О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
София, 21.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 491/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. „Д”, гр. Д. срещу решението на Окръжен съд гр. Д. по гр. д. № 593/2008 год.. Към жалбата е приложено изложение на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, Р. Д. П. от гр. Д. счита, че касационното обжалване е недопустимо, а жалбата е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Добричкият районен съд с решение по гр. д. № 2661/2007 год. е отменил като незаконосъобразна заповед от 14. 12. 2007 г. на директора на С. „Д”, с която е прекратено трудовото правоотношение на Р. П. , поради съкращаване в щата, възстановил П. на длъжността „помощник директор по учебната дейност” в училището и осъдил С. „Д” да заплати на П. сумата 2949.60 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането й без работа в резултат на уволнение, като отхвърлил иска на П. в останалата част до предявения размер 4111.20 лв. Добричкият окръжен съд с въззивно решение от 1. 12. 2008 г. по гр. д. № 593/2008 г. отменил частично решението на районния съд по иска с правно основание чл. 225, а. 1 КТ, като намалил присъдената сума от 2949.60 лв. на 2055.60 лв. и оставил в сила решението на първоинстанционния съд в останалата част – за отмяна на уволнението и възстановяването на П. на работа. Въззивният съд е потвърдил изводите на първата инстанция за неправилно уволнение на ищцата П, поради неспазване изискванията на закона – чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 3 КТ. Работодателят не е поискал от „О” в гр. Д. разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, която страда от хронично заболяване”захарен диабет”, а от данните по делото е установено, че впоследствие инспекцията е отказала да даде такова разрешение.становено е също, че ищцата е заемала длъжност председател на синдикалната организация на КНСБ в училището до освобождаването й на 19. 9. 2007 год. и се ползва от шестмесечна закрила от уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ след тази дата, поради което работодателят е поискал разрешение от синдикалния орган, който отказал да даде съгласие.
В изложението за допускане на касация, жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ – произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Твърди се в изложението, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ не е безусловна, а следва да бъде прилагана конкретно за всеки отделен случай. Посочено е, че ищцата като преподавател на ученици от първи до четвърти клас, трябва да има необходимите психологически качества за да осигури спокойното обучение на децата, което е трудно постижимо за учител с психично заболяване. Доводите на жалботодателя са несъстоятелни. Разпоредбите на закона са приложени точно от решаващия съд и не е налице основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ. Твърдението за психично заболяване на П. е извън предмета на делото – спор за отмяна на уволнение поради съкращаване на щата, в хода на инстанционното производството не са правени такива доводи и не са събирани данни, поради което това съображение е без фактическа и правна стойност.
Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 1. 12. 2008 г. по гр. д. № 593/2008 год. на Долбричкия окръжен съд по жалбата на С. „Д”, гр. Д..
ОСЪЖДА С. „Д” , гр. Д. да заплати на Р. Д. П. от гр. Д. сумата 150 /сто и петдесет/ лева, разноски за производството пред касациония съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: