3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр.София, 26 януари 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева търговско дело № 60152 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]- [населено място], представлявано от адв. С. Р., срещу въззивно решение № 145/15.01.2016 г., постановено по възз.т.д. №317/2015г. на Апелативен съд- Бургас в частта, с която като е потвърдено решение №320/ 16.07.2015г. по търг.д.№437/2014г. на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване дължимостта на начислени договорни лихви по договор за банков кредит от 14.12.2007г., сключен с ответника [фирма], за разликата над 53 396.22 лв. до размера на сумата 125 578.93 лв. и за периода от 17.01.2014г. до 29.05.2014г.
В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в обжалваната му част.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основания за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по следните, уточнени от състава на ВКС, въпроси: 1/ При допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с изготвянето на доклада по делото, длъжен ли е въззивният съд да ги отстрани, като даде съответни указания на страните и възможност да представят доказателства; 2/ Обвързан ли е кредиторът от размера на дълга, посочен в отправената до длъжника покана за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и може ли в заповедното производство да се претендират вземания за договорни лихви и неустойки за периода след получаване на поканата до подаване на заявлението по чл.417 ГПК; 3/ В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК, има ли правомощия съдът да преценява редовността на представения със заявлението по чл.417 ГПК документ, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение. По тези въпроси касаторът твърди, че въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика – ТР №4/ 18.06.2014 г. на ОСГТК и решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът Т. П. Я., представляван от адв. Л. А., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
По делото е установено, че на 14.12.2007 г. между [фирма] и [фирма] е сключен договор за банков кредит – продукт „Бизнес револвираща линия – плюс”, по който е уговорено предоставяне на кредит за оборотни нужди на търговеца в размер на 200 000 лв. и със срок на погасяване 120 месеца от датата на откриване на заемната сметка. Сметката е открита на 11.02.2011г., при което срокът за погасяване на кредита е 11.02.2018 г. На 22.07.2011 г. страните подписали анекс №1 за преструктуриране на кредита до размера на усвоените към тази дата заемни средства, посочвайки, че общият размер на дълга възлиза на 209 900.73 лв. Установено е, че до месец юли 2011 г. кредитът е обслужван редовно, след което последното извършено от длъжника плащане е с дата 06.01.2012г. Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че непогасената главница по кредита е в размер на сумата 209 410.73 лв., а за изследвания период – от 21.03.2008 г. до 29.05.2014 г. и след приспадане на извършените плащания, неизплатените договорни лихви са в общ размер на сумата 125 578.93 лв. Предвид преустановеното обслужване на кредита, на 28.01.2014г. банката отправила нотариална покана до кредитополучателя, с която го е уведомила, че съгласно договорните клаузи по чл.24 б. „г” и чл.25 б. „в”, обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от 17.01.2014 г. В поканата са посочени като дължими към 17.01.2014г. – главница в размер на 209 410.73 лв., лихви в размер на 53 396.22 лв. и такси 2 255.20 лв. След надлежно връчване на поканата на длъжника, на 31.05.2014 г. банката е подала заявление по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 4191/2014 г. на РС – Бургас и срещу ответника е издадена заповед за незабавно изпълнение за плащане на сумите: главница в размер на 209 410.73 лв., договорни лихви – 125 578.93 лв. и такси – 2 255.20 лв. В срока по чл.414 ГПК длъжникът е оспорил издадената заповед само в частта за присъдените лихви, поради което производството по предявения от кредитора иск по чл.422 ГПК е прекратено за главницата от 209 410.73 лева и заповедта в тази част е влязла в сила. Предмет на спор по делото е останала дължимостта на лихвите по заповедта за изпълнение, като с атакуваното решение съдът е приел, че искът е неоснователен за разликата над 53 396.22 лв. до размера на сумата 125 578.93 лв., тъй като за тази част от задължението не е настъпила предсрочна изискуемост. Посочено е, че при неплащане на определен брой вноски по кредита, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост, като волеизявлението му следва да е достигнало до длъжника, от който момент правото по чл.60 ал.2 ЗККИ се счита упражнено. С обжалваното решение е прието още, че банката е обвързана с размера на дълга, който е обявила на длъжника за предсрочно изискуем, посочен в нотариалната покана. С тези решаващи изводи въззивната инстанция е приела, че претендираните по издадената заповед за изпълнение лихви за размера над обявения в поканата до длъжника са недължими, тъй като за тях предсрочна изискуемост не е настъпила.
При тези решаващи изводи на въззивния съд са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, по втория поставен в изложението на касатора въпрос, касаещ предпоставките за надлежно упражняване на правото да се обяви предсрочна изискуемост на задължение по договор за банков кредит. Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол за проверка налице ли е противоречие с приетото разрешение на въпроса по т.18 от ТР №4//2014 г. на ОСГТК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 145/15.01.2016 г., постановено по възз.т.д. №317/2015г. на Апелативен съд- Бургас.
УКАЗВА на касатора [фирма]- [населено място], че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1 443.65 лв. за разглеждане на касационната жалба и да представи платежния документ по делото. В противен случай производството ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.