О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
гр. София, 29.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 1651/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 във вр.402,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Ю. Ф., чрез адвокат Б. Б. против определение № 24665 от 19.10.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 12158/2016 г. на Софийски градски съд, ГК, поправено с определение № 30 327/22.12.2016 г. по същото дело.
С обжалваното определение Софийски градски съд е отменил определение от 19.07.2016 г., постановено по гр. д. № 27146/2016 г. на Софийски районен съд, I – во ГО, 38 ми състав и вместо него е допуснал обезпечение на предявените от Г. З. З. искове с пр. основание чл. 45 ЗЗД срещу Б. Ю. Ф. и К. П. Т., чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху собствения на ответника Б. Ю. Ф. недвижим имот, подробно описан в исковата молба.
В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност и недопустимост на обжалваното определение, с оглед на което се иска наложената обезпечителна мярка – възбрана да бъде отменена. Наведени са твърдения, че в диспозитива на обжалваното определение не е посочена цената на обезпечения иск, което било в противоречие с императивните изисквания на закона в чл. 395, ал. 1, изр. 1 ГПК. В тази връзка се поддържа, че така исканото от страна на ищеца обезпечение не било в състояние да породи желаните правни последици, поради липсата на изрично посочена цена на иска. Това рефлектирало неправомерно върху правната сфера на жалбоподателя, тъй като се създавала неяснота относно размера на допуснатото обезпечение, респ. възможността за частично разпореждане с имота от страна на последния. Подържа се още, че нито едно от представените писмени доказателства не сочило вероятна основателност на така предявените искове. Накрая са релевирани оплаквания във връзка с размера на определената от съда гаранция в размер на 500 лв., която била значително занижена спрямо размера на общо претендираната сума.
В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата има приложено изложение на касационните основания със следните формулирани правни въпроси:
(1) „Съдът, пред който е висящо искане за допускане на обезпечение при нередовна искова молба (в случая – неуточняване на размера на претенциите по отделните основания за присъждане на неимуществени вреди от непозволено увреждане – „обиди“, „опит за саморазправа“ и „посегателство върху телесната неприкосновеност“) дължи ли произнасяне по това искане или произнасянето му за допускане на обезпечението в този случай е неправилно?“
(2) „При нередовност на искането по чл. 395, ал. 1, изр. 1 ГПК (липсата на някои от задължителните реквизити на това искане посочване на обезпечителната мярка или цената на иска) произнасянето на съда, който уважава искането, съответства ли на закона или е неправилно?“
Твърди се, че по тези два въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 826 от 02.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3887/2013 г., II ТО на ВКС.
(3) „Определението на съда за допускане на обезпечение на иск, в диспозитива на което липсва посочване на размера на обезпечения иск, неправилно ли или е недопустимо?“ Подържа се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация Г. З. З., чрез адвокат Х. Т. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане до касация на обжалваното въззивно определение, като същевременно излага твърдения за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че предявените в условията на солидарност осъдителни искове, видно от представените с молбата документи са подкрепени с писмени доказателства по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, допустими са и са конкретизирани. Наред с това съдът е приел, че е налице обезпечителна нужда, като предвид липсата на ангажирани доказателства за противоправно поведение на ответниците в началния момент на исковото производство, то исканото обезпечение следва да бъде допуснато след представяне на парична гаранция от страна на ищеца в размер на 500 лв.
За да се допусне въззивното определение да касационно обжалване, касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
В случая тези предпоставки не са налице.За да обоснове противоречие в разрешаването на първите два въпроса с цитираната задължителна практика касаторът- частен жалбоподател, е включил във въпросите твърдения за нередовност на исковата молба и нередовност на искането за допускане на обезпечение по чл. 395,ал.1 ГПК , които не съответстват на обстоятелствата по делото. Исковата молба не е нередовна, доколкото има посочено основание и петитум на предявения иск за неимуществени вреди, както и цената на същия.Обстоятелството, че ищецът не е разграничил видовете неимуществени вреди в рамките на общо-заявената претенция,/което може да стане и по пътя на уточнението/ не е пречка обезпечението да се допусне,още повече , че същото се търси за цялото вземане. В случая искането за обезпечаване на предявения иск е инкорпорирано в исковата молба, поради което невярно е и твърдението, че не е спазено изискването на чл. 395,ал.1 ГПК като не е посочена цената на иска. Това изискване следва да се счита за изпълнено, доколкото в самата искова молба тази цена / 10 000 лв./ е посочена. С оглед на това не е налице противоречие между обжалваното въззивно определение и цитираната задължителна практика на ВКС – опр. №826/02.12.2013г. на ВКС по ч.т.д. №3887/2013 г. ,ІІ т.о., където е отменено определение, с което е допуснато обезпечение по нередовна искова молба и следователно основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, не е изпълнено.
Третият поставен въпрос е във връзка с твърдението на касатора- частен жалбоподател за недопустимост на обжалваното въззивно определение поради непосочване на цената на иска до размера на която се налага обезпечението. Действително евентуалната нищожност и недопустимост на обжалваното въззивно определение / решение/ е изведено като самостоятелно основание за допускане до касационно обжалване по тълкувателен път/ ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Съдът е длъжен да следи за тези пороци на атакувания съдебен акт /като основание за допускане до касационно обжалване/ и служебно без позоваване от страната – жалбоподател. В случая е налице изрично позоваване на евентуална недопустимост на обжалваното определение. Такава обаче не е налице. Изискването на чл. 395,ал.1 ГПК за посочване цената на иска касае молбата , с която се иска допускане на обезпечението, което, както се посочи вече, е изпълнено и не може да се пренася механично като изискване за съдържанието на обезпечителното определение.Включването на цената на иска в определението, с което се допуска обезпечението би било задължително, когато като обезпечителна мярка се налага запор върху движими вещи или парично вземане на длъжника като тази задължителност в случая се определя от самия характер на обезпечителната мярка. На практика не би имало наложен запор ако не се посочи до какъв размер на вземането се налага, който от своя страна следва да съответства на размера на обезпечената претенция, респ. цената на иска. При посочена и наложена обезпечителна мярка „възбрана върху недвижим имот” такова изискване може да се изведе с оглед на прецизност, но неговото неизпълнение не следва да има като последица нищожност или недопустимост на определението.Няма пречка в тази насока определението да бъде допълнено в срока по чл.250 ГПК.
С оглед на изложеното не са изпълнени изискванията, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 24665 от 19.10.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 12158/2016 г. на Софийски градски съд, ГК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: