О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 09.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 8/2010 година.
Производство на частно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1 ГПК.
Подадена е частна жалба от „И” Е. , гр. С. срещу определението на Софийския градски съд от 11. 6. 2009 г. по гр. д. № 5298/2009 год..
Ответницата В. Б. от гр. С. не е взела становище по частната жалба.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, като въззивна инстанция, с оспорваното определение е отменил определение на Софийския районен съд от 28. 1. 2009 г. по гр. д. № 36398/2008 г. и отхвърлил молбата на „И” Е. за допускане на обезпечение по предявен от дружеството срещу Б. , иск за сумата 5000 лв., чрез налагане на възбрана на конкретно описан недвижим имот – апартамент в гр. С.. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 391 ГПК за допускане на обезпечение, тъй- като по делото няма данни за вероятна основателност на иска и че ответницата с поведението си ще затрудни осъществяването на правата на ищеца. В частната жалба на „И” Е. не са изрично посочени предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както предвижда чл. 274, ал. 3 ГПК. От изложението на частната жалба следва да се счита, че дружеството се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд по искането за обезпечение касае точното прилагане на закона.
Касационният съд счита, че не е налице това основание за допустимост на частната жалба. Градският съд е приложил точно закона, като е посочил, че допускането на обезпечение е обусловено от преценката за вероятна основателност на иска и за невъзможност или затрудняване на ищеца да осъществи правата си. От исковата молба на „И” Е. , следва, че исковата претенция е за извършени от дружеството строително-монтажни работи в апартамент, който ответницата Б е закупила от друго дружество „Е” Е. с нот. акт от 18. 5. 2005 г., с което дружество, на същата дата е сключила договор за изработка – построяване на апартамента и е заплащала периодични вноски за това строителство. При тези безспорни по делото доказателства, въззивният съд правилно е констатирал, че ако „И” Е. е извършила работа по изграждането на апартамента, следва да насочи претенцията си към другото дружество – „Е”, затова, че е изпълнила неговото задължение, т. е. извършила е неговата работа за построяване на апартамента, но заплащането е получено от последното. Изводът на градския съд, че предявеният иск не само не е подкрепен от писмени доказателства, но данните сочат, че вероятно е неоснователен, предпоставя и втората му констатация, че няма основание да се счита, че за ищеца ще бъде невъзможно да осъществи правата си, ако не се допусне обезпечение. Съответни на закона са изводите на съда, че размерът на исковата претенция от 5000 лв., за която няма данни да е вероятно основателна, както и, че не би могла да се реализира спрямо ответницата по друг начин, освен чрез възбрана на апаратамента, който има значително по-голяма стойност. В този смисъл молителят по чл. 389 ГПК не сочи на данни, че имущественото състояние на ответницата прави невъзможно получаването на сумата по друг начин, освен чрез възбрана на жилището.
По изложените съображения, касационният съд счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на частно касационно обжалване по жалбата на „И” ЕООД.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната жалба на „И” Е. , гр. С. срещу определението на Софийския градки съд от 11. 6. 2009 г. по гр. д. № 5298/2009 год..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: