4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
гр.София, 15 декември 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3456 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. А. И., представляван от адв.З. З., срещу въззивно решение № 168 от 22.04.2016 г., постановено по възз. гр.д. №194/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което като е потвърдено решение №499/28.12.2015г. по гр.д. № 1559/ 2015г. на РС – Горна Оряховица, са отхвърлени исковете на жалбоподателя с правно основание чл.344 ал.1 т.1- т.3 КТ за признаване на уволнението за незаконно, възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК цифрово са посочени основанията за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК, но конкретни процесуалноправни или материалноправни въпроси не са формулирани от касатора. Изложението преповтаря съдържанието на касационната жалба и оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на въззивния акт, като бланкетно е посочено, че „съдът се е произнесъл по материално-правен въпрос, който освен, че е в противоречие с практиката на ВКС, е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”.
Ответната страна по жалбата – [фирма] – [населено място] в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел, че на 27.08.2014г. ищецът е подал молба до работодателя си за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 01.09.2014г. Искането е прието от работодателя, видно от поставената върху молбата резолюция и на същата дата е издадена заповед №343/27.08.2014г. за прекратяване на трудовото правоотношение с И. на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, считано от 01.09.2014г. Заповедта е връчена на служителя на 01.09.2014г. В същата лицето е отбелязало, че не е съгласно с прекратяването на договора, тъй като е подало заявление /вх.№5193/01.09.2014г./ за оттегляне на молбата си от 27.08.2014г. Въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл.325 ал.1 т.1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото. Посочено е, че предложението за прекратяване на трудовия договор е прието в седемдневния срок по чл.325 ал.1 т.1 КТ, като съгласието на работодателя е изразено чрез връчване на оспорената заповед. Относно заявлението, с което жалбоподателят е оттеглил искането си за прекратяване на трудовото правоотношение, въззивният съд е посочил, че то би могло да породи правни правни последици само, ако работодателят изрази съгласие и го приеме, а в случая такова съгласие липсва. Доводите на ищеца за упражнена спрямо него заплаха и принуда, под въздействието на която е изготвил молбата си от 27.08.2014г., след съвкупен анализ и оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства /вкл. и след преразпита пред въззивната инстанция на посочения от ищеца свидетел/, са счетени за неоснователни. В заключение е направен извод за неоснователност на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ и съответно на съединените с него акцесорни претенции по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК допускането на касационното обжалване е възможно, ако при постановяване на обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението, по който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая касаторът не е формулирал материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал. 1 ГПК, който да се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Съдържащите се в изложението доводи са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 ГПК, които не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК, което е достатъчно основание да не се допусне касационното обжалване.
Извън това следва да се отбележи, че по приложението на нормата на чл.325 ал.1 т.1 КТ, предвиждаща основание за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, въззивното решение съответства на създадената задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС /напр. – решение № 86/22.07.2015г. по гр. д. № 5957/2014г., III г. о., решение № 265/15.11.2013г. по гр. д. № 1383/2012г., IV г. о., решение № 406/20.12. 2012 г. по гр. д. № 537/2012 г., III г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/. Константно е разбирането, че взаимното съгласие по смисъла на чл.325 ал.1 т.1 КТ означава, че и двете страни искат сключеният между тях трудов договор да престане да съществува занапред. Предложение за прекратяване на трудовото правоотношение може да направи всяка от тях, без да е необходимо да се посочват причини, нито точното правно основание по КТ. Волеизявлението на страните трябва да бъде в писмена форма, която е форма за действителност. Страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено, се смята, че предложението не е прието. Същевременно, страната, отправила предложението се счита обвързана от него до изтичане на установения в закона седмодневен срок, освен в случаите, когато волеизявлението за оттегляне на предложението е достигнало до насрещната страна преди, или най-късно едновременно с предложението – чл.13 ал.2 ЗЗД. Оттеглянето на предложението за прекратяване на трудовия договор от заявилата го страна, след достигането му до насрещната страна по трудовия договор, не поражда правни последици, тъй като до изтичане на установения в закона седемдневен срок предложителят е обвързан от предложението си /чл.13 ал.1 ЗЗД/, а насрещната страна разполага с възможността да изрази съгласие за приемането му. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневния срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовото правоотношение има само констативно действие.
Посочените предпоставки за законосъобразното прекратяване на трудовия договор с ищеца в хипотезата на чл.325 ал.1 т.1 КТ са били налице и са съобразени от въззивната инстанция. С оглед на това не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 168 от 22.04.2016 г., постановено по възз.гр.д. №194/2016 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.