О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
гр. София, 18.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 5123/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. С., чрез адвокат И. А. И. против решение № 5483 от 30.06.2016 г., постановено по в. гр. д. № 3168/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, II – Б въззивен състав.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител М. М. е подал писмен отговор, с който смята, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като жалбоподателят не е формулирал точен и ясен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решението от 21.12.2015 г. по гр. д. № 47405/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 77 състав, с което са отхвърлени предявените от И. К. С. против [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 0050-48 от 28.05.2015 г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „Кредитен инспектор“ в банка Д. ЕАД, клон Горна О., филиал Л. и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 3 600 лв. за периода 15.06.2015 г. – 15.12.2015 г.
За да постанови този резултат, Софийски градски съд е приел, че е налице съществена промяна в трудовата функция на ищцата „Кредитен инспектор“, което обуславяло възможността на работодателя да въведе изпитателен срок за новата длъжност.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:
За да бъде разгледана касационната жалба по същество, тоест въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, с посочената характеристика. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а само да го уточни или конкретизира.Противното би било израз на недопустима служебна намеса в развитието на спора между страните и би довело до нарушаване на диспозитивното начало в процеса. С оглед на това съдът може само да уточни или конкретизира правния въпрос, но не и да го извежда и формулира от твърденията в жалбата или съдържанието на изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. В случая представеното изложение съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради това че съдът не е извършил внимателен и прецизен анализ на доказателствата в съвкупност. Тези доводи обуславят основанията за обжалване на въззивното решение по същество – чл. 281 ГПК, но не и тези за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване . С оглед на това неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Независимо от това следва да се посочи, че касаторът не е посочил и съответно обосновал допълнително основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1,2 или 3 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство, на ответника по касация [фирма] , [населено място] следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5483 от 30.06.2016 г., постановено по в. гр. д. № 3168/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, II – Б въззивен състав.
ОСЪЖДА И. К. С. от [населено място], [община], да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: