4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 271
гр. София, 13 март 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева търговско дело № 60226 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4413/26.05.2016 г. на Н. Г. Г. срещу въззивно решение № 126/15.04.2016 г., постановено по възз.т.д. №88/2016 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което като е потвърдено решение № 195/23.12.2015 г. по т.д. № 128/2015 г. на Окръжен съд – Пазарджик, е отхвърлен предявения от касатора срещу Л. В. Б. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 08.04.2010 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с предназначение – офис, с идентификатор 55155.503.580.4.27, изграден в сграда № 4 в [населено място], [улица], ет. 4, с площ 45,18 кв.м., ведно с 3,32 ид.ч. от общите части на сградата и 0,01261 ид.ч. от поземления имот, върху който е построена сградата. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която претенцията по чл.19 ал.3 ЗЗД е отхвърлена по отношение на ответника – [фирма].
В представеното изложение по чл.284 ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основания за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК относно правни въпроси, които обобщени се свеждат до следното: 1/ разполага ли въззивната инстанция с правомощия да събира служебно доказателства след като делото е обявено за решаване, без да уведоми за тези си действия страните и без да е имало съответно оплакване и искане във въззивната жалба; 2/ относно предпоставките, при наличието на които следва да се уважи конститувният иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, респ. – наличието на вписана от трето лице възбрана върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор по чл.19 ал.3 ЗЗД, пречка ли е за обявяването му за окончателен, ако никоя от страните по договора не е въвела такова възражение. По първия въпрос се твърди, че е налице противоречие на въззивното решение с разрешението по т.3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; а по втория, че контролът следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответните страни по жалбата –Л. В. Б. и [фирма], не са подали писмен отговор.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че между касатора и ответниците [фирма], представлявано от собственика и управителя си Л. Б. и последният, в качеството си на физическо лице, на 08.04.2010г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с предназначение – офис. Продавачите се задължили да прехвърлят собствеността върху обекта в 10-дневен срок след окончателното изплащане от страна на купувача на договорената продажна цена в размер на сумата 36000 лв. Не е спорно, че в уговорения срок цената на имота е изцяло заплатена. Междувременно, с нотариален акт за покупко-продажба № 68 от 09.09.2010 г., том I, рег. № 255, дело № 55/2010 г. на нотариус М. М. с рег. № 571, вписан в службата по вписванията с вх. № 4517/09.09.2010 г., търговското дружество е прехвърлило правото на собственост върху процесния имот на ответника Л. Б.. В хода на първоинстанционното производство продавачите по предварителния договор в писмените си отговори са направили признание, че не оспорват изложените факти и обстоятелства в исковата молба, че претенцията е основателна и следва да се уважи.
Първата инстанция е отхвърлила иска по чл.19 ал.3 ЗЗД и по отношение на двамата ответници. Посочено е, че признанието на иска не обвързва съда, че към момента на подаване на исковата молба в съда дружеството не е собственик на имота, поради което предварителният договор не може да се обяви за окончателен. По отношение на физическото лице, съдът е приел, че към момента на сключване на предварителния договор Л.Б. не е бил собственик на имота, поради което между него и ищеца не е възникнала валидна облигационна връзка, която да подлежи на изпълнение.
Въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на претенцията с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД по отношение на ответника Л. Б. / в която част е обжалвано решението на първата инстанция/, но по различни съображения. Посочено е, че макар придобиването на собствеността върху обекта от ответника Л.Б. да е станало впоследствие, той е обвързан със задължението за сключване на окончателен договор. Същевременно, след приключване на съдебното дирене и в срока за произнасяне, въззивният съд е приложил като доказателство по делото писмена справка от Службата по вписванията – [населено място], въз основа на която е основал изводите си за неоснователност на иска. За прилагането на това писмено доказателство страните не са уведомени и не са запознати. Коментирайки данните в справката, съдът е приел, че процесният имот е бил предмет на съдебно производство по т.д. № 112/2011 г. по описа на ОС – Пловдив за обявяване относителната недействителност по отношение на държавата /ТД на НАП – Пловдив/ на сделката за прехвърляне на процесния имот, сключена между [фирма] и Л. Б.; че върху имота са били наложени възбрана за обезпечаване на този иск, вписана с № 3574 от 14.07.2011г., както и втора възбрана № 5179 от 21.09.2011г. С последващо отбелязване от 30.10.2014г. е вписано съдебното решение, с което е обявена недействителността на сделката по отношение на държавата; а последното отбелязване по партидата на имота е извършено на 04.03.2015 г., с което е вписано заличаването на възбраната от 21.09.2011г.
Предвид изложеното, съдът е счел, че искът с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е неоснователен и по отношение на ответника Л. Б., тъй като от приложената справка от службата по вписванията се установява, че възбраната под № 3574/14.07.2011 г. не е заличена и „купувайки имот с наложена възбрана, купувачът рискува да бъде отстранен от имота, за който е заплатил уговорената цена”. Прието е още, че не са налице предпоставките за обявяване на продажбата за окончателна и поради клаузата по чл.4 от предварителния договор, с която страните са уговорили имотът да се прехвърли свободен от вещни права, ипотеки и тежести.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, изведените в изложението на касатора правни въпроси, касаещи правомощията на въззивния съд служебно да събира доказателства и относно предпоставките, при наличието на които следва да се уважи конститувният иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, са релевантни, защото са обусловили решаващата воля на съда. К. контрол по първия въпрос следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, предвид приетото разрешение относно възможността въззивният съд служебно да събира доказателства по т.3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; а по втория въпрос – на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 126 от 15.04.2016г., постановено по възз.т.д. №88/2016 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора Н. Г. Г. от [населено място], представляван от адв. И. С., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе държавна такса по сметката на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 167.13 лв. и да представи платежния документ по делото. При неизпълнение на разпореждането, производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.