3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№194
ГР. София, 11 март 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.02.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4349/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив/ОС/ по гр.д. №758/19 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от решението на ОС е отхвърлен за размера над присъдените 4 000 лв. до претендираните 20 000 лв. предявеният от касатора срещу „Виа логистик” ЕООД, [населено място] иск по чл.200 КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от настъпила на 31.03.17 г. трудова злополука, установена с разпореждане на НАП от 24.04.17 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС – ППВС №4/68 г. и цитираните решения по чл.290 ГПК, е решен правният въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не са взети под внимание всички обстоятелства, които обуславят размера на тези вреди, не е съобразено, че справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, винаги включва конкретни факти, относими към стойността, която конкретните блага са имали за техния притежател. В случая не са отчетени в достатъчна степен и в тяхната съвкупност установените по делото негативни емоционални преживявания на ищеца, комплексното отражение на причинената травма върху психиката на един млад / на 38 г. / човек, породените болка, страх и тъга от случилото се за сравнително дълъг период от време – 3 месеца, усещането за физическа непълноценност в периода на възстановяване, затруднението в движенията на ръката и невъзможността на пострадалия да води обичайния, характерен за здравия човек начин на живот.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че в случая – при установения механизъм и последици от злополуката, не се констатират болки и страдания, надхвърлящи обичайните за подобна травма. При злополуката е счупен с разместване на фалангите третият пръст на дясната ръка на ищеца, което е довело до трайно затруднение в движението на крайника. Пострадалият се възстановявал в рамките на общо три месеца считано от злополуката, като настъпилото усложнение – срастване, е преодолимо чрез хирургична интервенция. На ищеца са причинени умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали с напредване на оздравителния процес. Претърпял е операция, бил е два и половина месеца в отпуск поради временна нетрудоспособност, в началото на които изпитвал значими затруднения в обслужването си, тъй като не могъл да си служи с травмираната ръка. Към момента, повече от две години след злополуката, счупеният пръст не е напълно възстановен, оздравителните и рехабилитационни процеси не са приключили, по пръста има белези, разгъвната функция на увредения пръст не е възстановена и ако рехабилитацията не помогне, ще се наложи втора операция за освобождаване на сгъващото сухожилие на пръста. Ищецът все още търпи негативните последици от злополуката, изразяващи се в невъзможност да сгъне пръста и използва хватателните способности на ръката. Затова според инстанциите по същество следва да му се присъди обезщетение от 4 000 лв., ведно със законната лихва от деня на злополуката.
ВКС с оглед данните по делото намира, че не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното решение. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства на случая, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива при полученото от ищеца телесно увреждане са характерът на увреждането, начинът на възникването му, обстоятелствата, при които е получено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, неудобства, възрастта на пострадалия и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Съдът следва да посочи конкретните обстоятелства в мотивите на решението си и да обсъди значението им за размера на обезщетението – ППВС №4/68 г. и практиката па чл.290 ГПК.
В мотивите към решението на окръжния съд са посочени конкретните обстоятелства на случая и е обсъдено значението им за размера на обезвредата. Присъдените с приложените към изложението решения на ВКС значително по –високи по размер обезщетения са за значително по-тежки по характер и усложнени по механизъм и последици увреждания; затова не се установява противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС по въпроса за определяне размера на обезщетението.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №758/19 г. от 7.06.19 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: