3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1101
С., 24.10. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4130/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 77/24.03.12014 год., постановено по гр.д. № 13/2014 год. на Великотърновския апелативен съд е потвърдено решението по гр.д. № 857/2013 год. на Плевенския окръжен съд, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Ц. Б. Ц. на осн. чл.2,ал.1,т.3 З. сумата от 5 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, което е било прекратено, ведно със законната лихва от 07.12.2011 год. като за разликата до пълния претендиран размер от 27 000 лв., искът е отхвърлен.Присъдени са разноски .
Апелативна прокуратура [населено място] обжалва решението , с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, в която предявените искове са уважени.
Ц. Б. Ц. обжалва решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен до пълния претендиран размер.
Ц. оспорва касационната жалба на Прокуратурата на РБ „по същество” в писмен отговор по делото. Не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване.
И двете страни представят изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
К. жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалване на въззивното решение в съответните части и срещу съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване.
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на Апелативна прокуратура [населено място].
Не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение, предмет на обжалване с тази касационна жалба.
К. поставя два въпроса, по които счита, че е изпълнено допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК, а именно:1. „ Налице ли са предпоставките на чл. 2,ал.1, т.2 от З. за ангажиране отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи , респ. на Прокуратурата на РБ , дължи ли се на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди и в какъв размер?
2. Следва ли поведението на ищеца, което се намира в причинно- следствена връзка с настъпването на определени правни последици, да бъде съобразявано при определяне размера на обезщетението.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год., правният въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на спора. Първият формулиран въпрос няма такъв характер. Същият е общ, а не обуславящ и на практика касае основателността на иска като цяло. Отговорът на същия би означавало да се изрази позиция по основателността на предявения иск , което не е предмет на производството по допустимост на касационното обжалване.
Вторият въпрос не е разрешен в противоречие с цитираното ТР №3/22.04.2005 по ТД №3/2004 ОСГК на ВКС, доколкото съдът е приел, че с поведението си ищцата е допринесла за удължаване срока на предварителното разследване , респ. за настъпване на вредните последици от това удължаване , поради което е признал съпричиняване и с оглед на това е намалил размера на дължимото обезщетение.
С оглед на горното, касационно обжалване по тази касационната жалба, не следва да се допуска.
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на Ц. Б. Ц. :
Според този касатор основният въпрос , който е предмет на разглеждане във въззивното решение / в обжалваната с тази касационна жалба част/ и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото е : Дали в случая пострадалата виновно е допринесла за увреждането за да бъде намалено обезщетението. Позовава се на Р № 244 по гр.д. №1205/2012 год. на ВКС, според което пострадалият следва да е допринесъл виновно за увреждането за да се намали присъденото обезщетение. Застъпва тезата , че при заминаването си в Италия , което е послужило като повод предварителното разследване да бъде спряно, същата не е действала виновно.
Видно е,че по поставения въпрос касаторът се позовава на две допълнителни основания – първото по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК и второто, по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, доколкото се цитира решение постановено по чл. 290 ГПК, което има задължителен характер.
Тъй като по въпроса има задължителна практика, очевидно основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, не е изпълнено. Същевременно не е изпълнено и второто основание, доколкото по поставения въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика. С въззивното решение въпросът за вината на ищцата не е коментиран изрично . Доколкото е прието, че е налице съпричиняване на деликта очевидно действието е прието като виновно. Тъй като липсват обстоятелства, които да изключват субективния елемент на деянието, постъпката на ищцата следва да се счита за виновно извършена , като не е задължително вината да е под формата на умисъл. В. в доказателствена тежест на същата е било да установи обстоятелства , които изключват вината , доколкото с оглед оборимата презумпция на чл. 45,ал.2 ЗЗД , вината се предполага до доказване на противното.
. Предвид изложеното, не са налице законовите условия за допустимост на касационното обжалване и такова не следва да се допуска и по тази касационна жалба.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77/24.03.12014 год., постановено по гр.д. № 13/2014 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: