О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 27.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3704/2008 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „П”, А. , гр. С. против решение на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 524/2007 год., към която е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация, ищец по делото, Т. „К”, гр. Б., не е взел становище по искането за допускане на касация и по касационната жалба.
След проверка, касационният съд установи следното:
Бургаският окръжен съд, с оспорваното решение, постановено на 6. 5. 2008 г. по гр. д. № 524/2007 год., е оставил в сила решението на Бургаския районен съд по гр. д. № 594/2003 год.. С това решение е прието за установено по отношение на Т. „К”, гр. Б., че „П”, А. , гр. С. не е собственик на прохода в пететажната административна сграда на ул. „А” № 53, гр. Б., построена в УПИ * по плана на града.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателят „П”, А. сочи като основание за допускане на касация, произнасянето на въззивния съд по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Заявено е, че при осъдителен иск трябва да докажеш правото си на собственост, а не да разместваш тежестта на доказване, възлагийки я на ответника с отрицателен установителен иск. Твърдението, че въззивното решение представлява такова порочно произнасяне по съществен правен въпрос, е неоснователно. Решението е в съответствие с указанията, дадени от ВКС с отменително решение от 29. 6. 2007 г. по гр. д. № 529/2006 г. по описа на първо гражданско отделение. Касационният съд е отменил първото въззивно решение по делото, с което исковото производството е било прекратено поради липса на правен интерес и е указал на въззивния съд да се произнесе по съществото на спора, тъй-като ищецът по делото има право да избере начина на защита, когато неговите права са нарушени, без да е задължен да предявява само осъдителен иск. В случая избраната от ищеца Т. „К” защита е заявена чрез установителен иск за отричане правата на ответника „П” А. и въпросът за ефективността и фактическата реализация на съдебно признатата защита, не може да бъде процесуална предпоставка за допустимостта на иска.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят твърди, че основание за допускане на касация е необоснованото и несъобразено с доказателствата, въззивно решение по съществения материалноправен въпрос – дали ответникът е собственик или не е собственик на прохода в пететажната административна сграда. По този въпрос решаващият съд е изложил своите съображения, обосновани с конкретно посочени доказателства и основаващи се на материалния закон. Произнасянето на съда не е в нарушение на съдебната практика и на приложението на закона относно формирането на правните му изводи, поради което няма основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 06. 05. 2008 г. по гр. д. № 524/2007 год. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: