4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
гр.София, 24 март 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 830 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. И., представляван от адв.Б.С., срещу въззивно решение №449/26.10.2015г. постановено по възз.гр.д.№495/2015г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение №83/13.02.2015г. по гр.д.№3512/2013г. на РС – Хасково. С първоинстанционното решение е уважен искът с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, предявен от Г. Д. Г. срещу касатора и [фирма], като са обявени за недействителни спрямо ищеца три разпоредителни сделки с недвижими имоти, извършени на 09.10.2012г. – договор за продажба и два договора за дарение.
В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното решение по въпросите – следва ли в производството по предявен иск по чл.135 ЗЗД кредиторът да докаже момента на възникване на вземането си, както и знанието на длъжника за увреждането, ако вземането на кредитора е възникнало след приключване на гражданскоправни спорове между трети лица, по които дела длъжникът не е бил страна.
Ответните страни по жалбата – Г. Г. и [фирма] – не са представили писмени отговори.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да уважи предявеният отменителен иск, въззивният съд е приел, че паричното вземане на ищеца произтича от отпадане с обратна сила на правата му на купувач по сключена с ответника сделка за продажба на недвижим имот /апартамент в [населено място]/, поради осъществена евикция от страна на трето лице, установило с влязло в сила решение правото си на собственост по отношение на продадената вещ. В резултат на това, на 25.04.2012г. ищецът подал срещу ответника А.И. искова молба, с която на основание чл.189 ал.1 ЗЗД поискал връщането на платената продажна цена, разноските по прехвърлянето и необходимите и полезни разноски за имота. С влязло в сила на 30.09.2013г. решение №609/21.08.2013г. по гр.д.№1143/2012г. на РС – Хасково, ответникът е осъден за да заплати на Г.Г. общо сумата 17 379.50 лв., заедно със законната лихва, считано от 25.04.2012г. и разноските по делото. Установено е още, че след датата на завеждане на исковата молба и в хода на процеса, на 09.10.2012г. ответникът А.И. се е разпоредил чрез продажба и дарение с три свои недвижими имоти в полза на дружеството [фирма], на което същият към този момент е бил едноличен собственик и представляващ. Въззивният съд е приел, че ищецът по иска с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД безспорно е установил качеството си на кредитор спрямо ответника, че сключените сделки го увреждат, защото намаляват длъжниковото имущество, че към датата на извършването им вземането е съществувало, като е без значение кога то е признато и установено по размер с влязло в сила съдебно решение. Що се касае до субективния елемент на състава по чл.135 ал.1 ЗЗД, съдът е посочил, че за двете безвъзмездни сделки /договорите за дарение/ законът не изисква доказване на намерение за увреждане от страна на длъжника, а по отношение на третата сделка – договора за продажба – знанието е налице, тъй като ответникът е договарял с търговско дружество, на което към датата на сключване на сделката А.И. е едноличен собственик и представляващ. С тези решаващи изводи въззивната инстанция е приела, че искът за обявяване относителната недействителност на трите сделки е основателен и го е уважила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Повдигнатите от жалбоподателя въпроси обуславят крайното решение, но те са решени съобразно задължителната съдебна практика /напр. – Решение №179/11.05.2011г. по гр.д.№1198/2010г. III г.о. ВКС, Решение №328/ 23.04.2010г. по гр.д.№879/2009г. III г.о. ВКС, Решение № 552/15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г. на ІV г.о. / вкл. и тази, представена с касационната жалба. Константно е разбирането, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Това кредиторово право възниква, когато сделката /или действието/ е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка /или друго действие/ е извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице, с което е договарял, да увреди кредитора. Увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество. Презумпцията за знание по чл. 135 ал.2 ЗЗД не се отнася и за знанието на самия длъжник. Съобразно чл. 135 ал.1 ЗЗД във всички случаи, при които вземането на кредитора е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска, то длъжникът знае за увреждането, тъй като с това действие обективно намалява имуществото си, което служи за обезпечение на неговите кредитори. Увреждането в този случай е обективен факт и не зависи от субективното отношение на длъжника. Знание от страна на лицето, с което длъжникът е договарял се изисква само, когато сделката е възмездна. Когато тя е безвъзмездна, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането.
Постановеният съдебен акт е съобразен с константната практика на ВКС, съгласно която страната, която е поискала отмяна по чл. 135 от ЗЗД, трябва да установи само качеството си на кредитор. Предпоставките за уважаване на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД са наличие на действително вземане, което е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска и увреждащо кредитора действие. В конкретния случай, вземането по чл.189 ал.1 ЗЗД е възникнало преди увреждащото действие, защото ищецът – евинциран добросъвестен купувач е придобил качеството на кредитор спрямо продавача си – длъжник най-късно в момента, когато е установено правото на собственост на третото лице върху имота с влязло в сила решение, което е станало през 2011г. Отделно от това, исковата молба по иска с правно основание чл.189 ал.1 ЗЗД е заведена срещу ответника А.И. на 25.04.2012г., а атакуваните разпоредителни сделки са извършени на 09.10.2012г., т.е. и в този случай вземането на кредитора вече е съществувало. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение, в каквато насока са решаващите изводи на въззивната инстанция.
Предвид всичко изложено, не са налице основания за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №449/26.10.2015г., постановено по възз.гр.д.№495/2015г. на Хасковския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2 .