О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 07.02.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 10 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. А. М. против въззивно определение № 22539/01.10.2019 г. по ч.гр.д. № 9898/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 132293/04.06.2019 г. по гр.д. № 20089/2018 г. на Софийски районен съд за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.
В частната жалба се съдържат доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на атакуваното определение и се иска неговата отмяна и производството по гр.д. № 20089/2018 г. на Софийски районен съд да бъде възобновено, тъй като не са налице предпоставките за спирането му.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател сочи основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. второ и трето ГПК. Счита, че определението е постановено в противоречие с ППВС № 1 от 13.07.1953 г. по гр.д. № 1/1953 г. и решение № 57/02.03.2011 г. по гр.д. № 1416/2010 г. по описа на ВКС, III г.о. Формулирал е следните въпроси: „За процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси посочени в становищата на страните“ и „За задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси относно дали действията / бездействията (поведението) на Г. А. лишават ищеца И. М. от възможността да вижда малолетното си дете и дали претърпените неимуществени вреди от ищеца са в преюдициална връзка с крайния съдебен акт по н.о.х.д. № 618/2018 г. на СРС, 107 с., по което предмет са измислени „мои“ заплахи и действия срещу Г. А.“.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата Г. М. А. чрез процесуален представител адв. С. В.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение, а по същество същото е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на И. А. М. против определение № 132293/04.06.2019 г. по гр.д. № 20089/2018 г. на Софийски районен съд за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК по предявения от И. А. М. срещу Г. М. А. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди от действия на ответницата до приключване на производството по н.о.х.д. № 618/2018 г. по описа на Софийски районен съд. Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за спиране на основание чл. 229, ал. 4 ГПК като е изложил мотиви, че изходът от н.о.х.д. № 618/2018 г. по описа на Софийски районен съд е от значение за правилното решаване на спора, тъй като в случай, че наказателния съд признае за виновен И. А. М. за повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. първо вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК, то това ще означава, че напускането на семейното жилище от Г. М. А. на 29.05.2017 г., е станало по негова вина, както и, че Г. М. А. не е разпространявала клевети за извършено от ищеца спрямо нея и малолетното дете – М. И. М. физическо и психическо насилие.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. Не е налице твърдяното произнасяне по въпрос извън предмета на спора. Становището на жалбоподателя за очевидна неправилност е заявено бланкетно и съобразно наведените твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на закона в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК е налице отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание.
Не е налице и основание за допускане до касационното обжалване по повдигнатите от жалбоподателя въпроси. Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и да е обусловил решаващите изводи на съда по него. По първия въпрос следва да се посочи, че същият е поставен общо теоритично и следователно няма предвиденото съдържание. По втория въпрос настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяното от частния жалбоподател произнасяне на въззивния съд в противоречие с посочените съдебни актове, които са неотносими. Въпросът е разрешен в съответствие с трайната практика на ВКС, че за да е налице основанието по чл. 229, т. 4 ГПК за спиране на производството е необходимо изходът по едно висящо дело да е обуславящ изхода по делото, което се спира. Преюдициалност на висящ спор е налице, когато правоотношението, предмет на обуславящото дело, е част от фактическия състав на правоотношението, предмет на обусловеното дело. За да стигне до извод за преюдициалност на висящото наказателно дело съдът е разгледал всички доводи и възражения на страните и е съобразил, че твърдения деликт произтича от действия на Г. А. – разпространяване на лъжи и клевети за И. М., чиято достоверност ще се установи след постановяване на окончателен съдебен акт по н.о.х.д. № 618/2018 г. по описа на Софийски районен съд.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по поставените въпроси не е налице и соченото от частният жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е аргументирал защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и са от значение за развитието на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Частният жалбоподател не е посочил съдебната практика по нито един от поставените въпроси, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно същото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното определение, е от значение за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 22539 от 01.10.2019 г. по в.ч.гр.д. № 9898/2019 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: