О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
[населено място] , 18.05. 2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело №4803 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Л. К. от [населено място], чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 25.08.2017г., постановено по в.гр.д.№1634/2017г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение от 21.06.2017г. по гр.д.№2417/2017г. на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от В. Л. К. срещу Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства „К. П.“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства „К. П.“
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от В. Л. К. срещу Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства „К. П.“ искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й, извършено със заповед № РД 07-20/03.06.2016г. на началника на Р.-В. на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ на Н.“К.П.“.
Въззивният съд е приел, че уволнението е законно на приложеното от работодателя основание за уволнение. Посочено е, че разпоредбата на чл.328 ал.1 т.10 КТ дава възможност на работодателя да прекрати едностранно, с предизвестие, трудовото правоотношение на лице, което е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да се поставя изискване работникът/служителят да е упражнил това свое право. Единственото условие е правото на пенсия да е придобито след възникване на трудовото правоотношение. Този извод следва както от граматическото тълкуване на разпоредбата, така и при тълкуването й във връзка с нормата на чл.10б КТ /ред. ДВ бр.98/2015г./. В последната изрично е направено разграничение между придобиването право на пенсия и неговото упражняване. По тези съображения са приети за неоснователни доводите на К., че за да е налице основанието за прекратяване на трудовия й договор поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по см. на чл.328 ал.1 т.10 КТ е необходимо да има произнасяне и на НОИ, с което това право да бъде признато. Изложени са съображенията на съда, че трудовият договор е бил сключен при условията на чл.61 ал.2 КТ вр. чл.37 ЗНП поради което легитимиран да отговаря по предявените искове е работодателят Н., в какъвто смисъл е и задължителното разрешение по т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението въпроси: 1“по смисъла на чл.328, ал.1, т.10 КТ на работодателя е дадена възможност да прекрати едностранно трудовото правоотношение като се позове на придобито от служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; при все, че безспорно се касае за придобиване на субективно право, то няма ли дискриминационен характер обстоятелството, че правото на едностранно прекратяване се упражнява от работодателя преди момента на възникване на субективното право в сферата на работника или служителя“; 2“ с приетото с ТР №1/30.03.2012г. по т.д.№1/2010 на ОСГК на ВКС не се ли създава парадоксална практика и противоречие по прилагането в закона, т.к. както е в процесния случай, когато страна по спора е именно директора на учебното заведение, който следва да се е самоуволнил и да обжалва това самоуволнение пред самия себе си“; 3“не е ли налице нарушение на чл.8, ал.3 КТ, респ. на Конституцията на РБ прилагането на нормата на чл.328, ал.1, т.10 КТ“; 4“не е ли чл.328, ал.1, т.10 КТ нарушение на закона с ограничаването на съгласието на работника да реализира възникналото субективно право и не следва ли то да е израз на негова свободна преценка и свобода на договаряне, което безспорно е негово право, но не и задължение“;
5“кой е релевантният момент, от който субектът има статут на лице, носещо субективното право на пенсия, за да може спрямо него алтернативно да бъде приложен и текста на чл.328, ал.1, т.10 КТ“; 6“удостоверителен или диспозитивен документ е спрямо работника или служителя е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ“.
По втория от поставените от касатора въпроси в приетото ТР №1/30.03.2012г. по т.д.№1/2010 на ОСГК на ВКС са изложени подробни съображения, че субективното право за прекратяване на трудовия договор, предвидено в Глава шестнадесета на КТ, принадлежи на работодателя във всички случаи на възникване на правоотношението въз основа на такъв договор, независимо дали той е сключен по реда на чл. 61, ал. 2 КТ /с оглед липсата на предвидено изключение в този смисъл/. За осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, то /волеизявлението/ и в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган. Последиците от него също засягат работодателя, само който поради това е засегнат и от споровете по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ във връзка със законността на уволнението, което го определя като надлежна /процесуално легитимирана/ страна – ответник по тях.
Само за пълнота следва да се посочи, че след като е упражнено субективно право за прекратяване на трудовия договор, трудовият договор с ищцата за заеманата от нея длъжност „директор“ е прекратен, поради което което в трудовия спор за законност на уволнението й, тя не представлява ответника-работодател, именно защото трудовият й договор е прекратен. Поради това, съдържащото се в поставения въпрос, твърдение за участието й в процеса в лично качество като ищец и като представител на ответника, не отчита последиците от упражненото субективно право на прекратяване на трудовото правоотношение.
По останалите поставени от касатора въпроси също не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. По приложението на чл.328, ал.1, т.10 КТ има установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. В чл. 328 от КТ е предвидено субективно право на работодателя едностранно да прекратява трудовите договори с работници /служители/ при наличие на някое от изчерпателно посочените в тази разпоредба предпоставки. В закона не се съдържа изискване осъществяването на това право да е обусловено от предварително изявено такова желание от съконтрахента. Това би променило същността на правото и на основанието за уволнение. Същото се отнася и за основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ /.решение № 584 от 2.11.2010 г. на ВКС, ІVг.о. по гр. д. № 1679/2009 г./. Във всички случаи на прекратяване на трудово правоотношение с предизвестие от работодателя по чл. 328 КТ, от значение за законността на уволнението е дали основанието, на което е извършено, е осъществено към датата на прекратяване на правоотношението и към този момент следва да се преценява наличието на предвидените в чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ материалноправни предпоставки за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя / решение № 320 от 5.02.2018 г. на ВКС, ІVг.о. по гр. д. № 1630/2017 г./. Касае се до факти, при осъществяването на които работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение. Няма изискване те да бъдат установени в друго производство. При спор дали са се осъществили като материалноправни предпоставки на приложеното основание за уволнение, проверката се осъществяла в производството по трудовия спор за законност на уволнението. По въпросите за това не са ли нарушени антидискриминационни норми: Чл.8, ал.3 КТ разширява кръга на дискриминационните критерии, като включва като такъв и „възрастта“, но от това не може да се изведе аргумент за противоконституционност на чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ, защото посочената норма за възрастта е законова, а не конституционна. Използваната от работодателя законова възможност за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание не може да се квалифицира като дискриминация. За пълнота следва да се посочи, че в рамките на трудовия спор не е въведено оплакване за неравно третиране по смисъла на Закона за защита от дискриминация.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.08.2017г., постановено по в.гр.д.№1634/2017г. на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: