О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1637
София, 07.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1225/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
К. И. Д. от гр. П. е подал касационна жалба срещу въззивното решение на Плевенския окръжоен съд по гр. д. № 115/2009 год..
Ответникът „Т” А. , клон П. не е взел становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Плевенският окръжен съд, с въззивно решение от 9. 4. 2009 г. по гр. д. № 115/2009 г. е оставил в сила решението на Плевенския районен съд по гр. д. № 4317/2007 г., с което са отхвърлени исковете на К. Д. да се признае за незаконно и се отмени уволнението му, извършено със заповед от 20. 11. 2007 г., да бъде възстановен на длъжността „управител склад” и да му се заплати обезщетение по чл. 225 КТ за оставането му без работа в размер на сумата 2650 лв.. С въззивното решение са отхвърлени и други искове за заплащане на обезщетение, съответно по чл. 242 КТ за сумата 109.40 лв. и по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 136.73 лв..
При администриране на касационната жалба, Плевенският окръжен съд, с разпореждане от 22. 5. 2009 г., е дал указания и уведомил жалбоподателя да представи мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят Д. е представил касационна жалба – уточнение, постъпила в съда с вх. № 3034/8. 6. 2009 г., с която е заявил, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и в противоречие с практиката на ВКС. Жалбата – уточнение от от 8. 6. 2009 г., обаче, не конкретизира съответния въпрос и не съдържа изложение за това, че е решен от Плевенския окръжен съд в противоречие на съдебната практика.. Такава констатация не може да бъде направена само на базата на приложените от жалбоподателя решения на различни съдебни състави по спорове за отмяна на дисциплинарно уволнение. Тези решения възпроизвеждат изискванията на закона относно съдържанието на дисциплинарната заповед, за изслушването на работника или служителя във връзка с дисциплинарната процедура и за съизмеримост на наказанието спрямо извършението нарушение. Решаващият съд по настоящото дело е спазил същите законови изисквания. Доказано е по делото, че на 30 и 31. 10. 2007 г. Д. е подал информация до банката, че няма парични средства за инкасиране и не се налага прибиране на оборота, но на 31. 10. 2007 г. е извършена кражба в склада и е отнета наличност от 7123 лв..становено е също, че при извършена на 5. 11. 2007 г. инвентаризация на склада, чийто управител е Д. , са установени липса за 2917 лв.. Въззивният съд е счел, че при тези тежки дисциплинарни нарушения от страна на Д. , правилно му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Решаващият съд е взел предвид събраните по делото доказателства, че от Д. са поискани обяснения във връзка с нарушенията преди налагане на наказанието и че заповедта от 20. 11. 2007 г., с която е наложено дисциплинарното наказание е изчерпателно мотивирана.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 9. 4. 2009 г. по гр. д. № 115/2009 г. на Плевенския окръжен съд по жалбата на К. И. Д. от гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: