О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр. София, 18.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 5188/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Й. Р. Й., чрез адвокат М. С. против решение № 1056 от 29.07.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1052/2016 г. на Окръжен съд – Варна, ГО, IVсъстав.
Касационната жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима в т.ч. на осн. чл. 280,ал.2 ГПК с оглед цената на иска.
Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител Д. Д. е подал писмен отговор в законоустановения срок, в който излага твърдения, че не са налице предпоставките за допускане до касация на обжалваното въззивно решение, като същевременно подържа, че същото е правилно по същество. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение, Варненският окръжен съд е потвърдил решение № 957 от 12.03.2016 г., постановено по гр. д. № 7878/2015 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Й. Р. Й. против [фирма], ЕИК[ЕИК] иск за заплащане сумата от 23 536, 72 лв. обезщетение за имуществени вреди, поради неправомерното поведение на ответника, от които: 14 668, 72 лв. /7 500 евро/ – претърпени загуби за периода от 11.08.2014 г. – 12.10.2014 г., в размер на платена от ищеца неустойка, и 8 868 лв. – стойност на СМР във връзка с изграждане на падналия покрив и срутена стена, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
За да постанови този резултат, на първо място, съдът е приел, че няма доказана обективна връзка между твърдяното бездействие на ответното дружество в нарушение на нормативно предписано задължение и настъпилото увреждане на сградата, тъй като причините за срутването на покрива и едната стена останали неизяснени за целите на производството. По аналогични причини съдът е отхвърлил и втората част от исковата претенция, доколкото по делото не била установена пряка причинно – следствена връзка между заплатената неустойка в резултат неизпълнение на поетото задължение по предварителния договор за отстраняване на процесния кабел от страна на ищеца и неправомерното поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение на законово регламентираното му задължение да приведе процесния сервитут в нормите, предвидени в закона към 26.09.2014 г.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение.Иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което претенцията на ищеца да бъде уважена. В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се подържа, че въззивният съд се е произнесъл по материално и процесуално правни въпроси, които са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено в виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./ за да се допусне въззивното решение до касационно обжалване , жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК .В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, с посочената характеристика. К. съд няма правомощието да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би било израз на недопустима служебна намеса в развитието на спора между страните и би довело до нарушаване на диспозитивното начало в процеса. С оглед на това съдът може от обстоятелствената част на Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира. Доколкото посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Отделно от това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е посочил конкретните основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а е възпроизвел съдържанието на касационната жалба. Специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Наведените от жалбоподателя оплаквания за неправилност на обжалваното решение в изложението към касационната жалба, обуславят основанията за обжалване по чл. 281 ГПК, но не и тези за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответникът по касация сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение съобразно новото изменение на чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8 от 2017 г./. в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1056 от 29.07.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1052/2016 г. на Окръжен съд – Варна, ГО, IVсъстав.
ОСЪЖДА Й. Р. Й., [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата от 100 лв. разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: