5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
гр.София 28.02.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №3516 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Р. М., чрез процесуален представител адв. Г., срещу решение от 26.04.2018 г., постановено по в.гр.д. № 183/2018 г. на Хасковски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 11.01.2018 г. по гр.д. № 1619/2017 г. на Хасковски районен съд в частта по въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, в която част, касационното обжалване е допустимо съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Ф. Х. М., чрез процесуалния си представител адв. Р., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта по въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, с която упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Г. е предоставено на майката Ф. М., определено е местоживеене на детето при майката, определен е режима на лични отношения на бащата с детето и издръжката, дължима от бащата на детето.
Въззивното решение е валидно и допустимо.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въззивният съд е разрешил процесуално-правните въпросите: „За процесуалното задължение на съда да изслуша лично страните при спор за определяне на режим на лични контакти между родител и дете на основание чл.127, ал.2, вр.59 СК“ и „За задължението на съда на направи комплексна преценка на всички обстоятелства от значение за определяне на това кому да бъдат предоставени родителските права“, както и материално-правния въпрос “относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо децата“ в противоречие с ППВС №1/1974г., решение № 22 от 11.02.2016г. по гр.д. № 2909/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 173 от 07.05.2015 г. по гр.д.№ 6136/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение №447 от 08.12.2015г. по гр.д. №3067/2015 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 159 от 19.06.2015г. по гр.д. № 6884/2014г. на ВКС, ІІІг.о.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Мотивите за това са следните:
Разрешение по първия от поставените от касатора процесуални въпроси е дадено със задължителните указания и разяснения в т. I. 2 от ППВС № 1/12.11.1974 г., и основаната на тях практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, например – решение № 278/22.10.2014 г. по гр. дело № 1784/2014 г. на IV гр. отд. на ВКС, решение № 129/19.06.2013 г. по гр. дело № 1119/2012 г. на III гр. отд. на ВКС, решение № 21/30.01.2014 г. по гр. дело № 5451/2013 г. на IV гр. отд. на ВКС, решение № 194/10.06.2014 г. по гр. дело № 7753/2013 г. на IV гр. отд. на ВКС, решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на IV гр. отд. на ВКС, решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на III гр. отд. на ВКС, решение № 26/02.03.2010 г. по гр. дело № 598/2009 г. на IV гр. отд. на ВКС, решение № 194/10.06.2014 г. по гр. дело № 7753/2013 г. на IV гр. отд. на ВКС, решение № 40/15.02.2012 г. по гр. дело № 522/2011 г. на III гр. отд. на ВКС, решение № 163 от 27.06.2018г. по гр.д.№1332/2018г. на ІІІ гр.отд. Съгласно тази практика на ВКС, изслушването на родителите в производството при определяне на родителските права и на мерките за лични контакти по чл. 59 СК е задължително, като по своята същност то не е равнозначно на разпит на свидетели или на обяснения на страните по делото, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на децата, с оглед съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и на обществото. Разяснено е и че неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда съставлява нарушение на съдопроизводствено правило /чл. 59, ал. 6, пр. 1 СК/ и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменение, ако първоинстанционният съд не е изпълнил това задължение, следва да призове родителите и да ги изслуша лично. В решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на IV гр. отд. на ВКС, решение № 194/10.06.2014 г. по гр. дело № 7753/2013 г. на IV гр. отд. на ВКС и решение № 447 от 08.12.2015г. по гр.д. № 3067/2015г. на ІVгр. отд. на ВКС е прието, че това нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, когато именно то се е отразило върху постановения краен резултат по спора. В последното от тези решения, на което решение и касаторът се е позовал, е прието, че изпълнението на задължението за изслушване на родителите не следва да се абсолютизира в степен, налагаща неоправдано забавяне на съдебното производство или отмяна на постановеното решение само поради нарушение на това изискване. Съдът изслушва родителите, за да добие лични впечатления предвид осигуряване на възможност за най-пълна и точна преценка на всички обстоятелства, свързани с интересите на детето, но когато изслушването е обективно невъзможно /родителят отсъства от страната или е възпрепятстван да се яви поради заболяване или други сериозни причини/, съдът следва да формира изводите си въз основа на писмените изявления на родителя, ценени наред с всички доказателства по делото. Прието е също, че неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално нарушение само в случаите, когато е попречило на съда да добие пълна, вярна преценка за моралните и възпитателски качества на родителя и съответно е довело до постановяване на неправилно решение – когато съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права и мерките за лични отношения с детето без да съобрази всички обстоятелства, от значение за интереса му. Когато съдът, постановявайки решението си е съобразил доказателствата относно родителския капацитет на майката и бащата и възможностите им да предоставят най-подходящите условия за отглеждане и възпитание на детето; когато с постановения резултат по спора по чл. 59 СК интересите на непълнолетното дете за защитени във възможно най-висока степен, то допуснатото нарушение на изискването за лично изслушване на родителите не е съществено, поради което не налага отмяна на постановеното решение. Посоченото разрешение на поставения от касатора правен въпрос в практиката на ВКС, включително представената от самия касатор, настоящият съдебен състав споделя и при данните по делото намира, че в случая, допуснатото процесуално нарушение само по себе си не се е отразило върху крайния резултат по спора, защото: съображенията на родителите са изложени подробно в писмен вид по делото, фактическата обстановка е изяснена и при наличните данни съдът може да постанови решение в интерес на детето. Взето е и мнението на Дирекция „Социално подпомагане” и социален доклад по делото, съобразени са изготвените от същата социални доклади и становища, съдържащи се в представената в цялост по делото налична преписка по случая, открита на 29.06.2017г. в Дирекция „Социално подпомагане“ /л.87-182 от първоинстанционното производство/. Това, заедно със събраните гласни доказателства по делото, вкл. показания на лица, които страните са посочили като подкрепяща среда, както и с многобройните предприети мерки за закрила на детето по ЗЗД като дете в риск, което е станало свидетел на домашно насилие и за което съществува опасност от увреждане на неговото психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие и на майката и детето е взето предвид при достигане до крайния извод. Ето защо може да се направи заключението, че съдът е добил пълна, вярна преценка за моралните и възпитателски качества на родителите. Освен това, безспорно Ф. М. е била в чужбина по време на въззивното производство /в тази насока са изложени твърдения на насрещната страна във въззивната и в касационната жалби/, поради което изслушването е било обективно невъзможно, а отлагането на делото само на това основание не е в интерес на детето. Гореизложените съображения следва да се вземат предвид и при разглеждане на втория поставен въпрос. Въззивният съд е извършил цялостна и съвкупна преценка на събраните доказателства и установените факти при съобразяване на доводите и възраженията на страните и то като е съобразявал най-добрия интерес на детето, поради което не може да се приеме, че решението му е в противоречие с цитираната практика. Още повече, че в случая са съобразени конкретните факти относно отношенията между родителите и тяхното отражение върху детето.
Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС във връзка с критериите, които следва да съобразява съдебният орган при определянето кой от двамата родители да упражнява родителските права. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване е цитирано посоченото Постановление и е заявено, че решаващият съд се е произнесъл необосновано като не е разгледал всички относими обстоятелства, а именно – моралните и нравствени качества на майката, както и че тя има други две деца, за които не полага никакви грижи, а също и отсъствията ? от страната. Изложените от касатора съображения представляват доводи за неправилност на въззивното решение. Те не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Нещо повече Хасковски окръжен съд е направил съвкупен анализ и обоснованата преценка на събраните доказателства, в резултат на което обоснован извод, че майката е тази, която притежава по-добри родителски качества и тя следва да упражнява родителските права, което следва стриктно да се следи и от компетентните социални служби, с оглед установения риск за детето. Несъгласието на касатора с крайното заключение на въззвиния съд не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 600лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146 от 26.04.2018 г., постановено по в.гр.д.№183/2018 г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Р. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Ф. Х. М. с ЕГН [ЕГН] сумата 600лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: