О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 31.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 97/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
К. С. К. от с. Б., Пловдивска област е подал касационна жалба срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 1127/2007 год.. Към жалбата е приложено изложение на касационни основания по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК и решение на тричленен състав на ВКС по гр. д. № 814/1999 г. на пето гражданско отделение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският окръжен съд с първоинстанционно решение от 10. 10. 2007 г. по гр. д. № 1393/2006 г. е отхвърлил иска по чл. 37, ал. 2 СК на К. К. против Г. И. М. от с. С., област Ловеч за признаване за установено, че К. е биологичен баща на детето Х. Г. М. ЕГН **********. Решението е оставено в сила от Апелативен съд Пловдив с въззивно решение от 10. 5. 2008 г. по гр. д. № 1127/2007 год., което е обект на касационната жалба.
Представеното от жалбоподателя К. изложение за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, конкретизирано по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, не отговаря на изискванията на закона. Посочената разпоредба има предвид произнасяне на въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС. В приложеното решение на състав на пето гражданско отделение на ВКС по гр. д. № 814/1999 г. се възпроизвежда установения със закона – чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./, принцип за преценка на всички доказателства по делото от решаващия съд. Така е действувал и Пловдивският апелативен съд при постановяване на въззивното решение. Взето е предвид, че за изясняване на спора са допуснати две експертизи – кръвногрупова и гинекологична, които са заличени поради невнасяне на определения депозит от ищеца. Съдът е взел предвид показанията на посочена от ищеца свидетелка, но обосновано е приел, че нейните странични наблюдения за съвместния живот на страните по делото, не са достатъчно убедително доказателство, че роденото от ответницата дете Х има за биологичен баща ищецът К. В мотивите на решението въззивният съд не е изложил конкретната си преценка на представени във въззивното производство две писмени молби – изложения от ответницата Г л.13 и л. 27 от досието на гр. д. № 1127/97, но като се има предвид, че на изложението на л. 13 е направено отбелязване „Изнесеното отговаря на истината. Кметство с. Скобелево”, е логично да се направи констатация, че изложението не е написано от ответницата Г, а от друго, неизвестно лице и посочените молби не могат да се считат като валидно изразено становище от ответницата по предявения иск.
Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10. 5. 2008 г. по гр. д. № 1127/2007 г. на Апелативен съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: