287/31.03.2015г., постановено по възз.гр.д. №13/2015г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на решение №27/03.02.2015г. по възз.гр.д. №13/2015 г. на ОС – Ловеч, в частта за разноските.
Жалбоподателката счита определението на ОС – Ловеч за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна.
Насрещната страна – [община], представлявана от юрисконсулта Р. Димитрова, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С решение №27/03.02.2015г., постановено по възз.гр.д. №13/2015г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като Л. А. Х. е осъдена да заплати на [община] сумата от 2 000лв. разноски за въззивната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат. На 06.03.2015г. /в срока по чл.248 ал.1 ГПК/ е постъпила молба от Л. Х., чрез адв. М. П., в която е направено възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и е поискано неговото намаляване. Тази молба е счетена за неоснователна и е оставена от съда без уважение. Прието е, че възражението за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар е следвало да бъде направено до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, в което съдебно заседание са участвали страната и процесуалният й представител. Заявяването му в срока по чл.248 ал.1 ГПК е счетено за несвоевременно, поради което молбата за изменение на решението в частта му за разноските е оставена без уважение.
Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
Възражението срещу размера на присъдения адвокатски хонорар е заявено своевременно. Когато страната не е доволна от постановеното решение в частта му за разноските, редът за защита е този, уреден в чл.248 ГПК – в указания едномесечен процесуален срок да се поиска изменение на съдебния акт. Неправилни са изводите на въззивния съд, че оспорването на претендираните разноски е можело да бъде направено най-късно в последното по делото съдебно заседание.
Нито нормата на чл.248 ал.1ГПК, нито тази на чл.78 ал.5 ГПК, не поставят подобни процесуални срокове за изменение на решението по заявено възражение за прекомерност на определените за заплащане разноски. Такъв извод не може да се направи и от цитираното от въззивния съд разрешение по т.11 от ТР№6/2013г. на ОСГТК. Тълкуването на закона в посоченото ТР№6/2013г. на ОСГТК касае моментът, до който страната, която претендира разноски, може да направи искане за присъждането им, какъвто не е настоящият случай. В крайна сметка, не може да се сложи знак за равенство между условията и сроковете за упражняване на искането за разноски и тези за възражението за тяхната прекомерност. Иначе би се обезсмислила предвидената от законодателя възможност за изменение на решението в частта му за разноските, в хипотезата, когато страната се позовава на прекомерност на същите в сравнение с действителната правна и фактическа сложност на делото.
Въззивният съд е посочил, че жалбоподателката и пълномощникът й са участвали в последното по делото съдебно заседание, но не са направили възражение за прекомерност на разноските на другата страна и това е преклудирало възможността да го заявят след произнасяне на съдебното решение, в срока по чл.248 ал.1 ГПК. Подобно разбиране на практика съставлява „дописване” на процесуалния закон с несъществуващи правила относно правото на страната да иска определяне на разноски в по-нисък размер, съгласно чл.78 ал.5 ГПК. Единственото, уредено в закона ограничение, касаещо искането за изменение на решението в частта за разноските е това по чл.80 изр.2-ро ГПК – страната, която не е представила списък на разноските не може да иска изменение на съдебния акт в тази му част.
С оглед на изложеното, въззивното определение е неправилно и следва да се отмени.
Настоящият състав на ВКС намира, че нито предметът на делото, който не разкрива правна и фактическа сложност, нито фактически осъществената правна защита от адв. И. А., не обосновават присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 2 000 лева, надвишаващ значително определения минимален такъв, съгласно чл.36 ЗА и Наредба №1/2004г. за МРАВ. Осъществената от адвоката защита по делото се изразява само в явяване в откритото съдебно заседание на 22.01.2015г. Както отговорът на въззивната жалба, така и писмените бележки по делото са изготвени от юрисконсулта на общината Р.Д., която също се е явила в съдебното заседание. Ето защо, съобразявайки разпоредбите на чл. 9 ал.1 вр. с чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. за МРАВ, за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция, изразяващо се само в явяване в съдебно заседание, следва да се определи възнаграждение в размер на 420 лева, какъвто е изчисленият минимум, съгласно цитираните по-горе разпоредби от НМРАВ. Поради това, искането на жалбоподателката с правно основание чл.78 ал.5 ГПК е основателно и присъдените в полза на [община] разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени от 2000 лв. до размера на сумата 420 лева.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №287/31.03.2015г., постановено по възз.гр.дело №13/2015г. по описа на Окръжен съд – Ловеч и вместо това постановява:
Изменя на основание чл.248 ал.1 ГПК въззивно решение №27 от 03.02.2015г., постановено по възз.гр.д. №13/2015г. на Окръжен съд – Ловеч, в частта за разноските, като намалява сумата, която е осъдена да заплати Л. А. Х. на [община] от 2000 лева на 420 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.