О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 17.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.01.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №5316/16 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на Г. Н. и Т. Н. срещу определение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №3253/16 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата им за отмяна на влязлото в сила решение на СГС по гр.д. №9057/13 г. , с което е потвърдено решение на СРС по гр.д. №51186/11 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на определението и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна. За да остави без разглеждане молбата на Г. и Т. Н. за отмяна на посоченото по –горе вл. в сила решение съставът на ВКС, четвърто г.о. е приел, че молбата не съдържа обосновано твърдение за наличие на основанията по чл.303, ал.1,т.1 и 4 ГПК, на които формално се позовават молителите и е подадена след преклузивния срок по чл.305, ал.1,т.1 и 4 ГПК.
Тези изводи са законосъобразни: този състав на ВКС споделя изразеното в обжалваното определение становище за изчерпателното изброяване на основанията за отмяна в чл.303 ГПК, поради което не всяко оплакване за неправилност на съдебния акт представлява основание за отмяната му. В обжалваното определение мотивирано е прието, че молителите са знаели за посочените в молбата писмени доказателства и са могли да ги приобщят по делото при инстанционното му разглеждане, затова посочването им едва в молбата за отмяна не обосновава основанието по чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Твърдяното противоречие на фактическите и правни изводи в първоинстанционното и в потвърдилото го въззивно решение, постановени по едно и също дело, не обосновава осн. по чл.304, ал.1,т.4 ГПК.
Изводите в обжалваното определение на ВКС напълно съответстват на закона и ППВС №2/77 г., т.4 и т.7-10. Там е прието, че по смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. Член 231, б. „а“ ГПК, отм. / чл.303, т.1 ГПК/ не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. Още по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания /на които се позовават в случая молителите – сега частни жалбоподатели/ или заключения на вещи лица. Постановените противоречиви по см. на чл.231, б.”г” ГПК, отм. / 303, т.4 ГПК/ решения следва да са по две дела / а не при инстанционното разглеждане на едно и също дело/, при посочените в закона и цитираното ППВС предпоставки за субективен и обективен идентитет на делата.
Обосновани са и изводите в обжалваното определение за просрочие на молбата и за двете наведени основания за отмяна- след като писмените доказателства са съществували и са били или са могли да бъдат известни на молителите при инстанционното разглеждане на делото, и за двете основания за отмяна срокът по чл.305 ГПК тече от влизане в сила на въззивното решение. То като необжалваемо е влязло в сила с постановяването му на 3.09.2015 г. – чл.296, т.1 ГПК, а молбата за отмяна е подадена на 19.02.16 г. или след тримесечния преклузивен срок. Отмяна по чл.303, т.1 ГПК не може да се допусне въз основа на свидетелски показания, затова не следва да се обсъждат твърденията на частните жалбоподатели относно момента на установяването на двамата свидетели – очевидци.
Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, състав на трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение на ВКС, четвърто г.о. по ч.гр.д. №3253/16 г. от 19.09.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: