Определение №55 от 23.10.2019 по гр. дело №34/34 на Петчленен състав отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 55
Гр.София, 23.10.2019г.

Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, смесен петчленен състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря , като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.34А по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.135 ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд Благоевград и Окръжен съд Благоевград относно компетентния съд, който да разгледа искова молба на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД срещу Агенция по вписванията за заплащане на 286205,20лв. обезщетение за имуществени вреди от противоправни действия на нейни служители.
Административен съд Благоевград е приел, че спорът е подсъден на Окръжен съд Благоевград – тъй като твърдяното незаконосъобразно действие – разпореждане на съдия по вписванията за заличаване на ипотека изцяло и извършено в съответствие с него техническо вписване в имотния регистър – въпреки съгласие на банката за частично заличаване само върху един от обектите – няма характер на административна дейност. Окръжният съд е намерил, че компетентен да се произнесе е административният съд по реда на ЗОДОВ, и е повдигнал препирня за подсъдност.

Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да разгледа спора е Окръжен съд Благоевград.
С исковата молба се претендира обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на служители на Агенцията по вписванията – изразяващи се в поставяне на погрешна резолюция на съдия по вписванията върху подадена от банката молба за частично заличаване на ипотека и извършено впоследствие техническо вписване в имотния регистър в съответствие с нея – пълно /вместо частично/ заличаване.
От значение за преценката относно реда, по който следва да се разгледа претенцията, е характера на дейността, от която са произтекли вредите.
Съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, Агенцията е администрация към Министъра на правосъдието, а според чл.18 ал.1 т.1 службите по вписванията извършват вписвания, отбелязвания и заличаване по разпореждане на съдията по вписване. Вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове по предвидения в Правилника начин /чл.1 от Правилника за вписванията/; производството е безспорно и едностранно и завършва с акт за вписване или с отказ да бъде извършено. Съдебният контрол върху последния се осъществява от окръжния съд по реда на чл.32а ал.4 от Правилника за вписване-който е идентичен с този по чл.538 ал.2 вр. чл.278 ГПК за контрол на всички охранителни актове.
Предвид изложеното следва да се приеме, че макар дейността по вписване да се осъществява от Агенцията по вписванията като администрация на Министъра на правосъдието, нейните завършващи актове не могат да бъдат определени като индивидуални административни актове. Самата дейност по своя характер не е административна – а такава с характер на охранително производство. Поради това и доколкото в разглежданата хипотеза се претендира обезщетение за вреди от неправилно вписване – а не от невярно удостоверяване, редът по АПК е неприложим за разглеждане на конкретния спор, респективно отговорността за вреди от незаконосъобразни действия на съдията по вписване следва да се реализира по общия исков ред /в този смисъл и опр. №.10/19.02.15 по г.д.№.6/15, 5чл.с., опр.№.10/19.02.15 по г.д.N.6/15, 5чл.с., опр.№.288/27.06.19, ІІІ ГО/. Изменението на чл.128 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ бр.105/16/ не води до промяна на горните изводи относно разглежданата хипотеза, касаеща задължения във връзка с Правилника за вписванията.
С оглед изложените съображения, петчленният състав на ВКС и ВАС

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения от „Райфайзенбанк /България/“ЕАД срещу Агенция по вписвания иск е Окръжен съд Благоевград.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане на Окръжен съд Благоевград.
Копие от определението да се изпрати на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

3.

4.

3

Особено мнение по гр.д.34а по описа за 2019г. на Върховен касационен съд :

Не съм съгласна със становището на мнозинството от състава, че компетентен да се произнесе по иска за обезщетение на имуществени вреди, причинени от служители на Агенцията по вписване,изразяващи се в поставяне на грешна резолюция от съдия по вписванията, е гражданския съд. Аз считам, че компетентен е административния съд, на основание чл.28 ал.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. В посочената норма изрично е предписано, че „Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/”. Независимо, че в цитираната норма не е посочено дали се визира чл.1 или чл.2 ЗОДОВ, за мен не съществува колебание, че законодателят визира реда за отговорност по чл.1 ЗОДОВ, приложим за отговорността за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Хипотезата на чл.2 ЗОДОВ в случая не е възможно да намери приложение, защото по този ред се носи отговорност само от правозащитни органи – съд, прокуратура или разследващи органи и то за действия – при и по повод осъществяваната от тях правозащитна дейност. Агенцията по вписванията не може да носи отговорност по реда на чл.2 ЗОДОВ, защото не е правозащитен орган /не е сред органите, изброени в посочената норма/, а е административен. Не споделям изразеното становище от мнозинството на състава, че нейната дейност по своя характер не е административна. Спорът дали дейността й е административна е разрешен в мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон /№ 602-01-31 от 14.06.2016г., 43-то НС/, с който е приет текста на чл.28 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, където законодателят изрично го е посочил. Мотивите гласят: „В Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е уредено самостоятелно регистърно производство, което по своя характер е административно,едностранно и безспорно, в рамките на което по искане на заинтересованото лице, се извършва вписване, заличаване или обявяване – при наличие на съответните предпоставки. Дейността на длъжностните лице по регистрацията във връзка с вписванията, обявяванията или заличаванията в търговския регистър е административна дейност по смисъла на §1 ДР на Закона за администрацията”. При тези мотиви на законодателя и ясният текст на чл.28 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, изрично регламентиращ отговорността за вреди, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, че следва да се реализира по реда ЗОДОВ, за мен е безспорно, че компетентен да разгледа настоящия спор може да е само административния съд. Касае се за регистърно производство, което се развива пред административен орган /Агенция по вписванията, която съгласно чл.2 от Устройствения й правилник е администрация към министъра на правосъдието /, в рамките на нормативно установена пред него процедура и приключва с акт, с който се осъществява административна дейност. Видно от мотивите за приемането на Законът за търговския регистър, в сила от 1.01.2008г., уреждащ търговската регистрация, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър, както и действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в него /чл.1/, същият е създаден с цел изграждане на единна и ценрализирана електронна база данни, позволяваща преминаване от децентрализирано съдебното производство в централизирано административно производство. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър се извършват от служители в Дирекция „Длъжностни лица по регистрация“, чийто правомощия са визирани в чл.15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1 т.1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. Длъжността на длъжностните лица по регистрация е включена в Класификатора на длъжностите в администрацията. Независимо, че в Устройствения правилник на Агенция по вписванията, специализираната администрация е разделена на служби по вписванията, които осъществяват функциите си по Правилника за вписване и Закона за кадастъра и имотния регистър и служби по регистрация, които осъществяват функциите си по Закона за регистър БУЛСТАТ, специалният закон /ЗТРРЮЛНЦ/, единно урежда въпроса за отговорността за вреди в чл.28 ал.2, без да прави изрично разграничение, дали вредите произтичат от действия във връзка с Правилника за вписване или не. Затова не споделям мнението на мнозинството от състава, че споровете, които са във връзка с дейността по приложението на Правилника за вписване и Закона за кадастъра и имотния регистър следва да се разглеждат от гражданските съдилища.

Съдия :

/Илияна Папазова/

Scroll to Top