О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
гр. София, 24.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 4396/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. И., чрез адвокат М. Б. и касационна жалба на Р. Б. Б., чрез адвокат Р. Б. против решение № 122 от 01.06.2016 г., постановено по в. гр. д. № 132/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т..
Ответникът по касация С. М. Р. Б. , представляван от особения представител адв. В. В., не взема становище по допускането на въззивното решение до касационно обжалване .
Ответникът по касация Апелативна Прокуратура – Велико Т., представлявана от прокурор С. Ц. не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване .В представения по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата, подадена от С. П. И. от [населено място].
Дирекция „Социално подпомагане „ отдел „Закрила на детето” ,гр. Р. , не взема становище както по въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и относно основателността на жалбите .
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от лица с надлежна процесуална легитимация, отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и са придружени от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими.
С обжалваното решение, Великотърновският апелативен съд е потвърдил решение № 569 от 21.12.2015 г., постановено по гр. д. № 212/2015 г. на Окръжен съд – Русе, с което е признато за установено по отношение на всички, че Р. Б. Б. не е баща на детето С. – М. Р. Б., родено на 09.04.2014 г. от майка С. П. И..
За да постанови този резултат въззивният съд е приел , че предявеният иск за оспорване на припознаването е процесуално допустим и основателен.Относно процесуалната допустимост на иска е прието, че същият е подаден в предвидения от закона едногодишен срок от извършване на припознаването.Прието е, че процесуалната легитимация на прокурора на предяви иска по чл. 66,ал. 5 СК е изрично предвидена в закона.С оглед на последното, според въззивния съд, не е необходимо прокурорът да установява правен интерес за предявяването на иска – този правен интерес произтича от изрично дадената му легитимация да предяви иска.
За да приеме, че предявеният иск е основателен въззивният съд се е позовал на извършената по делото Д. експертиза, която установява , че извършилият припознаването Р. Б. не може да бъде биологичен баща на детето С. М. Р. Б. при майка С. П. И.. Наред с това съдът е възприел и обсъдил останалите доказателства по делото, от които по безсъмнен начин се установява, че Р. Б. Б. и С. П. И. не са се познавали преди раждането на детето, което налагало единствено възможен извод за липсата на интимни отношения между тях.Предвид предмета на иска съдът е приел, че ирелевантни за спора са обстоятелствата дали с извършеното припознаване ответникът Р. Б. е целял заобикаляне на закона, както и с какъв мотив е направено припознаването . В производството по оспорване на припознаването не подлежат на изследване въпросите относно условията за отглеждане на детето в семейството на припозналия, за това дали между него и детето е създадена емоционална връзка , относно интереса на детето и дали то може да се отглежда от лица, които не са му биологични родители.
Относно допускането на въззивното решение до касационно обжалване и с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното:
По допускането на въззивното решение до касационно обжалване по жалбата на С. П. И. , представлявана от адв. М. Б. :
В представеното изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване този касатор е поставил четири групи въпроси, а именно : 1.Въпроси свързани с легитимацията на прокурора и обслужвания правен интерес с иска по чл. 66,ал.5 СК; 2. Въпроси свързани с правния интерес на детето като предпоставка за запазване на произхода, установен с припознаването или за отмяната му по реда на чл. 66,ал.5 СК ; 3. Въпроси относно преценката на решаващия съд, съобразно конкретните факти и обстоятелства при съпоставката на принципите на истинност и стабилност на произхода;4.Въпроси относно задълженията на съда да се произнесе по предмета на спора, който е сезиран и заявен от страните.
Към първата група въпроси касаторът е отнесъл следните конкретни правни въпроси:
(1) „Процесуалната легитимация на прокурора за предявявана на иск по чл. 66, ал. 5 СК изключва ли необходимостта от доказване на правен интерес като предпоставка за воденето и преценката за основателност на този иск?“
(2) „При всяко припознаване без биологична връзка ли следва да се предявява и е основателен ли е иска по чл. 66, ал. 5 СК или абсолютна предпоставка за предявяването и условие за уважаването му е наличието на интерес на детето, чиито права се упражняват?“
(3) „Чий е правният интерес от иска, заложен в нормата на закона – интерес на ищеца, обоснован с факти от други производства; абстрактен обществен интерес или интерес на малолетния припознат, чиито права се упражняват от прокурора – конкретен и реален ли е интересът на детето или може да е неопределен и/или хипотетичен?“
Към втората група въпроси се отнасят следните конкретно формулирани такива:
(1) „Самостоятелно основание ли е за уважаване на иска по чл. 66, ал. 5 СК липсата на биологична връзка между припознатото дете и припозналия го баща, когато няма доказан интерес на детето от отмяна на произхода, а е доказан позитивен интерес от запазване на припознаването?“
(2) „Ирелевантни обстоятелства ли са свързаните с правния и житейски интерес на детето от припознаването в производството по чл. 66, ал. 5 СК? Необходимо ли е съдът да преценява като предпоставка за основателността на иска по чл. 66, ал. 5 СК правния интерес/интереса на детето от запазване или отмяна на припознаването, както към момента на оспорването, така и в сферата на правните и житейски последици?“
(3) „Правният интерес на детето само в хипотезата на чл. 38 СК отм. ли се е нуждаел от доказване като предпоставка за предявяване и за уважаване на иска за оспорване на припознаване? От гледна точка на правния интерес идентични ли са исковете за оспорване на произход и отрицателният установителен иск по чл. 66, ал. 5 СК, предявим от органи с публични правомощия в защита на чужди права?
Към третата група въпроси са посочени следните правни въпроси:
(1) „Следва ли в хипотезата на предявен от прокурор отрицателен установителен иск по чл. 66, ал. 5 СК при преценката за конкуренция между принципа на биологичната реалност и принципа за стабилността на произхода, съдът да формира изводите си съобразно конкретиката на случая?“
(2) „По какъв критерий съдът следва да извършва съпоставката на приоритети и конкуренцията на принципи, права и интереси в хипотеза на чл. 66, ал. 5 СК като процесната, когато процесът не е иницииран от мъж, претендиращ биологично бащинство, което провокира завеждането на иска в съответствие с принципа на истинност на произхода; ирелевантно обстоятелство ли е, че уважаването на иска в този случай не е гаранция за установяване на действителен произход от друг мъж, претендиращ/доказващ, че е биологичен баща?“
(3) „В интерес на детето ли е в такава хипотеза да се даде приоритет на принципа на стабилност на произхода и свързаните с бащинството преимущества, като се има предвид, че основната последица от успешно проведения отрицателен установителен иск ще е вписване в акта за раждане, че бащата е неизвестен, което нарушава стабилността и не съответства на истиността на произхода, тъй като не води до съответствие на отразения в акта за раждане произход с биологичен такъв?“
Към четвъртата група въпроси касаторът са отнесени следните правни въпроси:
(1.) „Когато в иска си по чл. 66, ал. 5 СК прокурорът като ищец с обстоятелствената част и с петитума на исковата молба изрично е заявил интереса на малолетното дете като провопораждащ факт за исковата претенция, може ли съдът в отклонение на така мотивираното искане да изключи от предмета на преценката си заявения от ищеца интерес като „ирелевантен“?“
(2) „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, относими към спора в изпълнение на задължението си да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал? Представлява ли нарушаване правото на защита на страна в производството необсъждането на нейни доводи и възражения?“
Касаторът е посочил общо , че в обжалваното решение поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС и по конкретно с ТР №8/27.11.2013 г. по ТД №8/2012 г. на ВКС, ОСГТК , ТР №2/05.02.2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ВКС , ОСГК , Р №209/19.01.2015 г. по гр.д. №1930/2014 на ВКС, 3-то г.о. , Р № 89/15.07.2009 на ВКС по т.д. № 700/2008 г. , Р №7/08.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 510/2011 г. Р № 126/13.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 2322/2014 г. 1-во ТО, както и на Определение №81/05.02.2015 г. по ч. гр.д. №7104/2014 г. на ВКС, Определение №97/11.04.2016 по ч. гр.д. №858/2016 на ВКС, 1-во отд. , Определение №231/10.06.2016 г. по ч. гр. д. 1469/2016 г. на ВКС, 3-то г.о. , което по същество обосновава позоваване на допълнителното основание по чл. 290, ал.1 ГПК
Невярно е твърдението , че с обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с ТР №8/27.11.2013 г. по ТД №8/2012 г. на ВКС по въпросите свързани с правния интерес , разгледан в различните аспекти в отделните групи въпроси. Предмет на цитираното тълкувателно решение е правния интерес за предявяване на отрицателен иск за собственост, както и на положителен установителен иск за собственост и в хипотезата когато ищецът разполага с възможността на предяви осъдителен иск за същото право. Следователно същото няма отношение към иска с пр. осн. чл. 66,ал.5 СК., където правния интерес произтича от изричната активна процесуална легитимация, която законодателят е дал на прокурора да води тези вид искове.
Невярно е също така, че по отношение на въпросите по п.2 и 3 от Изложението / касателно интереса на детето от оспорването/ ,въззивното решение е постановено в противоречие с ТР №2/05.02.2015 г. по тълк д. №2/2014 г. ОСГК.Това тълкувателно решение се отнася до иска по чл. 62,ал.4 СК за оспорването на бащинството от детето и е имало за предмет да отговори по задължителен начин на въпроса „ Кой е началния момент за предявяване на иска по чл. 62,ал.4 СК и допустимо ли е малолетното дете да води този иск чрез законния си представител.Задължителна сила за съдилищата има дадения отговор на конкретния правен въпрос , а не отделни мотиви от тълкувателното решение или застъпено становище в изразено „особено мнение” към решението , на които касаторът се позовава, още повече, че същите касаят тълкуването на друга правна норма.
Въпросите по п.3 от изложението относно необходимостта от преценка съобразно конкретиката на случая на кой от двата принципа следва да се отдаде приоритет – принципа на истиността или принципа на стабилността на произхода не са били предмет на обсъждане във въззивното решение. Дори да се приеме, че на практика при разглеждане на случая съдът е отдал приоритет на принципа на истинността , не е налице твърдяното противоречие по този въпрос с неговата разрешаване в решение №209/19.01.2015 г. по гр.д. №193082014 г. на ВКС , с което не е даден отговор на този въпрос. Решението има за предмет разрешаването на друг правен спор/ иска е с пр. осн. чл. 27 във вр. чл. 39 ЗЗД/ за унищожаване на договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване и дарение на същия имот.
Не е налице противоречие между приетото с въззивното решение по въпрос №1 от пункт 4-ри на изложението с Р № 89/15.07.2009 на ВКС по т.д. № 700/2008 г., доколкото съдът се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран. Приетото от него, че не се налага обсъждане на въпроса относно интереса на детето от оспорване на припознаването , не води до извод, че съдът не се е произнесъл по предявения иск. Този извод не се променя и от обстоятелството, че в исковата молба Прокурорът е изложил и съображения относно наличие на правен интерес за детето от предявяване на иска.
Не е налице такова противоречие по въпрос №2 п.4-ти с цитираните Р № 126/13.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 2322/2014 г. 1-во ТО и Р №7/08.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 510/2011 г., които по същество изискват въззивният съд като решаваща по същество инстанция да направи самостоятелна преценка на целия събран по делото пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, както и да обсъди и вземе становище по защитните позиции на страните . По същество това изискване в случая е спазено от въззивната инстанция. Отделен е въпроса , че позоваването на „цитираното противоречие” на практика цели обосноваване на допуснато от въззивния съд процесуално нарушение , което е основание за касационно обжалване и отмяна на решението като неправилно/ чл. 281,т.3 ГПК/ , в производството по чл. 290 ГПК и не съставлява основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По всички формулирани въпроси от визираните четири пункта, не се установява противоречие с цитираните определения, постановени при условията на чл. 274,ал.3 ГПК , поради което имат характер на задължителна практика по отношение на дадения с тях отговор на правен въпрос. С Определение №81/05.02.2015 г. по ч. гр.д. №7104/2014 г. на ВКС съдът е дал отговор на въпроса „дали липсата на правна възможност според българското право за претендиращия, че е баща на детето да оспори директно пред съда установения чрез припознаване от съпруга на майката произход от детето, може да се определи като непропорционална и незаконна намеса на държавата в правото на зачитане на личен и семеен живот на претендиращия, че е баща на детето. Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд / СГС/, с което е прекратено производството по делото по иск на частния жалбоподател , който претендира, че е биологичен баща на детето и оспорва припознаването, извършено от съпруга на майката на детето.Следователно в случая става въпрос за хипотеза различна от настоящата. Върховният касационен съд е потвърдил извода на долните инстанции, че ищецът – частен жалбоподател няма правен интерес от воденето на предявения от него иск и че такова право е признато на публични органи – Прокурора и Дирекция „Социално подпомагане”, предназначени да действат в обществен интерес, на които законодателят изрично е предоставил преценката да решат чий интерес следва да вземе превес и съобразно с това да го защитят. В определение №97/11.04.2016 по ч. гр.д. №858/2016 на ВКС, 1-во отд. е прието, че не следва да се допуска касационно обжалване на определение, с което е потвърдено прекратително определение по иск, предявен от физическо лице за оспорване на припознаване по въпроса за „ конкуренцията между принципа на биологичната реалност и принципа за стабилност на произхода, установен по административен ред”, доколкото същият не е определящ за изхода на спора и отговор на този въпрос не е даден. Прието , е че в случая физическото лице няма право на такъв иск, а Дирекция „Социално подпомагане” не е предявила иска по чл. 66,ал.5 СК , като е приела , че това не е в интерес на детето, доколкото същото живее в семейна среда със съпруга на майката , който го е припознал и ищецът макар и да е твърдял, че е биологичен баща на детето, не го е припознал до навършване на седемгодишна възраст на детето. С Определение №231/10.06.2016 г. по ч. гр. д. 1469/2016 г. на ВКС, 3-то г.о. съдът също не е допуснал касационно обжалване като в него е прието, че атакуваното въззивно определение не е нищожно или процесуално недопустимо и няма ясно формулиран въпрос, на който да се даде отговор със задължителен характер.
За да обоснове изпълнението на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК касаторът се е позовал на същите три определения.Това допълнително основание очевидно не е изпълнено , доколкото както се посочи, същите съставляват задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
По формулираните от този касатор въпроси не е изпълнено и допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Съгласно задължителното тълкуване дадено в т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. на ВКС по ТД №1/2009 г. ОСГТК „правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона , когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото , когато законите са непълни неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
За да обоснове изпълнението на това допълнително основание касаторът твърди, че нормата на чл. 66,ал.5 СК се прилага неточно, без да се съобрази действителния и смисъл и предназначение . Същевременно касаторът не сочи създадената поради неточното тълкуване съдебна практика, а счита , че израз на такава е обжалваното решение. Не обосновава и необходимост от осъвременяване на тълкуването на нормата с оглед изменение на законодателството и обществените условия, каквито също не се обосновават.Във връзка с изпълнението на втората хипотеза на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК следва да се посочи, че нормата не е непълна .Така формулирана същата , действително не дава отговор на поставените в изложението въпроси относно това: има ли правен интерес от оспорване на припознаването от прокурора, доколкото сезирането му не е извършено от мъж , за когото да има индиции, че е биологичен баща на детето, относно необходимостта от преценка на баланса между принципите на истинност и стабилност на произхода, който следва де бъде преценяван при упражняването на иска от страна на публичните органи ,относно последиците при успешното провеждане на иска по чл. 66,ал.5 СК, касателно целия комплекс от отношения и връзки създадени чрез припознаването / семейни, наследствени, облигационни , вещни и пр./ . Отговор на тези въпроси обаче не може да бъде даван по пътя на тълкуването на правната норма, а е въпрос на законодателно уреждане.
По допускането на въззивното решение до касационно обжалване по жалбата на Р. Б. Б.:
В представеното пространно изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване като първа група въпроси касаторът е посочил тези свързани с принадлежността на правото на иск по чл. 66,ал.5 СК на прокурора , по процесуалната легитимация на страните и относно необходимостта / липсата на правен интерес от предявяването на иска по чл. 66,ал.5 СК.В рамките на тази група са посочени следните конкретни въпроси :
(1) „В производството по предявен иск с правно основание чл. 66, ал. 5 СК налице ли е необходимост прокурорът да доказва с (обективни данни по делото) правния интерес за неговото предявяване?“
(2) „Правният интерес от предявяването на иска по чл. 66, ал. 5 СК с неговата допустимост или основателност е свързан?“
(3) „Искът по чл. 66, ал. 5 СК чий правен интерес защитава – интереса на детето или друг, респ. обществен интерес и подлежат ли на доказване тези факти по делото при иск по чл. 66, ал. 5 СК?“
Касаторът счита, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС., което обосновава допълнителното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Заедно с това същият счита, че произнасянето по тези въпроси е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото / допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/ . По първия поставен въпрос според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие със ППВС №5/21.02.1979 г. Позовава се на тълкуването направено в т.4,ал.4 от Постановлението, според което допустимостта на иска по чл. 36 СК /1968 г. отм./, а не СК/1985 г. отм./, както е посочено в изложението/ се определя от посочения в молбата правен интерес , но неговата наличност следва да бъде доказана с обективни данни по делото. Тълкуването на чл.36 СК / 1968 г. отм./ обаче е неотносимо към приложението на чл. 66,ал.5 СК/ 2009 г., доколкото в първата разпоредба не е предвидена изрична правна легитимация в полза на определено лице или лица , което налага същите да доказват правен интерес от предявяването на иска, докато при иска по чл. 66,ал.5 ГПК активната легитимация на прокурора е изрично предвидена.
Въпросът за правният интерес от предявяването на иска по чл. 66,ал.5 СК не е решен и в противоречие и ТР №2/05.02.2015 г. по т.д. №2/2014 г. на ОСГК на ВКС, което както се посочи вече, има за предмет иска по чл. 62,ал.4 СК за оспорване на произхода от детето, което не е навършило пълнолетие и по- конкретно въпроса относно началния момент, от който този иск може да се предяви.
Противоречие с определение №81/05.02.2015 г. по ч. гр.д. №7104/2014 г., ІІІ г.о.,също коментирано вече, във връзка с другата касационна жалба, изобщо не е налице. Напротив с определението се признава, че правото за оспорване на бащинството в конкретния случай е признато на публични органи – Прокурора и Дирекция „Социално подпомагане”, предназначени да действат в обществен интерес, на които законодателят изрично е предоставил преценката да решат чий интерес следва да вземе превес и съобразно с това да го защитят. Следователно прокурорът не е длъжен да доказва правен интерес от предявяването на иска по чл. 66,ал.5 СК , доколкото законодателят изрично му е предоставил процесуална легитимация за това, като същият има възможността да извърши преценка дали има засегнат обществен интерес , като този интерес не следва да се разглежда като противоречащ на интереса на детето, а напротив като имплицитно включващ се в него.
Не става ясно от изложението по кой от въпросите е налице противоречие с неговото разрешаване в ТР №8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №8/2012 г. Следва да се повтори, че това тълкувателно решение се занимава с въпроса за правния интерес при установителните искове за собственост по чл. 124,ал.1 ГПК, където ищецът не е конкретно легитимиран и с оглед на това следва да установява правния си интерес от предявяването на иска.
По поставените въпроси не е изпълнено и допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК . Обосновката , че текстът на чл. 66,ал.5 СК е нов в сила от 21.10.2010 г. , което налага създаване на практика за неговото тълкуване , не съответства на действителнотото положение. Същата разпоредба съществува и в текста на чл. 38 изр.2-ро СК от изменението в Д.в. бр. 63/2003 г. като касаторът не представя и не обосновава неправилна съдебна практика, която се налага да бъде изменяна или изоставяна.
Касаторът е формулирал и втора група въпроси, свързани с преценката на интереса на детето в производството , образувано по иск с правно основание чл. 66,ал.5 СК, а именно:
(1) „Подлежи ли на доказване в производството по делото интереса на детето – в тесен смисъл (като правен интерес от предявяване на иска) и като съвкупност от факти и обстоятелства, свързано с преценката за неговата основателност?“
(2) „Основателно ли е уважаването на иска по чл. 66, ал. 5 СК, ако по делото е установен биологичния произход, но не е изследван въпроса за интереса на детето и предявяване и уважаване на иска?“
(3) „Кой интерес има приоритет при иск с правно основание чл. 66, ал. 5 СК?“
Според касатора като е приел, че в производството по чл. 66,ал.5 СК въпросът за интереса на детето е ирелевантен , въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС, разрешава се противоречиво от съдилищата и въпросите са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, тоест изпълнени са допълнителните основания за допускане на решението до въззивно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
За да обоснове допълнителното основание по чл. 280,ал1,т.1 ГПК касаторът отново се е позовал на ТР №2/2015 г. на ОСГК на ВКС , както и на определение №81/05.02.2015 г. по ч. гр.д. № 7104/2014 г. ІІІ ГО на ВКС и определение №231/10.06.2016 г. Както се посочи вече, цитираното тълкувателно решение е отговорило на въпрос относим към друг иск – този по чл. 62,ал.4 СК като задължителен характер има единствено тълкуването направено във връзка с отговора на този въпрос, а не част от мотивите на решението при това отнесени по съществото си към друга предвидена от закона защита на произхода.Цитираните две определения на ВКС, постановени при условията на чл. 274,ал.3 ГПК също подробно анализирани във връзка с първата касационна жалба, не разглеждат въпроса за интереса на детето в контекста на иска по чл. 66,ал.5 СК като отговор на поставен правен въпрос.В мотивите на определение №81/05.02.2015 г. по ч. гр.д. № 7104/2014 г. ІІІ ГО на ВКС е прието , че в хипотезата на чл. 66,ал.5 СК на публичните органи – прокуратура и Дирекция „Социално подпомагане” законодателят „е предоставил преценката съобразно конкретните факти по случая да решат чий интерес следва да вземе превес и съобразно това да направят необходимото да го защитят.” Следователно без да има задължителен характер, според решаващият състав,постановил определението, тази преценка се извършва преди предявяването на иска и от органа на който е възложено неговото предявяване.
За да обоснове допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК касаторът се е позовал на решението постановено по гр.д. №906/2011 г. на Русенския окръжен съд.Производството по него е за пълно осиновяване на малолетно дете от съпруг на родител по реда на чл. 103 СК във вр. чл. 101 СК . С оглед на това интереса на детето е разглеждан в контекста на искането за пълно осиновяване , а не в този на оспорване на бащинството от публични органи, на които това право е признато от закона.Предвид казаното, основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК , не е изпълнено. Позоваването на основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е направено бланкетно без каквато и да било обосновка, поради което не следва да се коментира.
Последната група от въпроси , касаят твърдяни от касатора процесуални нарушение на съда . Касаторът твърди, че „ въззивният съд се е произнесъл в решението си по процесуалните въпроси относно задължението си да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор като е посочено, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС , т.19 от ТР №182001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК и Р №65/10.05.2013 г. по т.д. №491/2012 г. ,ІІ ТО на ВКС.
В решението си обаче въззивният съд не е излагал съображения по тези въпроси. Ако въпросът сочи на процесуални нарушения, изразяващи се в липса на самостоятелна преценка на доказателствата от страна на въззивния съд ,както и необсъждане на всички доводи на страните и излагане на съответните мотиви относно взетото решение , на практика става въпрос за оплакване относно процесуални нарушения, което обосновава касационно основание за отмяна на решението поради неправилност и може да се обсъжда в производството по чл. 290 ГПК, ако решението бъде допуснато до касационно обжалване, а не в настоящото производство, което е предварително. С оглед на това не се налага обсъждането на актовете посочени като задължителна практика.
На последно място са формулирани въпросите :
(1) „Необходимо ли е констатирането на порок в доклада по делото, изготвен в първата инстанция, както и в обжалваното първоинстанционно решение, в случай че определени факти се изключват от предмета на доказване (правен интерес, интерес на детето), това да бъде доведено до знанието на страните в производството пред въззивната инстанция или е допустимо да стане достояние на страните едва със съдебното решение?“
(2) „Задължен ли е въззивният съд да следи служебно за интереса на детето в производството по чл. 66, ал. 5 СК?“
По отношение на тези въпроси касаторът сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР №1/2013 г. на ОСГТК относно служебното начало и направените възражения във връзка с доклада в първоинстанционното производство. В изложението не е посочено в какво точно се изразява противоречието. Независимо от това следва да се посочи , че в т.2 от цитираното тълкувателно решение е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада , въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства , които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие , непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Следователно даденото в тълкувателното решение разяснение касае обратната хипотеза, когато е необходимо да се установяват определени обстоятелства, които не са били установени пред първата инстанция в резултат на непълнота или неточност в доклада, а не в хипотезата посочена във въпрос №1, когато определени факти се изключват от предмета на делото и за тях са събрани доказателства пред първата инстанция. Що се отнася до втория въпрос , така както е формулиран, същият изобщо не е бил предмет на разглеждане в тълкувателното решение.
По изложените съображения следва да се приеме, че комулативните изисквания , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване не са изпълнени.
С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122 от 01.06.2016 г., постановено по в. гр. д. № 132/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: