1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр.София, 21 март 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 715 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. И., представляван от адв. Х. М., срещу въззивно решение №6486/23.09.2015г., постановено по възз.гр.д. №12002/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 02.06.2010г. по гр.д.№13571/2010г. на Районен съд – София в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма] – София обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска отмяната му. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване по същество е мотивирано с поддържаните основания за неправилност на решението. Същевременно се твърди, че „следва да се дадат отговори на няколко важни процесуалноправни и материални въпроси, от значение за изхода по конкретното дело, обусловили правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение”, като се иска касационното обжалване да се допусне в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна по жалбата, представлявана от адв.М. Г., в срока по чл.287 ГПК е представила писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основания за селектиране на жалбата, тъй като касаторът не е поставил правен въпрос с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК, а доколкото изложението съдържа някакви въпроси, те са фактически, а не правни и не могат да обосноват допускането на касационния контрол.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол, предвид следното:
Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните за длъжността „контрольор автомобилен транспорт – скоби“ е законосъобразно прекратено от работодателя, поради допуснати от ищеца две тежки дисциплинарни нарушения: 1/ предоставяне от работника на трето лице на служебната му карта за копиране и използването на картата за паркиране на автомобил в „синята зона” без заплащане; 2/ отправени заплахи от ищеца към друг служител в дружеството по повод констатираното неправомерно използване на служебната карта. Съобразявайки се със задължителните указания на касационната инстанция, дадени с отменителното решение №247/05.10.2012г. по гр.д.№1644/2011г., III г.о. на ВКС, въззивният съд е счел, че дисциплинарната процедура, уредена в чл. 193 – чл.195 КТ е спазена – наказанието „дисциплинарно уволнение” е наложено след изискване и получаване на писмените обяснения на служителя, с мотивирана писмена заповед, в която са посочени нарушителят, нарушенията, кога са извършени те, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага, при съобразяване с критериите по чл. 189 КТ. При съвкупната преценка и анализ на доказателствата по делото, съдът е намерил, че с действията си ищецът е нарушил трудовата дисциплина и е извършил описаните в заповедта нарушения, които обосновават дисциплинарното уволнение. По въведеното възражение за незаконосъобразност на заповедта, поради нарушаване на изискването по чл.333 ал.1 т.3 КТ, съдът е приел, че преди да пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е изискал информация от служителя за здравословното му състояние, в т.ч. дали страда от някое от заболяванията посочени в Наредба №5/1987г. Ищецът изрично е заявил, че не страда от такива заболявания и не е в отпуск по болест към датата на връчване на заповедта. При тези данни, съдът е направил извод, че служителят не се е ползвал със закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ и за работодателя не е съществувало задължение преди уволнението да вземе предварителното разрешение на Инспекцията по труда. В заключение е прието, че предявените от работника искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ са неоснователни и същите са отхвърлени.
При тези решаващи мотиви, както се посочи и по-горе, нито един от формулираните в изложението на касатора въпроси не е с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК – да е процесуален или материалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Същевременно, този въпрос да е от значение именно за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Доколкото изложението съдържа някакви въпроси, те са фактически, а не правни и отразяват несъгласието на касатора с анализа и оценката на доказателствата, направена от съда. Релевираното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с изброяване на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, не е аргументирано изобщо в контекста на конкретен правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната и задължителната за съобразяване съдебна практика.
Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Доводите за неправилно приложение на материалния закон от въззивния съд, изтъкнати в изложението на касатора са относими към касационните основания по чл.281 т. 3 ГПК и подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Поради изложеното, не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответната страна по жалбата е направила искане за присъждане на разноските за касационното производство, което е основателно и доказано за сумата 720 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №6486 от 23.09.2015г., постановено по възз.гр.д. №12002/2014г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. Д. И., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], район „Т.”,[жк][жилищен адрес] вх.”В”, ап.31, на основание чл.78 ал.3 ГПК да заплати на [фирма] – [населено място], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор С. А., разноски за тази инстанция в размер на сумата 720 /седемстотин и двадесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.