О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
София, 05.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 58 /2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Ловешкият окръжен съд, с въззивно решение от 20. 7. 2009 г. по гр. д. № 211/2009 г. е отхвърлил предявените от И. Н. , С. Н. и С. И. , тримата от гр. С., кв. Панчарево, против И. М. от гр. Т., искове за сумата 1 894.76 лв. и за сумата 402.56 лв. като мораторна лихва върху главницата.
Ищците по делото, С. Н. Н., С. И. И. и И. Г. Н. са подали жалба срещу въззивното решение, приложили основания за допускане на касационната жалба и две съдебни решения.
Ответницата И. П. М. не е взела становище по касационната жалба.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е отхвърлил претенцията на ищците за сумата 1 894.76 лв., представляваща даден от тях аванс /капаро/ на ответницата, на основание сключен между тях договор от 24. 7. 2006 г., тъй-като е приел, че не е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответницата и за ищците не е възникнало правото да развалят договора, а като последица от развалянето на договора, да искат връщане на даденото по него, съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Изводът на решаващия съд е обоснован с установените по делото обстоятелства, че съгласно договора от 24. 7. 2006 г., ищците са възложили, а ответницата М е приела да извърши промяна на предназначението на земеделски земи в парцели в регулация, като за предприемане на всякакъв вид действия по тази процедура, тя се е нуждаела от нотариално заверено пълномощно от възложителите, но такова не й е било дадено. Съдът е приел, че бездействието на ищците, изразяващо се в недаване на пълномощно на ответницата представлява липса на съдействие, без което длъжникът не може да изпълни задължението си и съгласно чл. 95 ЗЗД, не ответницата, а ищците , като кредитори на изпълнението, са в забава и те нямат основание да искат разваляне на договора поради неизпълнение от страна на ответницата.
Приложеното към касационната жалба изложение на основания за нейното допускане не съответства на чл. 280, ал. 1 , т. 1-3 ГПК. Няма конкретизация на правния въпрос, имащ основно значение за спора, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата или има значцение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Твърдението, че са постановени две противоречащи си решения, тъй- като с първоинстанционното решение, исковете са били уважени, е несъстоятелно, тъй-като след отмяната от въззивния съд, решението на първата инстанция е без значение, и противоречивата съдебна практика по чл. 280, ал. 1 ГПК има предвид само влезли в сила решения. Не е налице и противоречие с приложеното ТР № 94/7.9.1970 г., ОСГК ВС.. Това решение има предвид последиците от нищожен предварителен договор, както и уреждане на отношенията между страните по нищожен договор, ако те са сключили и други валидни съглашения и е неотносимо към настоящото дело. Както е казано по-горе, въззивният съд е отхвърлил претенциите за връщане на даденото по договора от 24. 7. 2006 г., защото е приел, че ищците нямат право да искат неговото разваляне поради неизпълнение по вина на ответницата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд от 20. 7. 2009 г. по гр. д. № 211/2009 г. по жалбата на С. Н. , С. И. и И. Н. , тримата от гр. С., кв. Панчарево.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: